К ъм 309 лева на човек струва четиридневна екскурзия от 28 април, която включва три нощувки и закуски. Има и варианти с две нощувки за около 200 лева на човек, с тръгване от няколко български града, като датите са още през март.
Седемнадесет милиона лалета цъфтят всяка година на традиционния фестивал в Истанбул и за няколко месеца превръщат града във вълшебна приказна градина. Той се приема за най-стария фестивал в света, като е на почти половин хилядолетие. Лалето е диво цвете, растящо в Централна Азия и е култивирано от османците около 10-и век. Те го наричат tulipant, което е опростеното название на персийската дума dulband (тюрбан) заради приликата на разцъфналия цвят с формата на характерния за мюсюлманите традиционен навит около главата шал, тюрбана.
Днешното название на цветето „лале“ също произлиза от персийски и турски език. Постепенно през 15-и век по време на Османската империя лалето се превръща в свещено цвете в Османската империя. Причината е, че думата „лале“ се изписва на арабица подобно на думата „аллах“. В края на 17-и век, през управлението на султан Ахмед III отглеждането на лалета се превръща в истинска мода сред османските паши и бейове. А в градините на султанските дворци се оформят десетки цветни градини с хиляди различни по цветове и багри лалета. Този период е наречен „епохата на лалетата“.
Ликвидация
Според легендата няколко десетилетия след този разцвет и бум, по време на едно въстание на еничарите в Истанбул незнайно как всички луковици в столицата били унищожени и се налага да бъдат внасяни от Европа и преди всичко от Холандия.
Лалето прониква в културата и дори в религията на османците. То е първият растителен символ, който започва да се рисува по стените във вътрешността на джамиите. А също и по копринените одежди на богатите и аристократите. Периодът на цъфтежа на лалетата март-май се чествал като национален празник. Стотиците градини в столицата Цариград се осветявали с фенери. Тези чествания поставят основите на Фестивала на лалето, който се чества ежегодно вече повече от 300 години, като за тях се изразходват рекордни суми.
Така през 2018 г. турската държава изразходва над 2,7 млн. турски лири (над 2 млн. евро) за организиране на Фестивала на лалето. Смята се, че по време на провеждане на празника в турската столица Истанбул се засаждат 16 милиона луковици, колкото е населението на града. В действителност обаче техният брой е много по-голям. През 2016 г. е поставен рекорд от посадени над 30 милиона лалета. Всички паркове, дворове и тревни площи се превръщат в райски градини. Луковиците се засажда през октомври-ноември, а цъфтежът им започва още през февруари и продължава до май, юни.
Пикник
В най-големия истанбулски парк Емирган се засаждат 3,6 млн. луковици лалета от 125 вида. Паркът се намира в едноименния квартал близо до Босфора в европейската част на Турция. Той е любимо място за пикници и семеен отдих на турците и е едно от местата, които всички туристи и гости на столицата посещават в месеците на Фестивала на лалето.
Другият голям парк, засаден с лалета, е Гюлхане, в центъра на столицата, под султанския дворец Топхане. Този парк е бил любимото място за разхождане на жените от харема на османския владетел. В парка се засаждат над 2,5 млн. луковици от 50 вида. Останалите две места в турската столица, където се засаждат най-много лалета, са паркът Гьозтепе, където се засаждат 1,7 млн. луковици от над 100 вида, и Големият хълм Чамлъджа – 950 хиляди луковици от 45 вида.
В Холандия търговец изпекъл луковиците, за да се нахрани
След Османската империя втората европейска страна, в която лалето се превръща в най-харесвано и предпочитано цвете, е Холандия. Смята се, че първите луковици в Европа са внесени тайно от германския посланик в Турция. В Германия лалето не намира сериозен прием, но за сметка на това то бързо се превръща в най-харесваното и предпочитано цвете в Холандия.
В началото холандците също не знаели, че предлаганите им от търговците луковици са цветни. При посещението си в Турция холандски търговец приел подарените му от местните луковици, но тъй като не ги знаел за какво служат, той ги изпекъл и се опитал да ги изяде, мислейки ги за особен сорт лук. Само няколко години след появата си в Холандия обаче луковиците добили огромна популярност. В страната се разгаря истинска мания кой притежава повече луковици и кой ще има по-богата на цветове градина.
Този бум довежда до огромни финансови спекулации, цените на луковиците удрят тавана. Вманиачени по ориенталските цветя хората започват да продават имуществото си, за да се сдобият с шепа от безценните луковици. Според запазените сведения през 1623 г. при месечен доход от 150 флорина, цената на само една луковица надхвърляла 1000 флорина.
Появила се и „черната борса“, на която цената на една луковица от по-редките сортове се търгувала на цената на една къща. Тази масова истерия продължила 4 години, след което балонът се спукал и всички, които били продали имуществото си, за да се сдобият с така ценната инвестиция, се оказали измамени и фалирали. Въпреки това обаче лалето и днес си остава националното цвете на Холандия. Това е и страната, най-голям износител, която контролира над 80% от търговията с лалета.
Червените за любов, белите за прошка
Подобна на останалите цветя, лалетата също имат своя символика. Червените лалета са символ на споделена, а жълтите на безнадеждна и невъзможна любов. Белите лалета се използват за поднасяне на извинение и търсене на прошка. А лилавите са символ на кралската власт в Холандия и изразяват уважението и почитта пред владетеля.
Иван Първанов
