- Г-н Врачански, във вторник предстои премиера на новия спектакъл „Граф Монте Кристо“ в Младежки театър „Николай Бинев“. Вие сте в главната роля. Разкажете ни какво да очакваме...
- Трябва да кажа, че пиесата е по романа, но не го следва изцяло. Може би си давате сметка, че този огромен роман е много трудно да бъде драматизиран и поставен на сцена. Затова драматургът Юрий Дачев е направил една драматизация, в която хората, които познават добре романа, може да не открият някои неща, които очакват там, но определено ще се сблъскат и с нови. Няма да им бъде по-малко интересно. Това е пиеса, вдъхновена от романа. Разбира се, запазени са героите. Да речем, че зрителите ще видят една съвременна, класическа версия на романа.
- Имате ли някои допирни точки в характера ви и в този на вашия герой?
- Има, особено в първата част на романа. Когато той е прекалено наивен, на мен също ми се е случвало да съм такъв в някои ситуации. След това си казвам, че това трябва да се промени, както и самият граф променя неща.
- Събрани сте прекрасен актьорски състав и съм сигурна, че е имало много забавни моменти по време на репетициите. Има ли някоя, която се откроява в съзнанието ви?
- Колегите са страхотни. Аз съм гост в трупата на Младежкия театър и за първи път работя с колегите от театъра. Много приятно изненадан съм. Всички са много готини, талантливи и работата беше много бърза и лека. Бина Харалампиева, която е режисьор на спектакъла, ни води чудесно. Имаше много смешни моменти, както и изморителни също (смее се). Репетиции цял ден, притеснение дали ще се получи и дали ще се хареса на хората. Но това са нормални процеси, когато наближава премиерата. Сега вече като забавно мога да определя първия момент, в който тръгнахме да сглобявахме това, което сме направили, то беше тотален крах (смее се). Нали ние репетираме на парче и изведнъж накрая реакцията ни беше: „Това ли е резултатът?!“ (Смее се.) И всичките едни посърнали. Но това е естествен процес, през който минава всяка постановка. Надявам се, че ще им хареса на зрителите, защото това е една романтична, класическа история, която не се поставя на сцената често. Зрителите може би са позабравили романтичните истории и е много хубаво да им ги припомним.
- Има ли романтика в днешно време? Не стана ли много забързано всичко и със социалните мрежи сякаш всичко се случва тук и сега?
- За съжаление да, всичко го искаме веднага и романтиката изчезва покрай ушите ни. Или само говорим за нея, но не я практикуваме. Чували сме за нея, ама не сме я виждали. Хубаво е да си припомняме, че има романтика, съществува, не е лоша.
- Като заговорихме за поколението сега и за социалните мрежи, има ли млади хора, които идват да гледат театър? Или както едно време се шегуваха, че мишката изяде книжката, днес онлайн забавленията са предпочитани пред театъра?
Театърът няма как да бъде гледан на екран. Има как, разбира се, но то тогава става телевизионен театър или кинотеатър. Тогава, когато има повече камери на сцената, които снимат различни неща, има режисьор и си е едва ли не един снимачен процес. Докато театърът - това живо нещо всеки път е различно, няма как да се повтори. Сутринта ти си станал по един начин, до вечерта си друг човек. Това е нещо, което не може да бъде повторено, то е тук и сега. Енергията, която отделяш, защото си вътре в салона и не може да го пренесеш същото навън. Много млади хора имаше и преди, и сега има. Радвам се, че се пълнят театрите, повече от чудесно е. Благодаря на всички зрители, които имат желание да гледат нови постановки и не само. Имам една, която играя от 2008 г. - „Ревизор“. Залите се пълнят винаги, изредиха се няколко поколения да я гледат. Това е прекрасно. Тя пак е една класическа история, но не чак толкова романтична (смее се).
- В кои други постановки могат да ви гледат нашите читатели?
- Преди месец някъде излезе една постановка „Комедия за тенори“, режисьорът е Асен Блатечки. Тя е към Благоевградския театър и съвсем скоро ще могат да я гледат и зрителите в София. Тя е една страхотна комедия и отзвукът е, че всеки, който я е гледал, много се е забавлявал.
- Много ваши колеги станаха и режисьори. Вие имате ли такава амбиция?
- Това е чудесно, явно им се получава. След като режисират повече от един път, значи хората харесват това, което правят. За себе си не казвам не, кой знае. За момента така съм си окей. Давам си сметка, че това да бъдеш режисьор, да дирижираш цял ден е много, много сложно нещо. Все пак трябва да имаш някаква идея, а не да черпиш идеи, докато го правиш. Някак не се кефя на такива. Хубаво е, когато човек се заеме с нещо да знае какво ще прави, а не да черпи от самите актьори, самата ситуация. Трябва да си подготвен.
- Смятате ли, че има достатъчно възможност за българските филми?
- Парите за киното никога не стигат. То е като парите в едно семейство, там пак никога не стигат (смее се). Или поне в България парите за кино не стигат. Това, че излизат нови български филми, е прекрасно, дано да са и качествени, а не само да върви някаква бройка. Все пак един филм се прави за зрителите, той не се прави за домашна употреба. След като се влагат пари в един продукт, той все пак има и комерсиална цел, да върне някакви пари обратно. Независимо дали ще бъде към бюджет или към някой частен продуцент, който го е направил. Важно е да направиш един достатъчно добър продукт, който да привлече интереса на зрителите, да направи така, че те да отидат в киносалона и да го гледат. Не е въпросът колко филми създаваме, те ако не събират зрителски интерес, само някаква бройка събираме.
