Н а 25 април може би най-великият вратар в историята на хокея и президент на руската федерация Владислав Третяк навършва 70 години. Трикратният олимпийски и десеткратен световен шампион даде голямо интеревю пред „Спорт Експрес“ по този повод, което в. "Мач Телеграф" публикува в днешния си бой.
- Преди години Валентин Бубукин (бивш съветски футболист и треньор – б.р.) описа добре какво е да навършиш 70 години.
- Как?
- „Много цветя, а още си жив“.
- Да, не е лошо!
- Как ще опишете вашите 70?
- Не мога да осъзная, че съм на 70. Понякога по-възрастни от мен идват, изглеждат по-стари от мен. Казват: „Когато бях малък, гледах как играехте и се радвах“. И тогава се чудя на колко години съм. На всички им изглежда, че Третяк е някакъв древен мамут. Защото започна да играе за ЦСКА през 1969, когато беше на 17.
- В какъв момент разбирате, че не сте чак толкова стар?
- Когато изляза на леда.
- Още ли излизате на леда?
- Със сигурност! Редовно организираме уроци.
- Не играете за ветераните.
- Играх в два мача, и в двата бях в защита.
- Какви истории има от тези мачове?
- През 2006 празнувахме 50 години руски хокей, имаше мач на Червения площад. Беше невъзможно да откажа, никой нямаше да ме разбере. След това беше на друга годишнина, влязох за 5 секунди.
- Защо не на вратата?
- Това е съвсем различна игра. А и коленете ми не са същите. Трябва да се бият инжекции. Хрущялите са заминали.
- Има много слухове, че ще се пенсионирате и ще напуснете федерацията. Нека уверим хората – Третяк остава.
- Да. Вероятно ще умра на работа. Аз съм такъв човек – трябва да действам постоянно.
- Вие сте като артистите, които мечтаят да умрат на сцената. И вие ли така, но в офиса?
- Всъщност, предпочитам да живея по-дълго. Но ако ще умирам, тогава да е в хокея. Тук е целият ми живот.
- Как празнувахте рождените дни, докато играехте?
- Не, нямах такива. Сега световното е през май, преди беше през април. Или имаш мач, или трябва да почиваш. Но след това дойдоха годишнините – на 50 празнувах луксозно, 60, 65...
- В какъв смисъл луксозно?
- 300 души, събрани в Театъра на руската армия. На 60 и 65 още повече. Дойдоха най-големите артисти. Исках да благодаря на хората, които са ми помогнали. Как да им благодаря? Като ги направя щастливи?
- Как ще празнувате тази година?
- Няма. Трябваше да се обадя на вече поканени артисти, да отменя всичко. Не съм в настроение за празнуване. Разбрахме се да го отложим за догодина. Сега само ще седнем на маса в хокейната федерация и ще празнувам вкъщи.
- Имало ли е невероятни подаръци?
- Да, но не за рожден ден.
- Все пак е интересно.
- През 1976 след Купата на Канада получих чуждестранна кола!
- Онази „Тойота“?
- Да. Не стигнахме до финала. Това беше сензация – стоиш до телевизора и чуваш: „Най-добър играч Владислав Третяк, СССР“.
- Как я доставиха?
- Със самолет. Опакована, с надпис: „Третяк, Купа на Канада“!
- Невероятно.
- В Москва наложиха мито – 8000 рубли. Аз казах, че за такива пари няма да я взема, да я пращат обратно. След това са писали на министъра на външната търговия Патоличев и той реши – без мито. Можеш да караш пет години. Ако я продадеш по-рано, 50% отива за държавата. Изчаках точно пет години и я продадох.
- Това е любопитно: как Третяк продава кола под съветска власт?
- Разбрах се с приятели. Дойдоха и я взеха. Представете си: „Тойота“, жълта, затъмнени стъкла, спортна! С две врати! С пет скорости, с компютър. Всички в московската полиция знаеха тази кола. Бях единствен в града. Летях с нея – бъдете здрави!
- Защо се отървахте от такава кола?
- След 5 години стана трудно. Резервни части нямаше, откъде да се вземат. Веднъж бях спрял пред „Детски мир“, трябваше да купувам количка за раждането на дъщеря ми. Отивам след това и не мога да се доближа до колата. Някой бършеше стъклото да види какво има вътре. Видяха ме, влязох в колата, опитвам да запаля, не тръгва. Хората започнаха да се хилят.
- А вие?
- Бях в паника. Дойде един работник, пита ме какво има, казах му, че не пали, отвори, видя, че е изгорял бушон, извади кутия цигари и взе фолиото. Реши всичко за секунди!
- За колко я продадохте?
- Достатъчно за вила.
- Не остана ли за „Волга“?
- „Волга“ вече имах.
- Почти всеки хокеист е имал приключения на пътя. Какви са вашите?
- 1971 г. Имах „Жигули“, пътувах до Дмитров, скоростта беше прилична. Стигнах там за 45 минути. Имаше камион на улицата. Аз имах термометър на предното стъкло, който падна и ме разсея. Оказа се, че куче е минало пред камиона, шофьорът удря спирачки, а аз се забих в него, счупи се само предното стъкло. Нямаше други приключения.
