- Господа, връщам ви назад във времето – кога и защо решихте да се впуснете в това филмово приключение, наречено „Гунди – легенда за любовта“, чиято премиера на голям екран е на 18 октомври?
Иван: Минахме през толкова много емоции…Чисто хронологично предложението дойде към нас от Емил Бонев преди около 8 години. Той влезе в офиса и в момента, в който каза филм за Гунди, ние затворихме всички врати, седнахме и си казахме как не сме се сетили досега, че трябва да се направи пълнометражен игрален филм за него. Това е идея на Емил Бонев, който дойде при нас, при положение че вече беше свършил страшно много работа. По-късно усетихме, че работата тепърва започва. Минали сме през толкова много неща, включително и през личните страхове, че няма да се получи. Още в първия момент осъзнахме какви условия трябва да подсигурим, за да може да дадем шанс на тази продукция, да стане такава, каквато е в момента. Тогава изглеждаше невъзможно. Първо за тези 8 години ние бяхме правили само телевизионни предавания и сериали. Понатрупахме опит. Същевременно с това сценарият започна да се оформя и през цялото време Гунди е седял винаги някъде в развитие до момента, в който имахме партньор, който застана зад идеята и направихме първата гигантска финансова крачка заедно с това, че ние бяхме понатрупали опит, вече като че ли започна да се създава визията, че нещото може и да се сбъдне.
Андрей: Иван каза абсолютно всичко.
Иван: Аз мога и още да говоря (смее се).
- Да правиш игрален филм за човек като Георги Аспарухов е изключително отговорно. Той е национален герой, а видяхме как се провалиха други филми за големи личности, оставили отпечатък в българската история. Имаше ли колебание или страх у вас, преди да започнете, знаейки точно за тази отговорност, която носите?
Андрей: Основната задача на продуцента е не просто да вярва, че в една идея има голям потенциал, а да събере правилния екип и необходимия бюджет, за да може след това проектът да се реализира. Разбира се, има и креативна работа. Иван е скромен, но той има немалко участие в развитието на сценария на филма. Нашата работа е да се уверим, че сме събрали най-добрите специалисти и пак казвам – да имаме необходимия бюджет. Киното е нещо скъпо. Това ни костваше много жертви, много търсене на финанси, много лични инвестиции. Донесло ни е и много други неприятности в последните 3-4 години, но сега сме щастливи от резултата.
Иван: Много хубаво го каза Андрей. Работата на продуцента е да прозре точно тази отговорност, за която вие говорите, и да създаде предпоставката всичко това да се случи по най-добрия начин. И да стиска палци, защото то е Божа работа. Има много световни велики киноимена отвъд Океана, които са правили грандиозни провали, т.е. няма формула. Дори когато осъзнаеш отговорността, създадеш идеалната среда, нещата да се случат, ако няма Божие провидение, то просто не става.
Андрей: И трябва да си готов да стигнеш до края. Парите са важна част. Този филм за 500 000 лева или за 1 млн. лева няма как да стане.
Иван: Или за 3 млн. лева.
Андрей: Да! Ние в началото, това не сме го казвали никога, мислехме, че филмът ще ни струва около 1,5 млн. лева. В крайна сметка се оказа, че струва три пъти повече. Но вече нямаше за къде да се отказваме и просто трябваше да стигнем до края.
Иван: Провалите, за които споменахте и за които всички знаем, са свързани именно с това, че продуцентите и може би творците не са осъзнали тази отговорност и огромната задача, която стои пред тях.
- Споменахте, че бюджетът е излязъл три пъти повече, отколкото сте си мислели в началото. Имаше ли момент, в който да си кажете, че няма да стане и по-добре да се откажете?
Андрей: В нито един момент не сме си го казали.
Иван: Не!
- Как успяхте да намерите дофинансиране и да убедите хората, които могат да инвестират, колко голяма кауза е този филм? В днешно време е много трудно да вземеш пари от някого.
Андрей: Между другото е много трудно. Получихме много откази. Това е нещо, с което аз съм се сблъсквал повече, отколкото Иван. Получил съм 50 НЕ-та за този филм. Честно да ви кажа толкова много „не“ не помня да съм чувал някога в живота си и в опитите ми професионално да търсим финансиране. В един момента се оказа, че ако ние не вложим наши лични средства, няма да се случи филмът. Още по-горди сме с това, че все пак успяхме да намерим страхотни партньори и заедно с общите ни усилия всичко се получи. Ако някой си мисли, че сме чукнали на 3 врати и те са се отворили и е станал филмът, не е така. Имаше „Не, не, не, не“!
