- Здравейте, момчета, и честит рожден ден на патерица. На 30 август заедно ли празнувахте и как посрещнахте празника?
Деян: - Ние от известно време не го празнуваме заедно, нямам идея защо. Аз се спуках от работа - от сутринта до вечерта, накрая отидох, спортувах и се чувствах много добре.
Дарин: - Като почти всяка година рождения си ден го посрещнах в театъра. Имахме репетиция, тъй като подготвяме премиерата на „Хага“, съвсем нова пиеса, на която режисьор е Галин Стоев. Вечерта празнувах с моята принцеса Дария. Тя ми беше подготвила какви ли не изненади, най- различни игри с нейните плюшени играчки. Беше изключително забавно. Не можете да си представите какви игри има във въображението си това дете.
Дарин и Деян Ангелови
- Помните ли най-забавния си и щур рожден ден?
Деян: - Помним го, разбира се, беше в една кръчма, където имаше облик на Народния театър, и мисля, че правихме 20 години. Ние рядко пием, но тогава много се бяхме напили. Имаше изписано на фототапет „Народен театър Иван Вазов“ и ние се качихме да трием буквите Иван Вазов и да пишем Дарин и Деян Ангелови (смее се). Прибрахме се вкъщи пияни и майка ни от радост събуди татко и му каза: „Ангеле, ставай, децата са пияни“. Тъй като това не се случваше у нас, беше голям празник (смее се). Имахме две тоалетни вкъщи, единият повръщаше в едната, другият в другата. Страшен резил, но беше невероятен смях. И беше голям цирк, защото родителите ни ни се смеят, а на нас ни е ужасно лошо. Беше много забавно с приятелите от „Надежда“.
Дарин: - И не само от „Надежда“, имахме и от „Красно село“. Приятна вечер беше наистина и подкрепям с две ръце, че това беше най-щурият ни рожден ден.
- Не сте празнували заедно този път, но пък все по-често ви се случва да излизате заедно на сцена и вече не само в Народния театър. В голям хит се превърна представлението „От всички страни, където освен вие двамата участват прекрасните Стефания Колева и Алекс Сърчаджиева. Как се роди идеята и как се събрахте?
Деян: - Щефи Колева ни събра. Покани режисьора Николай Пундеров, който всъщност е и преводач на пиесата. Прекарахме два месеца и половина в прекрасна забава по време на репетициите и това личи и на сцената. Много е готино, защото в този проект ние даваме на зрителите това, което искаме да им поднесем от самите нас, защото е частен.
Дарин: - Чарът на това представление е и че е дълго чакано от нас, за да може да направим спектакъл, с който можем да пътуваме и да обиколим повече градове в страната. Спектаклите, в които играем, са много мащабни и тежки и трудно излизат от сцената на Народния. Това представление пък ни дава възможност да се срещнем с публиката от цялата страна и точно затова много си го обичаме и нямаме търпение кой е следващият град в програмата.
С Алекс Сърчаджиева и Стефания Колева в От всички страни
- А кой е следващият град?
Деян: - На 8-и сме в Пловдив, на Лятна сцена „Орфей“, и ще бъде много емоционално. След това на 13-и сме в Стара Загора, на 23-ти в София Театро Отсам канала и на 27-и в Перник.
Аз искам да кажа и за още едно представление, в което участвам, „Премахни от приятели“, с Мария Сапунджиева, Владо Зомбори, Анелия Люцинова, Катя Иванова. Режисьор е Вальо Ганев. Изключителен спектакъл, с него също обикаляме из градовете.
- На 26-и представихте „От всички страни“ на открито и в София, в рамките на Sofia Summer Fest.
Деян: - Е, там беше много забавно. Аз и Дарко играем и Щефи излезе на сцената и каза „Стоп“, с тези микрофони не може да се продължи. Сменихме микрофоните пред хората, преоблякохме се пред хората и започнахме пиесата отначало. Всичко беше толкова съпреживяно от публиката и емоционално. Ето това са моментите, за които ще се разказва. В Пловдив в края на миналия сезон по време на представлението изгасна токът. Пак публиката беше с нас. Осветяваха ни с телефоните си и беше много готино.
