- Филип, хващаме ви на летището по време на турне из Европа с моноспектакъла ви „Защото съм известен“, как той се приема от хората, чуваме вече много положителни отзиви?
- Върви чудесно, хората се забавляват. За мен е голям празник, защото в живота ми се случва 2-3 пъти да ми предложат моноспектакли и най-накрая се престраших, и то не с някакъв друг материал, а с моя живот. Всъщност този материал е насочен предимно към моя живот и 95% от случките са истински и се радвам, че хората реагират така добре на тези представления. Много съм щастлив, че се приема толкова добре. Има на места доста солен хумор, но животът е цветен и понеже на мен ми се случват адски много неща, защото съм известен, именно там се целя. За да разкажа на хората малко за актьорската професия - първо, защото тя не е никак проста, второ, до какво води тя в моя случай и трето, доста забавни случки, които нямат аналог, те не са измислени. За пръв път ми се случва моноспектакъл и съм много щастлив, защото мога да разказвам за живота си, а не да споделям чрез персонажи какво се случва с него.
- Не е ли по-трудно да играете себе си, отколкото определена роля?
- Не е лесно, защото обикновено на нас ни се случва да играем образи, а когато се стигне до нас самите, няма да ви издавам края обаче, където съм споменал защо е трудно да се играе сам себе си. Финалът е много хубав и не искам да го издавам, докато уважаемата публика не дойде лично да го види. Там реално обяснявам как всъщност не воювам и не се състезавам с някого, само със себе си. В моята професия съм играл какви ли не персонажи. Сега вече се освободих от тази зависимост на персонажа и даже мога да погледна своя живот като една забавна история, защото, като го погледна от друг ъгъл, и аз се засмивам. Това е една откровена история за моя живот.
- Как се приема от публиката в Европа?
- Бях вече в Ливърпул, Лондон, Нотингам и всички представления намериха своята публика и хора, които се припознават в някои от случките, което много ме радва. На следващата седмица отидох в Бавария, Франкфурт. В Кьолн по някакво стечение на обстоятелствата не бе достъпна залата и не успяхме да направил спектакъла, но обещах на хората, че ще отида есента. Тези хора имат нужда от българска култура, което ме кара да мисля, че положението може да се промени поне като отношение от страна на управляващите. Тази тема е на дневен ред, и то вече от 30 години и няма решение. Всяко едно правителство много добре знае, че културата им е последната грижа, защото според тях нищо не произвеждаме. Не е вярно. Ние лекуваме хората, колкото и странно да ви звучи. Аз, занимавайки се с тази професия вече около 40 години, защото бях на 7, когато започнах, смятам, че от нас има смисъл, както и да погледнеш една творба, да чуеш музика. Не бива да бъдем пренебрегвани.
- Какво ще научат за вас хората, което не знаят?
- Всички, които посетят представлението, ще разберат, че животът ми не е чак толкова лек по отношение на известност. Всеки иска да се допре до теб, да му бъдеш по-близък, защото гледайки ни от екрана, те ни познават, ама само според тях. Хората ни чувстват близки, защото всеки път, когато вечерят, ние сме с тях. Известността може да има не само положителни страни, понякога е меко казано досадно, защото има такива случки, които са драстични, но аз не съм ги описвал. Подходил съм с чувство за хумор към моя живот.
- Направихте сатирично видео и подходихте с чувство за хумор към най-коментирания клип в последно време в социалните мрежи - този на министъра на културата Атанас Атанасов.
- Той си го заслужава, плюс това не е сатира. Аз имам искания там, които той досега не ги взима под внимание, но ще се наложи. Очаквам промяна, а засега не идва.
- По време на пандемията артистите бяха поставени в една от най-трудните ситуации, има ли лъч надежда за културата?
