- Г-н Будинов, преди месец отворихте актьорска школа за талантливи деца и юноши в Народно читалище „Алеко Константинов“ на улица „Оборище“. Защо решихте да се включите в това ново амплоа?
- Ако трябва да отговоря шеговито, защото Албена Михова, с която играя в много пиеси, има актьорска школа. И аз реших да си намеря занимание в неделя, за да не си стоя вкъщи (смее се). Истината е, че от читалището ми предложиха. Казаха, че имат нужда от актьорска школа и така се натрупаха много поводи и мотиви за това начинание. Аз лично съм бил в школата на проф. Венцеслав Кисьов и реших да продължа начина на неговата методология. Разбира се, имам страхотен екип от професионалисти, които ми помагат. Такава е Снежи от група „Трик“, тя е страхотен вокален педагог и децата много я обичат, и две момичета - Ани и Вили, които са от балета „Фънки Мънкис“. Те водят заниманията по танци.
- Какво е най-важното, на което искате да научите вашите възпитаници?
- Чувствам, че имам голяма отговорност към тези деца, те са прекрасни. Опитвам се да ги уча на театър, да имат вкус към значимото в изкуството и да правят разлика между стойностните и пошлите произведения. Да работят с въображението си, да мислят нестандартно, да запълнят празнините в образователната ни система на тема изкуството, защото вярвам, че децата трябва да се занимават повече с култура и да мислят нестандартно. Това е важно за мен. Не ми е толкова важно да станат артисти. Това си зависи от тях, ако имат желание, характер, талант и, разбира се, работят много. Въпреки че те са много талантливи деца и много специални. Харесва ми, че ги отделям от ежедневието - да си изключат телефоните и да не ги ползват. Опитвам се да ги пренеса в друг свят без стрес, дискриминация и злоба. Искам да създадем едно място, на което те да се чувстват добре и мисля, че засега успяваме.
- Как върви обучението?
- Много добре. Всяка неделя от 10-14 часа е групата с малките деца от 9 до 12 г. От 14-18 часа е с групата от юноши над 12 г. Имаме недостиг на момчета. Във втора група засега е само едно момче - Димитър, заобиколен от много готини мацки тийнейджърки, сред които не знам как ще издържи психически (смее се). Та, трябват повече момчета. Исках да играем Ромео и Жулиета, но ние имаме само един Ромео и много Жулиети. А моята концепция е да направим някои откъси, в които няколко момичета да изиграят Жулиета с еднакви костюми, а пък Ромеовците да са поне двама. Бих се радвал и на трима. В страницата ми във Фейсбук „Актьорска школа Евгени Будинов“ могат да се свържат с мен, ако има желаещи младежи. Ще се радвам и да харесат и страницата.
- В София, а в почти всички големи градове, има актьорски школи. С какво вашата е по-различна?
- Работата с деца е много деликатна материя. Те наистина са като една глина, която трябва да се обработва и ние много леко искаме да ги въведем в нещата. Не искам да казвам нищо лошо за другите школи. Сигурно има много добри сред всички. Аз разчитам на това, че съм работещ актьор и режисьор и постоянно практикувам професията. Имах честта да бъда при проф. Венцеслав Кисьов в неговата школа в „Сълза и смях“. След това учих в НАТФИЗ при проф. Стефан Данаилов, проф. Илия Добрев и проф. Иван Налбантов, светла им памет, които бяха играещи и много добри актьори и педагози.
- Всички изброени имена са оставили много голям отпечатък в българската култура.
- Всички те бяха уникални личности. Смятам, че трябва да ценим повече такива специални хора. Ние все сме забързани в ежедневието и в битовизма си и понякога пропускаме, че общуваме с уникални хора, от които много трябва да се учим и много да уважаваме. Когато репетирах с Лилия Абаджиева, много си говорихме за Яворов, който е бил уникален човек за времето си. Не е бил оценен тогава и всъщност сега има много такива хора, които живеят сред нас и не ги оценяваме достатъчно. Имал съм шанса да работя и общувам с Мариус Куркински, Теди Москов, Вежди Рашидов, Тодор Колев, Хачо Бояджиев, Виктор Божинов, Лили Абаджиева и още много други. Аз имам голям късмет, за който благодаря много на Господ, че съм се срещнал с всички тях. Възприемам се като едно обикновено момче от Банкя и съм се учил от всичките тези големи хора.
- Вие завършвате НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов. Какво е нещото, което Мастера ви е казал и няма да забравите никога?
- Основното, което съм научил от всички тях, е да бъда човек. Да се опитваш да разбираш другите, дори и да са различни от теб, да търсиш хубавите неща в тях, да имаш диалог с тях. „Интелектус“ на древногръцки означава „разбирам“, просто да се опитваш да разбираш. От Стефан Данаилов съм научил един от най-важните уроци - един актьор винаги трябва да се притеснява, преди да излезе на сцената. Научил съм се, че младите хора, ние тогава бяхме млади, въпреки че аз продължавам да се чувствам все още млад - трябва да бъдат амбициозни. Актьорите трябва да имат самочувствие.