По време на репетициите в Младежкия театър на постановката Граф Монте Кристо.
- Вие сте обичано лице и на театралната сцена, и в киното. Има ли обаче във вас по-голяма любов към едното?
- И на двете места ми е много добре. Дават различни неща. В киното процесът е малко по-дълъг, по-бързо снимащ, но резултата го виждаш след много време - година, няколко месеца, понякога две. Участието си там не можеш да поправиш, да промениш - записано е вече. Докато в театъра винаги можеш да поправиш нещо. Процесът е малко по-дълъг, но резултатът е по-бърз. Зрителите го виждат след два-три месеца.
- Имало ли е роля, която сте се чудили дали да приемете, но след това ви е станала една от любимите?
- Едно представление, в което играя, то пак е на Благоевградския театър - „Съмнение“. Това е пиеса на Джон Патрик Шанли, има и филм по него. Самият Джон е режисьор на филма. Когато излиза този филм, всички актьори са номинирани за „Оскар“, самият режисьор също. Когато ми предложиха за първи път тази пиеса, която е страхотна, аз имах съмнения дали зрителите са готови за нея, за темата. Тя е малко необичайна. Реших да изчакам, но след това пак се появи идеята за нея и се съгласих. С недоверие, но си казах ще видим. Когато излезе, се оказа, че хората не само са готови за това нещо, но им е любопитно. Пиесата има един отворен финал, през цялото време хората си задават въпроси и като свърши представлението, всички започват да коментират какво ли се е случило, направил ли го е, не го ли е... Което е чудесно, има отзиви и съответно си си свършил работата. Това е нещо, за което съм се колебал, но е станало повече от прекрасно. В момента това е пиеса, която много обичам да играя, защото зрителите са различни. Има една ремарка от автора: „Ако зрителите излязат от салона и си задават въпрос: „Дали е виновен или не е“, значи сте си свършили работата.
- Има ли роля, която искате да изиграете, но все се разминавате с нея?
- Не знам. Имаше роли, които съм искал. Опитвам се да избирам това, което играя. Не приемам всичко, разбира се. Гледам нещата, които избирам, да са различни, за да има провокация в мен и за зрителите. Не да кажат, че играя само любовник или романтик. Искам да бъде пъстра моята театрална палитра, за да ми е интересно и на мен, и на тях.
- Като актьор, който успя да се наложи и да се задържи, какъв съвет ще дадете на младите? Какви са качествата, които трябва да притежава един актьор, за да устои на времето?
- Знаете ли, ще отговоря с въпрос. Защо едно произведение е класическо? Защото е качествено. И качеството се приема и оценява. Ако успяваш да избираш качествени неща, може би това е рецептата към успеха.
- В сезона на риалити форматите бихте ли участвали в някои от тях?
- Не, не. Единственият риалити формат, в който съм участвал и ми харесва, е „Като две капки вода“. Защото това е формат, който показва таланта на участниците. Аз нямам отношение към риалититата, защото не ги гледам и не мога да дам някаква твърда позиция. Единственото ми познание е, че се опитва да се извади злободневност, жълтина, такава, която на мен не ми е интересна. Аз страня от тези неща и не мисля, че трябва с това да се ангажират зрителите. Трябва да се обогатяваме от това, което гледаме, а не някакви ниски страсти да обслужва.
- Идват избори. Ще гласувате ли?
- Ще гласувам. Важно е да гласуваме, аз го правя винаги. Връщал съм се откъде ли не, за да го направя. Важно е да дадеш мнението си, в случая някой да взима решение от твое име. Ако не гласуваш, значи ти е все тая. Ако не си гласувал обаче, нямаш право да мрънкаш. Ако си отишъл, дал си гласа си за някого и той е дошъл на власт, тогава имаш право да му държиш сметка. Затова е важно да гласуваме, важно е кои ще изберем, важно е тези, които ще застанат, да не забравят предизборните си обещания. Много е лесно да ги забравят, защото преди това обясняват колко много неща са важни, а след това друго казват. Ето за мен едно от най-важните неща е образованието. Защото необразованите и неинформираните хора допускат много грешки и лесно биват дирижирани, тъй като могат да бъдат манипулирани. Когато имаш всички качества зад гърба си, спокойно можеш да провериш информация, която ти се дава, поднася, да я отсееш дали е вярно, дали не е. Да изградиш собствено мнение, лошото е, че много хора нямат такова, а го взаимстват от някого, защото не се интересуват. Тази пиеса, за която говорех - „Съмнение“, се занимава именно с това. Колко е лесно да обвиниш някого, просто да хвърлиш един камък в реката. И когато говоря за образование, не става въпрос за материала как го учиш, нека всички са студенти, няма лошо. Въпросът е качеството. По-добре 5 качествени конкуренти, отколкото 15 посредствени. Не трябва да са посредствени хората в нищо.
ТОВА Е ТОЙ:
Роден е в Червен бряг на 9 юни 1981 г.
През 2003 г. завършва в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“
Става известен с ролята си на Камен в българския сериал „Стъклен дом“
През 2016 г. става победител в „Като две капки вода“
С днешна дата е едно от любимите лица на българското кино и театър
Елизабет Методиева
