- Кои са Lavasonic и как се роди идеята за създаването на проекта?
Георги: Двама души, намерили общ път за развитие чрез музикално, експериментално пътешествие. Създаването беше плод на една щастлива случайност. Всичко се случваше спонтанно заради самото музициране и това за мен беше сигнал, че Lavasonic е смислен проект.
Татяна: Татяна и Гого. Приятели сме отдавна, за пръв път ни срещна музиката, когато като част от Davvid project записах първите си вокали в студиото на Гого, където по това време той работеше с Gravity Co. Години по-късно отново го потърсих, за да работим по музиката на друг проект, в който пеех, и тогава споделих и свои идеи с него, които решихме да опитаме да разработим. Започнахме да ги правим за себе си и в процеса се родиха още. Експериментирахме и трупахме материал около 6 години, преди да решим да го извадим на светло в общ проект. Така се роди Lavasonic.
- Вече е факт и първата ви песен Inner Gardens. Каква е нейната история?
T: Песента е една от първите идеи, които показах на Гого и той много хареса. Може да се каже, че е автобиографична - един вид разказ по преживяно. Гого разкри пълния й заряд в аранжимента, който направи, а вдъхновението за него дойде в един прекрасен летен ден на Камен бряг.
- Защо се спряхте на Ерсин Мустафов от Jeremy?
Т: Първата версия на песента беше записана изцяло с моя глас. Но и на двамата ни звучеше малко непълно. Гого предложи да пробваме дует с мъжки вокал. Някак естествено дойде идеята да поканим Ерсин да се включи с лиричния си, красив глас. Щастливи сме, че прие и интерпретира песента по свой, оригинален начин.
Г: Когато нашият приятел Ники Аламанов от Lucky Number Nick ни изпрати завършения вариант на текста на парчето, нямахме търпение да го запишем и веднага усетихме, че самите думи изискват дует. Някак интуитивно се сетихме за Ерсин. Щастливи сме, че се спряхме на него и той прегърна идеята.
- Според анотацията на парчето то засяга граничните състояния у човек. Вие вярвате ли, че можем да бъдем променени, или човек, каквото си го носи - това е.
Т: Животът е движение, а движението е промяна. Вярвам, че докато е жив, човек може да се променя и да разширява границите си. Всичко зависи от свободната му воля и от силата на вътрешния му подтик да се развива. Но има периоди на спадове, на кризи, в които изпадаме и често забравяме за силата, която носим в себе си, за скритите ни потенциали. И тогава е важно да се сетим и да направим избор в каква посока ще поемем.
- За вас чашата наполовина пълна ли е или наполовина празна? Защо?
Т: За мен винаги е наполовина пълна. Аз съм оптимист и във всичко, което ми се случва, търся отправна точка за ново развитие.
Г: Аз съм оптимист, защото винаги намирам решението на всеки проблем и не взимам живота толкова на сериозно.
- Вярвате ли, че доброто ще спаси света?
- Вярваме, че светът е точно това, което трябва да бъде - набор от възможности за всеки един от нас, точният баланс между предизвикателства и щастливи обстоятелства, които ни помагат да станем по-добри версии на себе си. В този смисъл не мислим, че светът има нужда от спасяване.
- Имате и страхотен видеоклип, дело на Жоро Манов. Разкажете ни за него.
- Когато стартирахме официално с проекта си и давайки си сметка, че започваме от самата нула, решихме да заложим на впечатляващо начало, за да достигнем до повече хора. Харесваме много работата на Жоро Манов и се свързахме с него, предлагайки му да работим заедно. Единственото ни условие беше да направи видео само ако наистина му въздейства музиката ни. За наша радост той откликна и сам избра Inner Gardens измежду няколко други парчета. Оттам нататък му се доверихме изцяло и впечатляващият краен резултат е продукт на неговото творческо въображение и личната му интерпретация на нашата музика.
- Разкажете ни малко повече за новата песен - The Walk. Историята с клипа й е доста интересна.
- The Walk е смисловото продължение на първия ни сингъл Inner Gardens. В него се усеща напрежението на моментите, в които се зареждаме с жизнена енергия и тръпката от осмеляването ни с нови сили да тръгнем по своята собствена пътека в живота, която сме избрали сами. Клипът е естественото продължение на аудиоексперимента ни във визуален план. Решихме да опитаме какво би станало, ако сами интерпретираме по наш начин и докато сме водени предимно от емоцията, а не от предварително измислен сюжет. Експериментирахме свободно, импровизирайки, доверявайки се на усета си. Доволни сме от резултата.
- Мислили ли сте за краткосвирещ или дългосвирещ албум?
- Имаме материал за албум и в момента работим по довършването му.
- За Lavasonic публиката разбра от Projector Plus - независимите музикални артисти, обединени от свободния дух и творческия стремеж. Вие как и защо станахте част от този свят?
- Харесваме концепцията за независими артисти и независимо изкуство въобще. Но най-вече харесваме човека, който стои зад Projector Plus - Деница Славова. Тя като личност и начинът, по който общува и работи, ни привлече да работим с нея и сме много щастливи от това.
- Доколко важно е някой да ти подаде ръка, особено в началото?
Т: За мен наистина е важно, когато вече си наясно с посоката си и какво точно искаш да постигнеш, и когато не разполагаш с ресурс да го направиш сам, да се свържеш с партньор, с когото да се разбирате, да се усещате и да се развивате заедно. За мен този човек е Гого. Мисля, че взаимно си подаваме ръка и се наслаждаваме на процеса да откриваме нови аспекти в себе си и в музиката ни.
Г: Ние сме социални същества и по пътя на нашето развитие като личности, творци и професионалисти винаги се намира някой, който да ни подаде ръка. Понякога дори не го забелязваме, но се случва. Благодаря на всички, на които вече съм изказал благодарности, но и на тези, които съм пропуснал!
- Георги, ти си в музикалния бизнес отдавна. Как се прави музика в България?
- Въпреки че дълги години се занимавах с мениджмънта и продукциите на Gravity Co., никога не съм се възприемал като част от музикалния бизнес, а като човек, занимаващ се с творческа и техническа част около продукциите, който поради липса на други желаещи се нагърбва и с тази не толкова приятна за него дейност. Относно правенето на музика в България съм на мнение, че няма значение мястото, защото музиката не признава граници. Грешно е да се дели изкуството по регионален или материален принцип. Вярвам, че добрите идеи имат по-голям шанс от всички скъпоопаковани и недотам оригинални такива.
- Мислил ли си да се оттегляш от музиката и с какво би се занимавал?
- Музиката винаги е била основен стълб в моя живот и мисля, че никога няма да я напусна, но имам и много други интереси. И преди съм се занимавал с други дейности и занапред не бих се отказал от експерименти в други области, ако сърцето ми го поиска.
- Кои са Георги и Татяна извън Lavasonic и къде можем да ги срещнем през уикенда?
- Хора като всички други. А през уикенда често разхождаме две щастливи кучета.
- Какво си пожелавате?
Т: Да не спира движението, вдъхновението и щастието ни.
Г: Да разширяваме заедно със съмишленици нашия почти утопичен балон и да бъдем свидетели на един по-красив, по-поетичен и не толкова обърнат към материалното свят.
Екатерина Томова
