- Г-н Янакиев, в навечерието на коледно-новогодишните празници в какво настроение ви намираме?
- Лека-полека започва да ме завладява коледният дух. Но в края на годината, чисто административно, сме затрупани от работа (смее се). Когато дойдат тези дни, при нас са много семейни, уютни. Както и при всички по всяка вероятност.
- В края на годината човек обикновено си прави равносметка. Каква е тя за вас за 2024 и какво си пожелавате през 2025 г.?
- Не съм голям любител на равносметките, но 2024 беше една добра година като че ли. Надявам се следващата да е още по-добра. В театъра имахме страхотни срещи с режисьори, колеги. Направихме добър филм според мен заедно с приятели. Не е без значение с кого работиш. Напротив – винаги има значение.
Роберт Янакиев
В личен план всичко е наред. Децата ми са много любвеобилни. Обичам и двете си дъщери. Едната започна да учи второ висше образование – психология в СУ, а малката тръгна по пътя на баща си и майка си и е първи курс в НАТФИЗ.
- Това са хубави новини! Пожелаваме им успех в това, което са избрали. Помагате ли на малката си дъщеря в актьорството?
- Много е трудно на собственото си дете да даваш оценки за работата, в която и ти си забъркан. Много е сложно. Нито аз, нито майка й успяхме да сме й кой знае колко полезни в подготовката. Слава Богу, имаме и приятели, и колеги, които правят това много добре. Те се справиха и я подготвиха. Разбира се, че й чухме материалите, разбира се, че изказахме мнение. Но човек не може да научи детето си така, както преподавателят ще го научи.
- Със сигурност! Още в началото на годината ви предстои филмова премиера – излиза на голям екран на 24 януари комедийната драма „Клас 90“ на режисьора Бойко Боянов. Разкажете ни за това предизвикателство.
- Както вече ви споменах, много е приятно, когато се съберат близки хора, които се харесват и искат да са заедно в тази работа. Не мога да кажа, че винаги е така. С Бойко се познаваме още от студентските ни години и както се казва – доживяхме да работим заедно. Той порасна, ние пораснахме. В годините най-накрая му се случи да направи дебют.
В Клас 90.
В България това е мъчителен процес за кинорежисьорите – да направят дебют най-рано на 45 (смее се). С Роги също сме работили заедно през годините. Продуцентската компания също са хора, с които се познаваме от много години. Да не говорим за актьорския състав. Всички за мен са близки хора. Мои съученици от театрален колеж „Любен Гройс“ - Биляна Петринска, Георги Златарев.
В кината от 24 януари.
И с всички останали сме близки приятели. С Любо Нейков през последните години сме доста заедно – и в театъра, и извън него, и ни е много приятно.
- Къде ни отвежда историята?
- Историята е валидна за всички, които са завършили средното си образование преди около 30 години и се опитват да направят среща на класа. Може би всеки е минал през този опит. Опитът за среща обаче не знам доколко е сполучлив в нашия случай. Но все едно – събират се героите след 30 години. Всеки носи своите проблеми. Беше ми много приятно и с Юли Вергов да си партнираме.
- Кастът е впечатляващ. Освен вас казахме, че ще видим Любомир Нейков, Людмила Митева Даскалова, Георги Златарев, Катрин Йене, Параскева Джукелова, Биляна Петринска, Надя Конакчиева, Елена Атанасова, Стефка Янорова, Стефан Денолюбов, Юлиян Вергов. С кого от тях не се бяхте срещали на снимачната площадка?
- С Елена не се бяхме срещали и ми беше адски приятно да снимаме заедно. Винаги съм я харесвал и продължавам да я харесвам. Денолюба е човек, когото смятам, че е един от най-изключителните актьори за кино в България. Да не говорим колко забавен е извън снимачния терен, в живота.
С Параскева Джукелова в Клас 90.
Много приятна компания се събрахме. Много сериозни стават по едно време нещата във филма. Завършват според мен доста позитивно. Можеше да е далеч по-тежко (смее се). Приятелството и времето в гимназията не могат да бъдат заличени въпреки всичко.
- Какъв е вашият герой Добри – настоящ министър. Лесно ли се въплътихте в този образ и този пост, блазнещ мнозина?
- Нормално, на мен ми дават да играя министри. Не знам защо го правят – или лоши ченгета, или лоши министри (смее се). Не ми дават да играя добри хора. В лошите има повече какво да се прави в интерес на истината. Добри е министър в критично състояние, не по-различно състояние от това, в което са министрите ни в последните 7-8 правителства. Те са все в критични състояния по един или друг повод. Някога имаше реална възможност да бъда в реалния живот, но по една или друга причина не се случи, за добро или за лошо. Та поне във филмите съм министър.
