„Лавина бях, лавина си оставам... въобще не съжалявам“ - това казва за себе си Елена Райнова. Затова и може би в последно време фенове на музите я наричат Лавината на театъра.
Тази година тя получи почетната награда „Аскеер“ и както сама твърди, това е най-голямото признание в кариерата й, защото призът се дава от колеги.
Любовница
Въпросното стихотворение, където се оприличава на лавина, Елена твърди, че било написано за нея. Поне така говори в спектакъла „Представление и половина“ на театър „Българска армия“, където с още 13 колежки говори за собствения си живот и преживявания. Та едва отскоро започна да си признава, че всъщност тя е авторът на стиховете. А там има и: „Мечтана бях, и съм погубвала мечти/ такава съм, от грешните момичета,/ светът си има предостатъчно светци“.
В артистичните среди се говори много за една нейна любовна авантюра, но дали е така никой засега не иска да излезе с името си да каже, че е вярна. А и самата Елена едва ли ще го направи. Та според тези приказки тя навремето се залюбила с Методи Андонов и станала причината той да иска развод с жена си. Дали е така, не е ясно, но със сигурност се знае, че точно Методи Андонов е човекът, който я учи на актьорско майсторство, и то на истинско. А тя завършва ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) точно при него. Влиза в класа на Стефан Сърчаджиев, но още докато е в първи курс, легендарният професор издъхва. И неговият асистент довършва образованието на този легендарен клас, където още са заедно със Стефан Данаилов, Катя Паскалева, Илия Добрев, Меглена Караламбова, Северина Тенева, Стефан Мавродиев, Марин Янев, Латинка Петрова, Пламен Дончев, Добромир Манев и Андрей Аврамов. И до днес завършилите този толкова легендарен клас се наричат Вечните Методианци. „За съжаление така оредява всичко около нас, че е много мъчително! Много ми липсват“, въздъхва откровено актрисата по повод оредяващите редици на този легендарен клас и не само. „Нямаше интриги, една невероятна атмосфера. И до ден днешен не можем един без друг, но малко останахме вече“, отронва Райнова. Най-добрата й приятелка още от студентските години е Меглена Караламбова.
Елена Райнова с Коста Цонев в Няма нищо по-хубаво от лошото време на Методи Андонов.
Скъсан
Елена Райнова си спомня, че навремето била ухажвана и от Стефан Данаилов. И той веднъж я помолил да му бръкне в скъсания джоб. „Не ставаше въпрос да си взема бонбони или шоколад, това е истината. Всеки по-интелигентен ще се сети“, заяви тя наскоро пред БНТ. След театралната академия тя е разпределена да играе в Пловдив заедно с Ламбо и Мавродиев. Вторият по това време също имал увлечение по нея, но тя решила да се прави на недостъпна. Една вечер той решил да се катери по водостока до нейната стая, тропал на прозореца, а тя се заинатила и не му отворила. Било валяло и улукът бил хлъзгав. Та Мавро паднал и след това две години куцал. Но пък за цял живот си останали много добри приятели.
От времената в Пловдив Елена Райнова има и други интересни спомени. Получавала 72 лв. заплата, както останалите. Момичетата купували тънки гевречета, а момчетата вино, хубаво и качествено – бутилката струвала по 80 ст. Та тогава Ламбо я бил научил да пие, преди това не близвала, и бяло, и червено. По това време една учителка ги уредила да играят в пиеска различни животни и така ходели по училищата. Получавали по пет лева, което било огромен хонорар за тези години. Докарвали си по 20 и повече лева точно преди Нова година и с тях можели да изкарат празника преспокойно.
След това, през 1969 г., се премества в София, в армейския театър, където е и досега.
За „Без маски“ казва за себе си: „Прекалената амбициозност ме отвращава. Не съм търсила славата, чешит дивак съм“.
Роли
Елена Райнова най-много харесва ролите в киното, които е снимала под режисурата на Методи Андонов, като на първо място изтъква „Бялата стая“. Там партнира на Апостол Карамитев. Казва за него, че бил изтъкан от магия, „не може с точни думи да се определи“. И още: „Отдаден на работата, но и на децата си. Снимаме, правим кадъра, той тича до телефона и започва – а сега учи по математика, по това, по онова, ще отвориш хладилника и т.н. Тичаше непрекъснато, само тичаше. След снимки непременно ще се отбие до вкъщи да види децата. В театъра излиза на сцената, виждаш ангел. Удоволствие бе да работиш с него като партньор, дава ти сили, убеждава те, че можеш. Много рано си отиде!“. После отбелязва, че и за нея най-важната роля е на майка. Казва: „Семейството ми винаги е било на първо място, божествената ми дъщеря. Човекът до мен“. Има традиция близо половин година да бъде на морето, та и сега така.
Мотор
Друга знакова роля на Елена Райнова е на певицата Нели от „Момчето си отива“ на Людмил Кирков. Но този филм е и най-ужасното преживяване, което впоследствие се превръща и в повод за много веселие и добри спомени. Там сцената, в която героят на Филип Трифонов качва певицата на мотора си, се превърнала в това силно преживяване. Филип й казал, че не само никога в живота си не е карал мотор, но дори и колело. Въпреки това бил напълно решен да направи сцената. Той криволичил, а тя през цялото време пищяла ли пищяла отзад. Правили дубъл след дубъл, накрая се получило нещо и им се разминало без сериозни физически травми.
Елена твърди, че не си гледа филмите, поне не и наведнъж открай докрай.
Казва, че все още има енергия да играе. Но е много важно човек да прецени кога да спре и да слезе от сцената. Една известна актриса преди години й казала: „Като виждаш, че не мога да говоря, бутни ме, спри ме“. Елена допълва: „Още ми се играе. Вълнението е много голямо. Играем за публиката, за никой друг“. Може да бъде гледана в постановки на театър „Българска армия“.
Там до сцената има обособено място, стаичка, където актьорите да се настроят преди излизане. Елена разказва: „Вълнението е до ден днешен. Имаме стаичка и там има шише с валериан. Особено на премиера шишето заминава. Всеки минава и си брои капките. Кръвното ти отива до не знам къде. Ръце треперят, крака треперят... Когато публиката замлъкне, изтръпвам – това ми харесва повече, отколкото, когато викат и ръкопляскат“.
Елена Райнова с Антон Горчев в Голямата скука на Методи Андонов.
Щяла да става оперна прима
Елена Райнова била пред труден избор – дали да бъде актриса или оперна прима.
Родена е на 29 юли 1945 г. в артистично семейство. Баща й е Коста Райнов – един от основоположниците на оперетата у нас, а също и изявен актьор. И двете му дъщери пеят много добре. Елена кандидатства в консерваторията. Изпяла арията на Тоска от едноименната опера и я приели от раз. И то във времена, когато в консерваторията наистина е трудно да се влезе, може би по-лесно е да станеш солист на водеща световна опера. Кандидатства и във ВИТИЗ. Минава първи кръг, после втори и тогава се престрашава да каже на баща си. Той се мръщил, явно не е искал да става актриса, но не й пречил.
