- Честит имен ден, г-н Мамалев! С най-добри пожелания от целия екип на „Телеграф“. Как празнувате днес?
- Много ви благодаря за вниманието! Тази година, както всяка друга, посрещам Гергьовден с близки и приятели. Не правя грандиозни тържества, но така се получава, че винаги съм с най-любимите си хора.
- Планирахте ли нещо специално?
-Да, ще празнувам в Созопол с много близки приятели. Ще си спомня за снимките на "Оркестър без име". Ще видя мястото отдалече, няма да мога да отида там, където снимахме, тъй като ще сме от другата страна на къмпинг Смокиня. Мястото на снимките е отсреща.
- Може би там сте празнували рождения си ден през август...
-Да, тогава празнувах 28-ия си рожден ден. Голям купон стана, невероятен. Незабравим рожден ден, с колегите от филма. Точно там, където снимахме, се дадоха много песни и танци и протече много интересно. Хубаво беше - ние бяхме млади.
- Очаквахте ли тогава, че този филм ще стане най-любимият на зрителите?
- Не, никой от нас не е мислил. Ние бяхме потопени в купона на младежкия живот. Филмът е доста интересен, но ако се снимаше как се снима, можеше да се получи доста любопитен филм. Защото ние всички бяхме млади и щурави и основно се интересувахме как вървят снимките, но ни дърпаше страшно много животът, купоните, веселбите. Така че беше един празник. А според мен никой не се е замислял дали филмът ще стане популярен или не. Така се получи и по-правилно, защото понякога, когато човек се натяга много за определена роля - дали в театъра, дали в киното или в забавния шоубизнес, пренавиват се нещата и на моменти звучи много изкуствено. При нас всичко беше много непринудено, бяхме в сценария, ръководени от Людмил Кирков - блестящ режисьор, изключителен късмет за мен, че успях да снимам с него - ние си вършехме работата чудесно, но не забравяхме купоните.
- Какво си спомняте от премиерата?
- Людмил Кирков винаги правеше премиерите си във Враца, където бил режисьор в театъра, преди да се насочи към киното. Той във Враца снима "Момчето си отива" и "Не си отивай" - свързан е с този град. Първата прожекция на "Оркестър без име" беше във Враца. За първи път чухме реакцията на публиката и започнахме да се споглеждаме много изненадани. Ние вече бяхме гледали филма в киноцентъра, но с кинаджии, а не с обикновени зрители. Реакциите бяха много потресаващи - ние не сме очаквали чак такива.
- А после?
- След това имаше празник на българското кино във Велико Търново. Беше някъде след около месец. И там стана ясно, че работата отива към популярен филм. А после той се оказа най-любимият филм на публиката. Това изпълва душата ми с радост, защото един актьор може да снима в много филми, в добри филми, да играе добре, но минало – заминало... Ако остане филм, който да вълнува 40-50 години хората, когато го гледат, значи наистина е минал през проверката на времето и в жанра си този филм е един шедьовър на българското кино. Това се дължи на факта, че сценарият на Станислав Стратиев беше много хубав, на режисурата на Людмил Кирков, на чудесния актьорски състав, на желанието ни да бъдем много добри във филма. Нещата се събраха в едно и се получи.
- Ако беше направен филм за филма, коя история щеше да влезе в него?
- Тази история хората не я знаят, защото този епизод не влезе във филма. Три дни снимахме епизода "Дъжд". Той беше част от нашето пътуване към морето. Имаше много събития по пътя - спахме в овощна градина, ресторанти, докато накрая попаднем при Миташки. Пътят към морето беше изпълнен със скандали, със скарване, висене по кафенета, с неудачи. Един от тези епизоди е как ни пердаши дъжд. Три дни ни поливаха с маркучи с вода. А беше малко хладничко - нямаше слънце, духаше вятър. Тези, които бяха дошли на море, много съжаляваха. Докато тези, които снимаха филма "Оркстър без име", много се радваха, че ще се получи епизодът "Дъжд". След три дни поливане с вода се прибирам в моята квартирка на "Рибарска" 14 А в стария град на Созопол. Взимам си горещ душ, че се бях намръзнал. Лягам си, заспивам и сънувам как ме снимат как ме поливат с вода. Толкова съм се впечатлил и съм се вживял в снимките, че даже и насън сънувам епизода "Дъжд".
- Защо не влезе в окончателния монтаж?
- Режисьорът може би е смятал, че ще стане дълъг филмът, епизодът може да му е звучал неубедителен и затова не съществува. Аз не знам в киноцентъра дали го няма, но може и лентата да се е разпаднала вече след толкова години. Хубаво би било този материал, който не е влязъл, да се запази за поколенията за информация.
- Авторите вече ги няма, Велко Кънев – също. Вие сте човекът, който може да се разтърси и да го намери...
- Отдавна все си записвам в задачите да отида до киноцентъра. Имам даже телефон на реквизитор. Имам портрети от филма на Иванка Гръбчева "13-а годеница на принца". Хубаво е след години моите внуци да имат в хола си прадядо им в рицарски доспехи и глава на кон - в смисъл че аз съм слязъл от коня, той е до мен и отивам в рицарско сражение. С гордост да кажат "Това е нашият прадядо, който навремето се е бил с Балдуин". Или за да не нарушаваме единството и дружбата в Европейския съюз - "който е играл карти с Балдуин и го е бил с всичко коз". Шегувам се, разбира се. Искам да отида да видя дали се пазят тези портрети, защото много ме рисуваха по време на снимките на филма, нали бях принцът в двореца. Има и по два метра, и по-малки.