- Вие самият продължавате ли да се притеснявате, преди да излезете на сцена?
- Да, продължавам. Аз напоследък не играя толкова много за съжаление. Имам 5-10 представления в месеца, преди имах по над 20. Затова и сега дори притеснението ми е още по-силно. Но когато изляза на сцената и притеснението изчезва. Публиката ти изпраща позитивна енергия и те предразполага. То това е най-важното, всичко се прави заради публиката.
- Къде могат да ви гледат хората до края на годината?
- Всички представления и дати хората могат да видят в моите страници в Инстаграм и Фейсбук. Много се радвам, че участвам в едно приключение - казва се „Актьорска вечер“. В него участват още Мариус Куркински, Аня Пенчева, Мария Сапунджиева, Руслан Мъйнов, Албена Михова, Кирил Ефремов, Ненчо Илчев, Иво Аръков, Елен Колева и др. Продуцент е Кирил Кирилов – 10 години „Ажур Пико“. Вътре има много интересни скечове, песни, танци, нещо, на което хората се кефят много, защото е различно. А освен това накрая има важно и силно послание. Каня вашите читатели да дойдат да го гледат на 29 ноември на сцената на „Сълза и смях“. Играя в „Недоразбрана цивилизация“ на Теди Москов в Малък градски театър „Зад канала“. На 30 ноември играем „Изневери в повече“ в Перник. Знаеш ли защо извънземните кацат в Радомир?
- Не.
- Защото в Перник много бият (смее се). Но в театъра не е така, имат много хубав театър с традиции. Аз имам много приятели от Перник, но харесвам смешки за Перник. Дори навремето правихме един минисериал на тази тема с Борис Радев. Иван и Андрей бяха продуценти. Но защо не продължи и аз не знам. Всъщност Иван и Андрей правят много хубави проекти. Цялата им социална насоченост и кампанията за българчетата. Имаха и кампания за повече раждаемост. Аз много съжалявам, че през годините, когато бях млад и безразсъден, бях казал нещо лошо за тях двамата и за други режисьори и творци, но младостта е такава. Когато си на 20 и си мислиш, че нещата започват от теб, но това е много голяма грешка. Може би е дошло време да се извиня по някакъв достоен начин, че съжалявам за някои мои изказвания за някои хора, които са по-големи като личности от мен. Това си стои като някаква вина и използвам момента да се извиня. Същото е и със закона за кино.
- Какво имате предвид със Закона за киното?
- Когато бях в парламента, аз влезнах като едно момче от Банкя - артист, който иска да направи нещо за българската култура, защото тя е изтикана на заден план. Дори и сега е така. Мисля, че както всички нации и ние първо трябва да се погрижим за културата ни. Но за съжаление нашите политици се занимават с други неща. За да бъдем богати материално, обаче първо трябва да бъдем богати духовно, а не обратното. Ние, българите, имаме страхотна история и култура. Като депутат тръгнах с амбицията да направя неща за хората на културата. Много чисто и искрено. Мисля, че успях с някои неща. Но със Закона за кино ми се разсърдиха творци, продуценти и актьори, които аз много уважавам и ценя тяхното творчество. Целта беше единствено да се дадат повече пари за българското кино, да могат повече млади творци, режисьори, сценаристи и актьори да снимат повече. Да се правят повече филми. Аз не съм против арткиното и високохудожественото кино, знам разликата между артхаус и комерсиално, но смятам, че трябва да се правят и малко по-несериозни филми - комедии, екшъни, сериали, детски филми. Както казва Мечо Пух - „Колкото повече, толкова повече“. И ако се снимат повече български филми, ще има повече хубави филми. Но гилдията за съжаление не беше достатъчно обединена. Аз исках да го променя този закон, защото той не беше променян 20 години, и то от Стефан Данаилов, който за времето си закон е бил много добър. В закона пише, че трябва да се дават повече пари за българското кино, да има повече български сериали. Виждам, че има наистина нови сериали, аз не участвам в тях за съжаление (смее се), но проблемът там е друг. Не можах да продължа делото, защото 44-тото НС приключи. Има един правилник към закона, но гилдията пак не се доразбра и там се пооплескаха нещата. Смятам, че като цяло хората на изкуството трябва да бъдат по-обединени. Повече търпимост към другите хора. Трябва повече диалог и обединение. Това е не само в нашата сфера, а се отнася и за цялото общество.
- Вашата гилдия не е ли като микрообщество на нашето общество?
- Да, то всичко е микро на макрото. Парламентът, който виждаме, е извадка от обществото. Те не могат да се разберат, защото ние не може да се разберем, а ние не можем да се разберем, защото те не могат да се разберат. Просто всички сме българи и трябва да седнем на една маса и да си го направим на нас да ни е по-хубаво. Един човек няма как да го направи. Той трябва да е като Симеон Велики и да тропне по масата, но в тези времена е различно. Липсват лидери. Аз изтърпях и много негативи.
