- Стефания, Додо, здравейте. Срещаме се в разгара на лятото, но ви намираме в София, защото на 11 юли в „Театро отсам канала“ ще се играе вашата най-нова постановка „Без гаранция“, която вие определяте като стендъп театър, разкажете ни как се зароди идеята за този проект?
- Д.: Идеята е на Щефи. Тя я сподели в един друг наш репетиционен период и режисьорът, с когото тогава работехме, който всъщност е и текстописец на „Без гаранция“, прегърна идеята, аз също, след това прегърнахме и Щефи и стана един страхотен театър.
- Зрителите ще могат да се насладят по един забавен начин на гледната точка на мъжа и на жената. Срещат ли се тези гледни точки някъде?
– Д.: Че се срещат е ясно, въпросът е колко е трайно и дали ще е устойчиво във времето. От лични истории от нашето житие и битие, както и на това на автора, които в последната година са ни се случвали в ежедневието, се опитвахме да хванем тези, които ще бъдат най-близки до хората и те ще се припознаят в тях.
- Забавно ли е като гледате личните си истории, вече събрани в спектакъл? Смешни ли са те за публиката?
- Стефания: Всеки път е много различно, защото публиката различно приема видяното и това, което води, е енергията и химията, която има между нас като партньори. До момента имаме две представления и мисля, че материалите, които хората оценяваха в тези две, бяха на различни места, което за мен е знак, че тепърва спектакълът ще се развива и че всеки ще намери своя пъзел.
- Ще го представите ли и извън София?
- Да. Преди месец играхме в Пловдив и за първи път видях как мъже, преди да се засмеят, поглеждаха половинките си за разрешение, но много от тях бяха сръчквани в ребрата (смее се). Искам да кажа, че 11 юли сме в София, на 11 август отново сме в столицата, но в „Кино Кабана“, на 9 август сме в Царево, на 11 август във Варна и на 31 август сме на Лятна сцена „Орфей“ в Пловдив. На тази сцена съм играл около 10 пъти и винаги ми е изключително хубаво. „Без гаранция“ не е в чистата форма театър и това е много хубаво, защото знаем, че зрителите на театралните постановки са по-стегнати, а тук, ако някой иска да излезе и да каже нещо на половинката си, може да заповяда на сцената.
- За тези две представления, които минаха, имаше ли осмелили се да го направят?
- Не, нямаше, но искам да кажа, че затова сме го нарекли стендъп театър, защото нито е театър в чистата му форма, нито е стендъп в чистата му форма и се получава нещо ново, различно, на което хората се кефят, и е любопитно да се види.
- С.: Относно въпроса има ли някой, който се е качвал на сцената, искам да отправя тук предизвикателство към Додо, да го видя къде точно ще включи жена на сцената, която да излезе и да си каже проблема с мъжа си. Хвърлям ти ръкавицата.
– Д.: Добре, още на 11 юли ще посрещна дама от публиката, ако има желаещи, и да видим аз къде ще се включа - дали като солидарен длъжник към мъжа й, или ще я подкрепя нея.
- Стефания, кое е нещото, което не можете да разберете в мъжете?
- Защо са толкова точни (смее се). В 12 е срещата, тя, жената, идва в 12:10 и голямо закъснение... аз това не го разбирам. Ами докато си сложи жената малко червилце, парфюмче, очна линия и вместо като я види, да каже: „О, колко си хубава!“, той: „О, колко си закъсняла“.
- Додо, а вие кое не разбирате в жените?
- Ами същото. Не може да закъсняваме за полет и в същото време да спрем в плод и зеленчук да купуваме домати (смее се). Самолетът няма да чака нас. Ние се въртим със света, а не той с нас.
- Кое беше най-забавното по време на репетиционния процес?
– Д.:Няма как да забравя как Щефи имитираше мъжа. Ние сме стояли с Ники Гундеров и си казахме, че без да се прави, си е един истински мъж.
- Стефания, мъжко момиче ли сте в живота?