Иван: Но имаше и три много важни ДА-та и още десетки други. Знаете ли, че в офиса ни дойде един човек – Ярослав се казва, който каза, че иска да ни види за Гунди. Поканих го да влезе и започнах да му разказвам какви са пакетите за субсидиране. И той каза – искам да ви дам 20 000 лева. Без въобще да ме е чул какво му предлагам в замяна. А фирми, които биха имали продуктово позициониране и огромни бюджети, не искаха да дадат 30 000 лева. И тогава разбираш колко свещено е нещото, което правиш. Когато идва Ярослав от Бургас и ти дава 20 000 лева без дори да е чул какво имам да му кажа. Той не ни познава, виждал ни е само по телевизията и идва и казва – къде да ви преведа парите. Обикновен човек. Това е и в отговор на въпроса ви дали е имало момент, в който сме мислели да се откажем. От момента, в който знаехме, че филмът ще струва над 4 млн. и 100 000 лева, просто знаехме, че ще направим всичко възможно нашата инвестиция да намалява и към момента е около 1 млн. лева.
Андрей: За съжаление мина 4 100 000 лв., вече наближава 4 300 000 лева, даже може и да ги е минало. Но това не е най-важното. Важното е, ако този филм стане такъв какъвто трябва да бъде като резултат и гледаемост, следващият път, когато ние или наши колеги търсим финансиране, НЕ-тата да не са 50, а по-малко.
- Кандидатствахте и за държавна субсидия в НФЦ, но получихте два отказа. Как се почувствахте?
Иван: В началото се чувстваш отвратително! Много ядосан и много озлобен. След това това чувство еволюира и виждаш, че проблемът не е в НФЦ, а е много по-голямо. Има огромен държавнически проблем. В нашия регион на Балканите България е единствената държава, която няма целенасочена политика в това да се опазва националната памет. Българската национална памет трябва да бъде възложена освен върху вашите, нашите и на всички хора, които сега минават по улицата, рамена, и целенасочена с инвестиции държавна политика. Това трябва да касае литература, кино, телевизия и т.н. Трябва да направят така, че телевизията да излъчва продукции, създадени от български продуценти, радиата да излъчват повече българска музика… Това са отделни примери. И НФЦ просто се явява една бръмка в целия хаос по отношение на липсата на държавна политика. След като осъзнаеш това, вече виждаш, че трябва да приемеш в себе си отговорността на нивото, на което си, в опазването на тази памет. И оттам нататък преглъщаш и продължаваш напред. Ние вярваме, че всеки от нас, независимо каква професия упражнява, трябва да има лична съвест по отношение на опазването на националната памет и да се опитва да го разпространява кой където може.
Андрей: Не трябва да се сърдим, дори да ни е било мъчно, че филмът не е бил одобрен за държавно финансиране първоначално, защото ние сме нови в тази система. Ние сме нови за киното. Тъй като сме тв продуценти, което в света на кинотворците е по-различна категория, ние приемаме това недоверие и се надяваме, че по-нататък за следващи проекти няма да е така. Другият проблем е много сериозен. Този, който спомена Иван. Само ние на Балканите нямаме целенасочена политика. И не трябва да се сравняваме с несравними държави като мащаб, но трябва да видим по-слаба и малка икономика от нас като Сърбия например как стимулира това. Голяма част от нещата, които са създавани у нас през последните 35-40 години, по-скоро са карали хората да осъзнаят в каква реалност живеят, т.е. продукти, които не ни правят горди с това, че сме българи, а по-скоро ни карат да се чувстваме зле, че сме част от това общество. Киното и телевизията трябва да създават усещане за гордост.
- Вие самите какво научихте за личността на Георги Аспарухов след всички тези 8 години?
Иван: Мога да кажа, че това, което лично аз научих и дай Боже благодарение на което нашият филм ще има възможност да пробие и извън границите на България – видях истинската трудност на това един човек да се опитва да бъде пълноценен вкъщи, в семейството си и едновременно с това да се опитва да бъде пример за подражание, да се бори с всички проблеми, които му се струпват на главата и да бъде номер 1. И цената, която трябва да плати за това. И как най-трудното нещо, особено на върха, мястото, за което завиждаме на някои хора, че седят, е да запазиш баланса. Смятам, че това са общочовешки чувства, които всеки един мъж ще усети, както и всяка една жена ще се постави в ситуацията на съпругата на Гунди. Цялата държава й завижда, всички искат да са на нейно място, а тя е сама през половината време, защото той е някъде. Това са интересни чисто човешки чувства, които в някаква степен всеки един изживява. Това аз научих и смятам, че ще премине границата на България.