- Как се справяте с критиката и негативите?
- Господ казва, че на човек му се дават толкова изпитания, колкото може да издържи.
Но аз няма да се откажа от идеологическите си позиции. Аз харесвам партия ГЕРБ и за мен Бойко Борисов е един от най-добрите ни политици. Няма да се откажа от това, защото това е моето мнение, колкото и негативи да понеса. Хората твърдят, че го правя, за да му се подмазвам на Бойко. Не, аз дори не знам дали ще продължа да се занимавам още с политика. В момента се връщам повече към актьорската си професия, но няма да спра да бъда човек с мнение!
- Случвало ли се е поради тези причини да ви изключат от представление?
- Не ми се говори за това.
- Нещо ново предстои ли ви?
- За съжаление филм много ми се снима, но няма. Стефан Данаилов казваше, че актьорът расте в театъра, но с киното се популяризира. Аз обичам театъра, това е живо изкуство. Адмирации към директора на Народния театър, защото наскоро гледах едно интервю на Васил Василев, в което той каза, че ще направи музей в театъра. Още щом влезеш в театъра да я има тази специална атмосфера. Това е изкуство, което изчезва на мига. Но в този музей и книжарница можеш да си купиш пиесата, драматургията, да разбереш как се стигало до представлението. И много се радвам, че това ще се случи и тук. Аз съм оптимист. Започват да се случват хубави неща в българската култура. В Народния театър се случват много хубави и нови неща. Същото е и със Сатиричния театър. Калин Сърменов, освен много добър актьор се оказа и много много добър мениджър.
- Вие самият сте баща на две прекрасни дечица – Александър и Белла, те имат ли интерес към вашата професия?
- Синът ми има интерес към футбола. Преди и аз харесвах футбол, бях фен на Левски. Сега и той тренира там. И постоянно ми говори за футболисти. Хем му е интересно в школата, когато идва, хем говори само за футбол. Смятам, че децата трябва да ги оставим да избират сами. Когато родителите ми водят децата си в школата, аз ги питам - вие ли искате или децата искат да идват тук? Трябва да ги насочваме, защото те са в много крехка възраст, но трябва и да ги питаме какво искат те. Гледам да не му налагам мнението си на Алекс, а само да го подкрепям. А дъщеря ми е още съвсем мъничка.
- Как се променихте, откакто станахте баща? На какво ви научи бащинството?
- Преди аз бях много див и щастлив и дори на моменти самоубийствено съм живял. Децата ме промениха много. Дават и отговорност, обичаш някого повече от себе си. Като имаше предизборни кампании, имаше политици, които нямат собствени деца и ми говорят за децата и за бъдещето. Семейството е най-добрият урок по дипломация, за да станеш един дипломат, политик, трябва първо да се оправиш с едно семейство, с жената, с децата и тогава ти можеш да мислиш за по-големи цели, да се оправяш с държава, община и т.н. Велико е това с децата.
- За какво мечтаете?
- Мечтая си за изпълними неща - за лични преживявания, за повече любов и страст в живота и професията. Когато бях в Америка и в Европа с представления, всички българи там ми казаха, че имат нужда от сайт, който да ги обедини и да се почувстват българи дори и извън България. И така вече три години работим по този проект с един приятел. Направихме една социална платформа – 7oceans.bg – нещо като Фейсбук, но само за българи. Нашата смела мечта е повече хора да станат потребители на този сайт и да обединим всички българи по света. Името го избрахме, защото нашата идея е България на 7 океана, сякаш българите са превзели целия свят чрез тази платформа. Там може да намериш група, в която да пише къде има български магазин в някоя държава, представления, бар или каквото и да е. Това ми е голямата мечта да остане нещо в интернет пространството, което има кауза да обединим българите.
- Какво пожелавате на нашите читатели?
- Уважаеми читатели на вестник „Телеграф“, най-важното е да сме живи и здрави. Както казва Владо Въргала – другото ще си го напазаруваме. Въпреки че сега с тези цени (смее се). Пожелавам им да запазят баланс и хармония и да разбират различните от тях, да имат търпимост към тях. Да се опитат да влезнат в техните обувки, преди да ги съдят. Стига вече сме се делили на Левски – ЦСКА, ГЕРБ – БСП и т.н. А да се обединим и да направим България по-добро място за живеене. Аз не харесвам този песимизъм, това, че само мрънкаме. Общувам и с хора, които живеят извън България и те казват, че в момента ситуацията е по-сложна, но хората работят по въпроса да имат по-добър живот и търсят отговорността в себе си, а не в другите. По-малко Фейсбук, повече лично общуване!
Това е той:
-Роден е на 20 юни 1981 г. в София
-През 2004 г. завършва НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов и Илия Добрев
-От 2005 до 2007 г. работи в Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас
-От 2007 г. играе на сцената на Малък градски театър „Зад канала“
Екатерина Томова