- Животът ви среща с велики артисти. Какво помните?
- Бях комсомолски организатор, отговарях за почетните гости на ЦСКА и националния отбор. Аз ги канех. От Жаров и Кобзон до Висоцки и Миронов. Всички ни посетиха, без Алла Пугачова. Срещахме се, водех ги на вечеря. След това концерт.
- Какво впечатление ви направи Висоцки?
- Някой не беше доволен от дрезгавия му глас. Но аз харесвах всичко – и песните, и ролите. Хамлет на Висоцки е нещо фантастично. Тогава осъзнах, че това е наистина страхотен артист. „Десет дни, които разтърсиха света“ също е шедьовър. Помня как влизам в театъра преди концерт, Висоцки стои на сцената и взима нещо от китарата. Искам да му махна, но осъзнавам, че той е в същото състояние в каквото съм аз преди мач.
- Какво?
- Когато излизам на леда, е безполезно да ме поздравяват. Не виждам никого, не чувам нищо?
- Казвали са ни, че имате фантастичен късмет. Хокеистите или се чупят, или след края на кариерата стават заклети пияници.
- Късметът идва със здрава работа. Това беше работа. Но за щастие, нямах контузии.
- Ваша е най-нелепата контузия в историята на съветския хокей.
- Но не е в мач. Пристигаме в Горки, слизам от автобуса, кракът ми попада в люк. Навсякъде имаше сняг и лед, но явно там се беше стопило. И аз не виждах къде стъпвам.
- Защо?
- Защото носех 20 кг екипировка. Сега хокеистите не пипат нищо, но ние сами си носихме саковете. Целият багаж ти е на гърба. Тогава стъпих и усетих такава болка, все едно някой ми отряза глезена с брадва. Но ми казаха, че ще играя, дадоха ми обезболяващо. Кракът ми се наду, отсъствах три седмица.
- Втората най-нелепа контузия?
- Също е моя. Прибирам се, затварям багажника на колата, но забравям да си махна пръста. Но други нямах. Е, няколко пъти съм си чупил главата!
- През шлема?
- Той не пазеше. И сегашните не са много добри, но нашите какво бяха? Картон! Два пъти са ме удряли в главата, първия път бях на 13, след това играех без шлем.
- Съжалявате ли, че приключихте с хокея на 32?
- Не. Аз съм десеткратен световен шампион. Всичко, което съм спечелил, ако тръгна да го изреждам, ще се побъркате. На 32 вече се чувствах стар. За да тренираш, трябва да имаш мотивация. Каква беше моята? Минаха четири олимпиади. Получих Ордена на Ленин на 26. Кой друг го е правил?
- Кой е най-невероятният организъм, който сте виждали в хокея?
- Уейн Грецки! Той дойде в Москва през 1983. Снимаха филм „Шампиони“. Тренирахме заедно, ходехме на ресторанти. Научих го да кляка, да танцува. Правихме състезания – можех да издържа минута на едно темпо, и три, и пет, а той само секунди.
- Слаб?
- Той е такъв (показва малкия си пръст). Питах го как играе, а той ми отговори: „Специалисти и доктори ме гледат. Уникален организъм – колкото повече съм на леда, толкова по-малко се уморявам.“
- Когато в СССР започва кампания срещу алкохола, вие влизате в борда на Всесъюзното доброволно дружество за трезвеност. Имаше ли шанс да се измъкнете?
- Никакъв. Никой не ме е питал. Идва от ЦК, а аз съм член на партията и изпълнявам. Традиционна ситуация. Веднъж ме пратиха в Невиномиск да видя как се борят с пиянството. Закараха ме в някаква фабрика, питаха ме дали искам да говоря, но предпочитах да слушам. Говореха основно жени. Дойде директорът на държавното стопанство, тъкмо бяха издали указ за премахване на лозя. Той каза, че няма да махне нищо, а след това ми каза: „Хайде, Владислав, нека пием по едно.“ Пихме „Стрижаментика“, местна водка, много добра.
Внукът му също е вратар
Внукът на Третяк – Максим (25 г.), играе като вратар, но не с толкова голям успех.
„Липсва му доверие. Той е способен, дисциплиниран. Но трябва да играеш редовно. Той кара трети сезон в КХЛ, но не е основен вратар. Първият е от Финландия или Швеция. Макс остава в Сочи, надявам се да почне да играе по-често“, казва Третяк.
Обича романите на Илф и Петров
Любимите романи на Третяк са „Дванайсетте стола“ и „Златния телец“ на Илф и Петров.
„И двете книги са невероятни, почти всеки ред е афоризъм. „Война и мир“ също е грандиозна книга, понякога я препрочитам. Като дете обичах „Тримата мускетари“ и „Граф Монте Кристо“. Като пораснах ми харесаха любовните истории на Мопасан. И, разбира се, „Повест за истинския човек“.“
Мач Телеграф