Дарин: - Хубавото на тези сериозни гафове, които не можем да овладеем и представлението излиза извън нормите си, е, че дистанцията между публика и зрители се скъсява и хората ни усещат много близко до тях. Както се казва, започваме да дишаме едновременно и представлението добива съвсем друг чар.
Деян: - Това не е ли, Даре, точно конвенцията ние ще ви излъжем, а пък те идват и казват „Излъжете ни, ама готино“.
- Да можеш да лъжеш зрителя не е ли част от актьорската професия?
Деян: - Еми да де, но той идва, за да бъде излъган, както се казва с уговорката “Еми, хайде направи го, ама да ни е хубаво“. Истината е, че в тези моменти, които наричаме извънредни, се случва най-голямата емоция.
Двамата са тандем и на сцената.
- След COVID успяхме ли отново да върнем хората в театралните салони и подрастващото поколение обича ли да ходи на театър?
Дарин: - Да, хората се върнаха и дори бих казал, че са повече отпреди. Този дефицит на изкуство, който беше предизвикан заради COVID пандемията, наистина се отрази много на хората и имаха нужда от живия допир до артиста. Да, изкуство пак имаше, но под една друга форма. Видя се обаче, че няма как, дори и сега с нахлуването на изкуствения интелект в киноиндустрията и театъра се вижда, че без живия актьор нещата няма как да се случат. Ние реално видяхме, че има смисъл от нашата професия и ни даде още повече вдъхновение да я вършим с цялото си сърце.
- Деян, синовете ви вече вървят много усилено по вашите стъпки, давате ли им съвети?
Деян: - О, не. Аз попаднах случайно в тази професия и съм наблюдател на всичко положително, което се случва около мен. Радвам се на успехите на брат ми, на успехите на момчетата, които задминаха и мен, и брат ми (смее се), както и на неговата дъщеря Дария, която също върви по сценичните стъпки. Не можеш да дадеш съвети за нещо, което природно му е дадено. Ние сме учили за това нещо, а при тях си е природа. Изключително са добри. Аз не мога като тях и съм възхитен от всяка една произнесена дума пред камера, пред публика. За мен това са изключително талантливи деца и само ги подкрепям да вървят напред и дано благословението им да стигне до краен предел.
- А те на вас правят ли ви някой път забележка, когато ви гледат?
Деян: - Забележка не, но понякога и Диман и Ален ми дават по някой съвет и казват: „Ей, тате, това би било готино, ако го направиш така и така“, те самите много ми се възхищават като баща и това ме трогва. Но аз всеки сезон съм на ръба да си тръгна и всеки път си казвам това ми е последен сезон (смее се).
- Дарин, а на вас дъщеричката ви дава ли ви съвети, макар да е само на 6 години?
Дарин: -Тя е в такава възраст, в която още се впечатлява от неща, които вижда, без да ги натоварва с предразсъдъци и с критика. Опитва се да ме коригира, но сюжетно, все още не ме коригира масйторски за изпълненията. Примерно дойде да гледа заедно с батковците си последното представление на „Страхотни момчета“ и защо съм казал на чичо й някаква реплика. Не трябвало така да се обръщам към него, а трябвало да кажа друго нещо, което да го поласкае и да му направи хубаво. Прекрасно е, че по някакъв начин имаме възможност да им предоставим този вътрешен свят на театъра и те могат да се запознаят с него. Сега дори и дъщеря ми да гледа някой страшен филм, тя знае как се случва и тестото, от което се замесват тези сюжети.
- Нея театърът ли я вълнува или по-скоро е на музикална вълна, защото знаем, че участва в „Бон-бон“?