- Народният театър „Иван Вазов“ обяви, че започва дигитализация на архива си...
- Имаме някои представления, които са снимани - не професионално, а с три камери за информация. Все пак се вижда кои актьори играят, как играят, как е поставена сценографията, реакциите на публиката. Нямаш близки планове на актьорските лица, но най-малкото е като някаква памет. Освен видео има и снимки на по-старите представления - все пак театърът е на над 100 години. Всичко това ще се дигитализира и е много хубаво, тъй като в националната телевизия много късно започнаха да го правят и много материал е отишъл на кино.
- Какво например?
- Направиха документален филм за Тодор Колев и много от нещата, които той е правил в музиката, ги няма вече. Едно от тях е нашето участие в новогодишната програма, когато Тодор Колев създаде Иръпшаните. Гледах филма и там въобще не се спомена за Иръпшаните. Дадоха една смотана снимчица - кой видял-видял. На другия ден се обадих на режисьора и го питах защо така, а той вика - материалът се е разпаднал от годините. Вече няма и следа от тях, всичко е на прах. Старите рулони на телевизията трябва през известно време да се прехвърлят на нови, но явно няма кой да си играе с това. Някои неща сигурно са прехвърлени, но това специално го няма вече. Така че не знам и в киноцентъра какво е положението.
- Коя роля за вас е специална и ще може да я видим след дигитализирането?
- Първата ми роля в "Опит за летене". Сега също играя в това представление, но Даскал Киро, който навремето се играеше от Любомир Кабакчиев. Годината е 1978-79, като съвсем млад актьор, това ми беше дебют с Аврам Совалката. Ако има нещо заснето и е читаво, ще бъде показано.
- Героят ви в "Оркестър без име" носи вашето истинско име. На кого е тази идея?
- Ние всички сме така без Рени. Когато Станислав Стратиев и Людмил Кирков започват да правят сценария, те са убедени кои актьори ще играят. По-точно написан сценарий за актьори просто няма. Освен че сме в представите на автора, ние играем и с нашите имена. За ролята на Рени имаше само кастинг, който спечели Катето Евро. Затова само тя не е със своето име.
- В богатата си колекция от роли имате ли друга такава с вашето име?
- Ха сега де. Не мога да се сетя. Може и някъде да се е случвало.
- А на кого сте кръстен?
- На дядо ми Георги Мамалев. И аз съм много радостен, че съм Георги, защото баба ми Яна много настоявала да бъда Янко. Виж как се засмя веднага. Не че Янко е несериозно, но Георги е по-красиво име и съм щастлив, че името е разпознаваемо по света. Като отворят паспорта на летището, дали си в Италия, Франция, Австралия, виждат световно име. Поздравявам всички именници с празника. Доколкото знам, това е най-разпространеното име в България. В последните години обаче много дръпна името Александър, след години нищо чудно да задмине Георги. Също така и Мартин. Имаше някакво предаване на имената и казаха тази година колко бебета са кръстени Александър на първо място, а на второ - Мартин. То се оказа, че нашите две момчета са точно Александър и Мартин. Още преди 30 години със синовете сме уцелили тенденцията каква ще е след години.
- Вашето внуче на кого е кръстено?
- Родителите й пожелаха да има международно име и да се казва Катрин, но ние си й викаме Кати. Много искам да имам и още внуци.
- Споменахте Франция, а наскоро бяхте там. Какви са впечатленията ви?
- Беше много хубаво, защото имаше непрекъснато разходки. Возихме се с корабче по Сена. С туристическите автобуси направихме обиколка на Париж. Посетихме музеи като Д'Орсе. Трябва пак да отида, защото много искам да видя Лувъра, че сега нямаше толкова време да го разгледаме. Египетските исторически артефакти са ми много интересни, древногръцкото изкуство не можах да разгледам. Искахме да видим големите платна, както се пееше в песента "На живо да видим Мона Лиза" (визира "Урок по френски" дует са Тодор Колев с Богдана Карадочева). Изключително богата колекция на платна на световни майстори - трябваше и тях да видим. Ама то много хора, големи разстояния, умора от целодневното обикаляне. Затова специално ще отида да видя древногръцкото изкуство. Това ми е трето или четвърто ходене в Париж. На екскурзия бяхме.
- А гастрол със спектакъл?
- Не знам как се развива Френският културен център. Ние скоро с Тончо Токмакчиев и Камен Воденичаров имахме спектакъл в Дъблин, на другия ден в Лондон. В Германия и Англия връзките на нашите сънародници са много здрави с културните ни центрове, но за Франция не съм чувал колеги да играят. Галин Стоев е директор на театъра в Тулуза и преди години Народният театър гостува там по негова покана. Сега пък той започва репетиции при нас.
- Накрая поканете нашите читатели в кои спектакли да дойдат да ви гледат на първата ни сцена?
- В "Опит за летене" и "Големанов" - това е нещо, което играя с голяма любов в Народния театър. На камерна сцена на 4-ия етаж играя в една много хубава английска пиеса, черна комедия, казва се "Обир". Заповядайте.
Това е той:
Роден е на 5 август 1952 г. в село Мамарчево, Ямболско
Негови незабравими роли от киното са във филми като “Оркестър без име”, “13-ата годеница на принца” и “Васко да Гама от село Рупча”
20 години е част от трио НЛО с Велко Кънев и Павел Поппандов, както и във възобновената версия с Чочо Попйорданов и Антон Радичев
Актьор в Народния театър “Иван Вазов” от 1977 г.
Лео Богдановски
