И ран засипа Катар с ракети.
Официален източник, запознат с въпроса, също е съобщил, че Иран е изстрелял ракети по управляваната от САЩ военновъздушна база „Ал Удейд”.
Съобщава се, че във военновъздушната база Ал-Удейд, най-голямата военна база на Съединените щати в Близкия изток, има над 10 000 американски войници.
По данни на представител на Белия дом министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет и началникът на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ Дан Кейн се намират в специалната командна зала за кризисни ситуации.
Американски официални лица са се подготвяли за вероятността Иран да атакува обекти на САЩ след ударите през уикенда.
Експлозиите станаха, след като Катар затвори въздушното си пространство и посолствата на САЩ и Великобритания посъветваха гражданите си да „останат на местата си“.
ОЧАКВАТ ЛИ СЕ АТАКИ: Катар спря въздушния трафик! (КАРТИ+СНИМКИ)
Според съобщенията, Иран е изстрелял 10 ракети по американски военновъздушни бази в Катар, съобщи кореспондент на Axios, позовавайки се на израелски служител.
Иранският държавен телевизионен канал IRIB също обяви, че Иран е започнал военна операция срещу американската база в Катар. Иран обяви, че е започнал операцията „Башарат ал-Фатх“ (Добра вест за победата), насочена срещу американски военни бази в Катар и Ирак.
Официалната иранска информационна агенция съобщи, че Иран е извършил ракетна атака срещу американска база в Катар, както и срещу база в Ирак.
Iran has fired 6 missiles into Qatar and Iraq aimed at US Bases.
— Patriot Lady (@angelwoman501) June 23, 2025
Iran wants war, and they just FAFO!!! 🚨🚨 pic.twitter.com/cArSzwUmA0
Катар заяви, че си запазва правото да отговори директно и в съответствие с международното право, след като Иран атакува американската военна база Ал Удейд в Доха в отговор на атака на САЩ срещу ядрените съоръжения на Иран.
Служител на службите за сигурност заяви, че ракети са били изстреляни и по база в Ирак, където са разположени американски войски, съобщава Associated.
Къде са американските военни бази в Близкия изток?
Американските военни бази в Близкия изток, които могат да бъдат обект на атаки от Иран, са следните:
- Военновъздушна база Ал Удейд : Разположена югозападно от Доха, Катар, в нея са разположени над 10 000 американски войници и е дом на щаба на Централното командване на САЩ (CENTCOM). Това е основният център за логистика, командване и въздушни операции на американските сили в региона.
- Лагер Арифджан : Също така важна военна база, дом на разузнавателната служба и място за събиране, разположено в Кувейт
Авиобаза Али ал Салем : Поддържа въздушни операции, особено за мисии в Ирак и Сирия, разположена в Кувейт.
- Военноморска база Бахрейн : Щаб на Пети флот на САЩ, жизненоважен за военноморските операции в Персийския залив, Арабско море и Червено море.
- Военновъздушна база „Принц Султан“ : В Саудитска Арабия, реактивирана през последните години на фона на напрежението с Иран. В нея са разположени американски войски и самолети, включително изтребители и ракетни системи „Пейтриът“.
- Авиобаза Ал Дафра : В Обединените арабски емирства, е домакин на американски бойни самолети F-22, F-35 (от време на време) и средства за наблюдение.
- Авиобаза Айн ал-Асад : Голяма база в Западен Ирак, ударена от ирански ракети през 2020 г. след убийството на Касем Солеймани.
- Авиобаза Ербил : Ключово място в Северен Ирак, което САЩ споделя с кюрдските сили
- Бази близо до Al-Hasakah и Deir ez-Zor в Сирия
- Авиобаза Мувафак Салти : В Йордания, използвана за операции в Сирия и Ирак. Американските войски присъстват и в Центъра за обучение на специални операции „Крал Абдула II“.
Последиците от войната между Израел и Иран
Директна война между Иран и Израел би могла да бъде напълно опустошителна за Близкия изток. Ключовите последици биха могли да включват, в допълнение към вече военното участие на САЩ в конфликта, следното:
- Регионална ескалация : Участие на Хизбула (Ливан), Хамас (Газа) и подкрепяни от Иран милиции в Сирия, Ирак и Йемен
- Възможно участие на Саудитска Арабия или Емирствата, ако иранските ракети или техни посредници бъдат насочени към Персийския залив
- Въздействие върху петрола и световната икономика : Затварянето или заплахата от Ормузкия проток - пречка за около 20% от световния петролен трафик - може да увеличи световните цени на петрола.
- Масови хуманитарни последици : Голям брой цивилни жертви в Иран, Израел, Ливан и евентуално Сирия
- Бежански кризи и мащабно разселване в вече нестабилни страни
- НАТО и Русия/Китай биха могли да бъдат въвлечени в дипломатически или тайни отговори
- Парализа на ООН, остри разделения между реакциите на Запада и глобалния Юг
*Източник: cumhuriyet, Blic