Дарин: - О, песните са нейната стихия. Тя е една от дейните участнички в представленията на детска формация „Бон-бон“. Много я вълнуват песни, танци, актьорски изпълнения. Преди всичко обаче са песните, не спира да пее и аз съм много щастлив.
- Кой е урокът, който ви дадоха вашите деца?
Деян: - Аз това го научих от баща ни, но момчетата ми го предават с мощна сила. Веднъж попитаха татко как е отгледал близнаците, а той каза: „Аз просто живях с тях“. Живееше с нашите мисли, радости, тревоги. Урокът, който научих от моите момчета, е, че любовта е водещата сила на света. Искрената любов, чистата.
Дарин: - Това е най-ценният урок, който ми е предало моето дете - че ме научи да обичам, без да очаквам нищо в замяна. Това е най-голямото изкуство - да можеш да обичаш, да го живееш този живот пълноценно и да си любопитен към света, да го преоткриваш. Всяко утро е различно от предишното и трябва да се научим да му се радваме.
Деян: - Има и нещо друго - толерантност на мнение. Толерантен съм към това да чуя тяхното мнение по даден въпрос, да разбера техния начин на мислене и да им помогна да го укрепват. А не да възпитавам по презумпция - тук наляво, тук надясно, тук се прави така, а тук иначе. Гледам да не бъкам децата си с всички тези предразсъдъци и се оказва, че тези момчета имат едно доста добро възпитание, прочетоха доста книги и са адекватни за живота.
Децата им са най-големият стимул.
- За финал искам да подхвана една не много приятна тема - скандалите в Народния. Вие взехте категорична позиция, на която не изневерихте. С днешна дата успокои ли се обстановката и каква е атмосферата?
Деян: - Много от нещата бяха фейк. Атмосферата в Народния театър е творческа, добра, позитивна. Правят се спектакли и се работи с режисьори, за които се мечтае. Дарко казва едно, театърът е над всичко и ако сложим себе си над театъра, но не като сграда или институция, а театъра като изкуство, сме изгубени. Занимания с гордостта ни, с егото ни е като да пишеш в бързотечаща вода с вилица, ще остане някаква следа, но 5 метра по- надолу няма да има нищо. Така че сезонът тръгва изключително успешно. На 19-и и 20-и е премиерата на „Хага“ с невероятния режисьор Галин Стоев, Дарко играе, а аз ще съм в публиката и нямам търпение да го гледам. Искам да кажа, че гледах „Нора“ и „Орфей“, изключителни спектакли, световни режисьори. Аз седя и онемявам и се чудя къде сме били досега и защо не сме работили с тези режисьори. Но вече има свобода и както се казва „Да бъде свобода“.
Дарин: - Аз много се надявам всички тези неща да спрат, защото зрителите, които не спират да влизат в Народния театър, не ги интересува кой с какво его разполага или колко е велик. Публиката идва да гледа представленията. Публиката има нужда от нашето изкуство, а не от нашите скандали. Ние сме длъжни да им дадем това, за което те влизат всяка вечер в театъра. Ние сме длъжни да им дадем къде голям, къде малък нашия талант. Така че наистина се надявам всичко това да спре и да започнем да даваме на публиката всичко онова, от което тя има нужда, а именно театър. Нашето пребиваване в него е много кратко, ако Бог е милостив, около 60 г. Оттам нататък ще дойдат едни други хора след нас, за които ние сме длъжни да осигурим основа, на която те да стъпят и да продължават да развиват това изкуство. Това е нашата задача, другото ще се забрави. Никой няма да помни какви скандали е имало в Народния, а ще помнят големите постановки, големите творци, големите артисти, композитори, режисьори и всички, които са замесени в направата на едно представление.
Това са те:
Родени са на 30 август 1980 г. в София
Двамата са трето поколение актьори
Завършват НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Стефан Данаилов
Дарин има една дъщеря - Дария, Деян има двама синове - Ален и Диман
Елизабет Методиева