- Аз въобще не ги разбирам тези неща и определения. Смятам, че съвремието вече е доста напреднало и това, че мъжът трябва да не е чувствителен и да крие сълзи или че си мъжко момиче, аз не го разбирам. Смятам, че хората трябва да си показват емоциите. Разбира се, не да спекулират и да плачат за всяка глупост. Когато има близост на едно по-дълбоко ниво, тези емоции са полезни дори за да може да се развие чувството на емпатия един към друг и да се развият като двойка, пък докога – без гаранция е положението. Не знам дали съм мъжко момиче, но смятам, че в двойките, ако можем да намерим баланса между емоциите и практичността, би било идеално.
- Говорим за емоции, вашата постановка иска да подари смях на зрителите, лесно ли това?
- С.: За мен специално разсмиването винаги е било по-тънката струна, защото чувството за хумор е свише, всеки се смее на различни неща. Аз силно вярвам, че то се възпитава до някаква степен. Много се радвам, че в нашето представление няма да чуете и да се изсмеете на дума от 3 букви, която започва с „к“ и завършва на „р“. Има подтекст, въображение и всеки си доразвива историята, което за мен е големият плюс. На моменти е леко наивно, което пък за мен е хубаво, защото ние, хората, не сме чак такива играчи.
– Д.: Сексът ни заобикаля навсякъде като тема. Когато отидеш на една хубава постановка, надали искаш пак да слушаш за секс и простотии, а и в интелигентната компания на Николай Гундеров това няма как да се случи. И в крайна сметка прекарваш 24 часа с един човек – е колко пък да е тоя секс, всичко станало е живият живот. Затова сме обърнали внимание на взаимоотношенията и как все спорят, а не могат един без друг.
– С.: Линията на привличане си седи, не сме скопени от емоция, напротив - има я, но тя е на ниво гъдел.
- Фактът, че все повече се обръща внимание на секса, а не на отношенията, виждате ли причина, че комуникацията е все по-лесна благодарение на социалните мрежи?
– Д.: Определено им силна намеса.
– С.:Не искам да съм хомофоб или нещо от рода, за свободата съм, за това да си го кажеш какъв си, но смятам и че трябва да има някаква доза интимност, която да е запазена за теб самия, а не да се дава чак такова приемане и толерантност. Стана малко, че дава се свобода, ама то стана свободия.
- Вие участвате и една друга хитова постановка – „От всички страни“, с други двама чудни актьори Алекс Сърчаджиева и Дарко Ангелов, с тях ще пътувате ли лятото?
– Д.: Един мой приятел каза: „Сам идваш на тази земя и сам си отиваш“, и Дарин идва и казва: „Не, братле. А не дойдох сам, а с брат ми“. Та и аз не дойдох сам, брат ми винаги е залепен за мен. С Алекс се познаваме от деца, нашите родители работеха заедно, така че тази четворка си се знаем отдавна. На 8 август сме в Стара Загора, преди това на 5 и 6 август сме в Плевен и в Пловдив.
- Лятото ви изглежда изпълнено с доста професионални ангажименти, ще си откраднете ли все пак време за почивка?
– Д.: Обикновено артистът работи, когато нормалните хора почиват. Не знам дали ще успеем лятото за почивка, но ще се надяваме поне есента това да се случи. През лятото програмата ни е пълна и се надявам и сме щастливи от този факт. Смятам, че е изключително важно публиката и артистите да направим нещо заедно. Принципът на заедност да страдаме, да плачем, да се радваме, да се смеем. Изкуството обединява!
Това е той!
*Роден на 30 август
*Брат близнак на актьора Дарин Ангелов
*Завършва НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов
*Част от трупата на Народен театър „Иван Вазов“
Това е тя!
*Родена на 29 юли
*През 1991 г. е приета във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност актьорско майсторство за куклен театър при проф. Дора Рускова. Година по-късно с приравнителен изпит влиза в класа на проф. Стефан Данаилов. Завършва НАТФИЗ през 1996 г.
*Част от трупата на Народен театър „Иван Вазов“
Елизабет Методиева