- Това е едно от нещата, заради които започнах да говоря вече от преди 6-7 месеца, никой не ме слуша, но най-накрая съвсем скоро в подкрепа на Младежкия театър ще призова всички мои известни колеги да използват всичките си връзки в 5-ата власт и да разберат, че не сме чак толкова безобидни, защото, подценявайки ни, те не си дават сметка, че ако се обединим, а аз смятам, че това е възможно в близките дни поради факта, че разговарям не само с актьори, музиканти, художници, Съюза на писателите. Ако те смятат, че ще оставя работата просто да се размине, няма да стане. Вече нямам път и отстъпление назад. Приемам го като лична кауза и ще се боря за това нещо, защото е много важно след тази пандемия. Пак ще дам за пример, че след Втората световна война германците са дали колосална сума пари за култура само и само да се вдигнат на крака и да разберат, че са хора. Тук от години наред опростащването на нещата взимат връх, само че от другата страна има едни хора, които остават в България. Болка ми е, когато отивам и виждам по-добро посрещане в чужбина, отколкото в собствената ми страна.
- Защо ви смятат за безобидни, вие сте известни хора, които имат обичта на публиката?
- Както сме безобидни според тях през една вечер само в София минават едно 10 000 души, ходейки по театри, концерти и ако всички тези хора се обединим и започнем да четем декларации всеки път и да търсим подкрепата на обществото, смятам, че нещата могат да потеглят стремглаво надолу за тези хора, които винаги са си мислили, че са недосегаеми, а никой не е недосегаем. Ние сме ги избрали и аз искам да им държа сметка за всяко едно действие, а не да се търси популизъм с хвърлени суми, с които все още не разполагаме, и уверението, че все още има добри хора в управлението. Не, не сте! Не сте компетентни и искам да кажа тук, че това е непростимо вече.
- Има и хора, които няма да приемат добре това, което казвате?
- На всичките ми почитатели искам да кажа да са живи и здрави, на всичките ми хейтъри, които ще пишат много неща по този повод след моето интервю, мога да им кажа: „Каквото и да ми кажете, аз имам справедлива кауза и ще я следвам докрай, без политически пристрастия, без политически искания. Аз искам по-добър живот в собствената си страна. Много е просто!“ И всеки, които дръзне по някакъв начин да ми направи лош комплимент, да знае, че го прави на себе си. Пишейки гадни неща във Фейса, няма да стане.
- Много от младите и талантливи хора на България вече са зад граница, как ще се справим с този проблем?
- Засега сме на този хал. Защо няма млади хора? За мен особен проблем е, че няма какво да ги задържи тук. В момента изключително болезнено се усеща липсата на пари в културата и всичките тези обещания, които дават политиците и на всичкото отгоре им плащаме ние като данъкоплатци на партиите, трябва да знаят и не бива да си позволяват да дават обещания, които не могат да изпълнят. Противното би трябвало да се търси съдебна отговорност и аз смятам, че като депутати трябва да гласуват закон, ако обещаеш нещо и ако не го изпълниш, да носиш съдебна отговорност, защото години наред така ни залъгват. „Елате, ще ви оправим!“ Всеки ни оправя, ама не в буквалния смисъл, а в преносния.
- Как планирате да прекарате лятото?
- Следват уговорени участия по морето няколко, турнета. Моето лято ще е едно работно лято като всяка година
- Какво бихте казали за финал на нашите читатели?
- Не се отказвайте, живейте пълноценно. Мълчанието не е злато в момента. Говорете и говорете помежду си.
ТОВА Е ТОЙ:
Роден е в София на 9 септември 1974 г.
Завършва през 1997 г. НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на професор Енчо Халачев
Дебютира с ролята на Фифи в спектакъла „Шапката на клоуна“ в „Сълза и смях“, 1997 г.
Участва и в множество музикални проекти, пеейки и свирейки на китара
Носител на редица награди за актьорство майсторство, сред които „Икар“ за водеща мъжка роля през 2017 г. за „Ничия земя“ (заедно с Валери Йорданов), „Аскеер” за ролята си в „Дама пика” на Малък градски театър „Зад канала“, „Златна роза” за най-добър актьор през 2011 г.
Елизабет Методиева
