В ълци-мутанти, които обикалят из затворената зона на Чернобил, са развили геноми, устойчиви на рак, които биха могли да бъдат ключови за подпомагане на хората в борбата със смъртоносната болест, според проучване.
Дивите животни са успели да се адаптират и да оцелеят при високите нива на радиация, в района след експлозията на ядрен реактор в Чернобилската електроцентрала през 1986 г.
През почти 38-те години след ядрената катастрофа дивата природа е възстановила района - включително глутници вълци, които изглежда не са засегнати от хроничното излагане на радиация. Кара Лав, еволюционен биолог и екотоксиколог в лабораторията на Шейн Кембъл-Стейтън в Принстънския университет, изучава как мутантните вълци са еволюирали, за да оцелеят в радиоактивната си среда и представи откритията си на годишната среща на Обществото по интегративна и сравнителна биология в Сиатъл, Вашингтон миналия месец.
През 2014 г. Лав и нейните колеги влязоха в забранената зона на Чернобил и поставиха на дивите вълци GPS нашийници, оборудвани с радиационни дозиметри. Те също взеха кръв от животните, за да разберат отговорите им на причиняващата рак радиация.
Със специализираните нашийници изследователите могат да получат измервания в реално време за това къде се намират вълците и на колко радиация са изложени, каза Лав. Те научиха, че вълците са изложени на 11,28 милирема радиация дневно през целия си живот - повече от шест пъти повече от законовата граница за безопасност за хората. Изследователите установиха, че имунната система на чернобилските вълци изглежда различна от обикновените вълци - подобна на тази на пациенти с рак, преминаващи през лъчева терапия. Лав посочи специфични региони от генома на вълка, които изглежда са устойчиви на повишен риск от рак.
Изследването може да бъде от ключово значение за изследване на това как генните мутации при хората могат да увеличат шансовете за оцеляване от рак.
