К расивото лице на социализма, както я нарече сп. „Тайм“, навърши 60 години на 3 декември. Катарина Вит обаче твърди, че за нея възрастта няма никакво значение. „Не се чувствам на 60, а сякаш съм точно в разгара на всичко. Много съм щастлива, благодарна и пълна с дух“, споделя двукратната олимпийска, четирикратна световна и шесткратна европейска шампионка за ГДР от 80-те.
Нейна запазена марка и досега си остават широката усмивка и бурният смях. Първата й работа след края на кариерата е да се съблече за „Плейбой“ срещу $1 млн. през 1998 г., а освен това се развива като предприемач, актриса и тв звезда. Не забравя да посещава родителите си през уикендите или да купува билети за футболни мачове на племенниците си. „Не съм типичната леля. Но когато е важно, съм насреща. А после племенниците ми ме хвалят като най-готината леля на света. За Коледа винаги се събираме всички. Наистина прекрасно, топло и сърдечно време“, разказва пред „Билд“ Кати.
Тя израства в семейство на физиотерапевтка в болница и на фермер, като от 5-годишна се пързаля в клуба на Карлмарксщат (сега градът си е върнал старото име Кемниц – б.р.). Когато Вит говори за семейството, гласът й омеква. Родителите й вече са на 89 и 87 г. „Идвам от Берлин, колкото мога по-често. А при тях са също приятелите, снаха ми и брат ми. В къщата винаги има живот. Мисля, че е добре за мама и татко, че винаги нещо се случва вкъщи.“
Иначе за ежедневието си обяснява: „Поех толкова много. Моята фондация, моята фитнес зала, моята компания. Отговорна съм за служителите, за членовете, за децата с увреждания, които подкрепяме чрез спортни проекти. Не можеш просто да станеш и да се прибереш. Въпреки всичко реших да си правя малка почивка всеки месец. Почвам през март, когато ще карам ски в Австрия“.
Вит не се е омъжвала и няма деца, макар да са й приписвани поне 10 връзки. Родителите й са били нейните модели за подражание, женени от 60 г. „За мен беше ясно, че ако ще се омъжвам, ще го направя както трябва и ще имам функциониращо семейство. Не половинчато“.
Не съжалявам за липсата му: „След падането на Берлинската стена се отвори нов свят: Америка, представления, турнета. Винаги се втурвах, без да мисля твърде много за семейство. Аз съм работохолик, а един мъж би ме откъснал от работата. Винаги съм горяла в нея, парите са били на второ място. Не се спирам на това, което не е било. А всъщност имам толкова много, включително и прекрасни любови. Активно участвах в шоута до средата на 40-те си години. Последваха телевизията, продуцентството, книгите. Никога не съм била просто фигуристка, а творец и бизнесдама. Ала съм абсолютно безнадеждна в кухнята. Изобщо не мога да готвя. В нашето семейство това винаги е било мъжка работа. Независимо дали е баща ми, чичо ми или брат ми. Традицията повелява: мъжът е на печката“.
Завинаги Вит ще е задължена на треньорката си Юта Мюлер, която я открива 9-годишна. Не приема като жертва 7-часовите им тренировки, а напротив – „получих много в замяна и само спечелих от тях“. До смъртта на Юта през 2003 г. на 94-годишна възраст. Двете поддържат отношения, а Кати й говори на „вие“. „Тя ме научи на много и досега живее дълбоко в сърцето ми – уверява Вит. – Още от самото начало на работата ни, когато моят талант бе забелязан, спецслужбите са започнали да ме следят. Разбрах го, когато бях вече на 18, но наивно вярвах, че просто ме охраняват. После имах възможност да се запозная с досието ми от архивите на ЩАЗИ. Когато бях малка, и през ум не ми е минавало, че ме пазят, за да не избягам на Запад. А аз бях толкова благодарна на родината си и хората. Разбирах, че никъде не бих постигнала тези успехи освен в ГДР. За никакви пари нямаше да жертвам възможността да виждам родителите си. Не ценях свободата, защото не я познавах. Страстно вярвах в нашата система и идеали. С гордост отивах в чужбина и представях страната си. И не забравях, че имам повече привилегии от съгражданите си“.
За промените Катарина смята: „Моето поколение имаше невероятен късмет, че Берлинската стена падна, което ни позволи напълно да се преориентираме. Успяхме да вземем със себе си всичко, което бяхме научили за ценностите, в училище и в университета. Аз самата бяха под огромен натиск, който бе и политически. Със сигурност имаше някои, които се пречупиха. Лично аз все още се смятам за здрав човек и това не ми е навредило. Извличах голяма радост от всичко, което правех“.
Не се притеснява от произхода си. „Тази житейска история ме оформи и мисля, че съм такава, каквато съм днес, благодарение на източногерманското минало. Фантастично е, когато малко момиче или момче има мечта и израства в малък град, а се озовава в големия, широк свят“.
На 27 ноември по ARD бе премиерата на 5-серийния документален филм „Да бъдеш Катарина Вит“. „Може би ще вдъхнови и младите хора да кажат: „Хей, струва си да се стремиш към високи постижения“. Световното, на което получих 6.0, беше един от най-хубавите ми моменти. Приземяването на тройния скок и после невероятно щастливата г-жа Мюлер. Разбира се, няма да забравя и олимпийските победи. За филма се върнахме в Калгари и отново бях на леда. За първи път от векове. Съвсем сама на пързалката. Специален момент, но и изтощителен. Радвах се, когато накрая свалих кънките“, въздъхва легендата, която в Канада печели с прочутата си волна програма на „Кармен“.
Какво би изпълнила на леда днес? „Нещо спокойно. Не и „Кармен“, никакво бим-бам-бум, а отпускаща музика, ту по-бърза, ту по-бавна. Понякога със сърце, понякога с дълбочина. Точно като моя живот. Често малките моменти ни правят истински щастливи. Както когато жеравите летят над главата ви през есента, а вие гребете листа и ви боли кръстът“.
Рожденият ден на Кати се получил тихо събитие, а тя мечтаела за огромно парти. „Не успях да изпратя никакви покани. Така че празнувахме у дома. Може би ще направя лятно парти. Моят 50-и рожден ден беше толкова прекрасен, че така или иначе не мога да го надмина. Вече не искам никакви подаръци. Казвам на приятелите си: „Моля ви, не ми давайте неща. Дайте ми време“. Времето, прекарано заедно, е най-ценното. И здравето, защото без него не можем да правим нищо. Бих казала на по-младото си аз: прави всичко по абсолютно същия начин. Дори грешките. Те са част от живота, от тях се учиш и те правят силна. И наистина мога да се смея на нещата. Смея се много, силно и често“.