Аз, без да искам, във времето видях много хора, които станаха министри за един ден и си повярваха, че са оценени най-накрая. Може би това ме е накарало да съжалявам тези хора и да не искам да ми се случи, защото може би никой не е застрахован от това да не издържи на успеха и да превърти. Видях много хора, които натрупаха пари и не издържаха на финансовия успех и се превърнаха в кофти хора. Същото важи и за онези, които много бързо се качиха в йерархията на властта – и те не издържаха. Може би, защото преди това в личния живот нищо не им се беше случвало. И когато нищо не ти се е случвало от най-ранни детски години и си бил подминаван, пренебрегван, не са ти дали любов вкъщи, в училище, момичетата са те подритвали и не са се съгласявали да пият кафе с теб...
И когато на едни 40 г. ти се случи да се качиш в министерската кола и да те пази охрана от НСО и ти тогава превърташ от щастие и се превръщаш в ужасен провинциален комплексар, който иска да изживее апогея на дните си за 5 мин. И правиш страшни простотии, от които обаче зависят съдбите на много хора, които са под теб. Не знам дали съм ясен в това, което се опитвам да обясня. То не визира конкретно един човек. Аз за 10-12 години, в които бях доста активен в политическия си ангажимент, видях много такива хора. За съжаление някои от тях лично съм промотирал и препоръчвал и на другия ден буквално горчиво съм съжалявал за това.
- Според сюжета на филма съученици, дипломирани от гимназията през 1990 г., празнуват годишнина от завършването си в малък хотел в планината. Вие самият поддържате ли връзка с ваши съученици? Организирате ли си подобни срещи?
- Поддържам връзка с няколко съученици от гимназията, една от които е Лили Абаджиева. Седели сме на един чин и сме в една професия и сме заедно. И с още няколко от нашите съученици, които много харесват нашата работа и идват да ни гледат в работа. Виждаме се и по рождени дни, но в ограничен състав.
Сбирката на класа.
Имахме жалък опит да се съберем на 10-ата ни годишнина. Сега отново назрява подобна инициатива. Социалните мрежи много помагат в тази посока, откриваме се един друг, ако сме изчезнали. Приятно ми е. Ние бяхме страхотен клас, много готини хора.
- "Клас 90" води до усещането за носталгия по младостта. Има ли понякога носталгия у вас по нея?
- Засега не съм усетил носталгия по младостта, защото не се усещам стар. Когато се усетя стар или по-скоро зрял, тогава ще имам.
- Ако можехте да промените нещо, какво би било то?
- През 1990-а година, когато дойде демокрацията и хората правеха бизнес, фирми и се опитваха да натрупат така мечтаните пари, които в предишния строй бяха анатемосвани като нещо изключително лошо и вредно, учеха ни, че си лош човек, ако изкарваш пари, и то ни учеха хората, които разполагаха пари, караха западни коли, а ние соцавтомобили, та тогава аз получих едно-две предложения. Станах част от реализирането на първото висше частно театрално училище, по-късно именувано театрален колеж „Любен Гройс“, което вече 30 години функционира.
В „Клас 90“ аз, Биляна Петринска, Георги Златарев и Юлиан Вергов сме възпитаници на театралния колеж. Тогава съм отхвърлил бизнес предложенията, някои от които бяха много сериозни. Бях в Швейцария на гости на приятели, когато ми предложиха да направим представителство на световна марка за лекарствени продукти. Всичко отказах и сега, повече от 30 години по-късно, вероятно отново ще поема по този път. Човек, който толкова много иска да направи нещо такова, не бива да се отказва за нищо на света въпреки всичко. Мислех, че целият режим се срутва, за да има възможности и алтернативи човек да влезе в тази професия. Наскоро един колега каза – актьорстването не трябва да бъде на всяка цена за всеки, който би искал или има възможност, а човек, който не може без това.
Много хора завършват актьорско майсторство, но не всички стават актьори, а само тези, които не могат без това. И то само тогава си струва. Иначе не си струва. Аз не бих променил нищо в този ред на мисли. Допускал съм грешки в живота си, вероятно съм вършил безобразни глупости и съм обидил някого, волно или неволно. Всички тези неща ни съпътстват и са част от ежедневието. Но важните и смислени неща са двете ми дъщери, които са ангели. Родителите ми са живи и здрави, имам брат, снаха, племеннички – ангели. Живея с Мариана Жикич, която винаги пълни къщата с любов.
- Какво ще пожелаете на нашите читатели за празниците?
- Да си обърнат внимание, да погледнат човека до себе си и да го видят. Понякога пропускаме да се забелязваме, свикваме и се отнасяме като даденост помежду си. Това е много лошо нещо. Обърнете си внимание един на друг. Гушнете си децата. Заведете ги на кино, театър, коледен базар. Целувайте ги. Животът е 5 минути. Не губете и секунда дори от този живот.
Това е той:
- Роден е на 9 ноември 1966 година.
- Завършва актьорско майсторство в театралния колеж „Любен Гройс“ през 1994 година.
- Директор на общинския театър „Възраждане“.
- Участва в сериалите „Под прикритие“, „Недадените“, „Румбата, аз и Роналдо“, „Отдел издирване“, „Вина“ и други.
- Последният филм с негово участие е „Клас 90“, който излиза на голям екран на 24 януари.
Екатерина Томова