Андрей: Аз съм човек с изключително отношение към миналото и то от много малък, така съм възпитан. Много обичам да се ровя в миналото, на мен винаги то ми е било по-интересно от бъдещето, не знам защо. Знам, че светът днес е коренно различен от света, в който живеят героите на филма „Гунди – легенда за любовта“, и смятам, че това е най-ценното, което не само аз, но и всички ще научим. Може да има друг вид взаимоотношения, любов, доверие, общност, които днес липсват.
- Ако Гунди беше от ЦСКА, щяхте ли да направите този филм?
Иван: Ако Гунди беше от ЦСКА, и Емил Бонев, носителят на проекта за такъв велик българин, беше дошъл в офиса ни - за нас щеше да бъде чест да го направим.
Андрей: Ние сме много далеч от тази запалянковщина, която да дели националните герои на левскари и цесекари. Ние сме изключителни фенове на много от легендите на ЦСКА. Правихме „Фермата 8“ с Христо Стоичков. Имената, които ни обединяват, не може да ги делим на наши и ваши. Те са на България.
Иван: Искам да кажа нещо, което да прозвучи успокояващо – много са малко, но са най-шумни изключително крайните ултраси и на двата водещи отбора. Това са малка група от хора, но са толкова шумни, че ние, нормалните хора, оставаме с впечатлението, че те са масови. Не – те не са. Масовият човек е нормален. Може да се възхищава на успехите на ЦСКА или на Левски и на хора като Гунди. Имаме приятели и от Ботев Пд, и от Локо Пд. Те казват, че нямат търпение да видят човека, за когото са им разказвали бащите и дядовците.
Андрей: Когато имаше някакви еколози, които спираха строежа на Армията и се улових колко много ме ядосва, че им спират проекта, и колко много искам стадионът им да стане. Това е хубаво за града, за всички. Да пречиш на това е страшна глупост. Сигурен съм, че собствениците на ЦСКА са сериозни хора и ще построят страхотен стадион. Надявам се, че и ние ще имаме нов стадион, сега се появяват новини. За неща, които са полезни на всички, не трябва да се делим.
Иван: Дайте да ситуираме проблемите по тяхната важност. Първо трябва да сме хора, после да сме българи, след това да обичаме футбола и чак след това идват клубните пристрастия. Това смятам е нормалната последователност.
- Имали сте срещи с Лита, съпругата на Гунди. Как протекоха те и какво ви каза тя?
Иван: Тя гледа филма за първи път на 30 септември съвсем сама. Обезоръжаващо е доверието на толкова интелигентна и вълшебна жена. Лита каза толкова много неща, но аз искам да кажа две от тях, да отбележа, защото мисля, че ще докоснат сърцето на всеки човек. Първият е, че тя ни се доверява до степен, в която кани на гости цяла България в дома си и живота си. Второто, което наскоро ми каза по телефона и ме порази. За премиерата на 9 октомври в столичната „Арена“ Андрей ще се запознае с баща си. Това, като ми го каза, аз бях вкъщи и не знаех как да продължа този разговор по телефона. Отговорността е дори още по-голяма, отколкото си представяме всички.
Андрей: Аз това го чувам за първи път и съм развълнуван.
- Част сте от предаването на NOVA „Пееш или лъжеш”? Лесно ли разпознавате кой пее и кой лъже?
Иван: Опитваме се да разпознаваме лъжците, но невинаги успяваме. Зрителите ще видят колко смешни ситуации тепърва предстоят в предаването. Общо взето, който е по-наперен в презентацията си, той е по-голям лъжец. С Андрей сме били водещи и продуценти на първия и най-хубав музикален формат у нас. В продължение на три сезона натрупахме опит с хиляди певци и лъжци.
- Какво ви предстои до края на годината?
Иван: Предстоят ни две гостувания с BULGARIA WANTS YOU в Лондон на 20 октомври и Бергамо на 7 декември. Предстои ни най-голямата премиера на филм в България - 7500 в АРЕНА СОФИЯ на 9 октомври ще гледат „Гунди - легенда за любовта”. Огромна премиера на филма в зала СИЛА-Пловдив на 11 октомври. Но най-важното е, че от 18 октомври филмът ще може да бъде гледан във всички кина в България.
- За какво мечтаете?
Иван: Мечтая за това децата ми да бъдат здрави. Всичко останало няма значение.
Това са те:
-Иван е роден на 30 ноември 1979 г. в Габрово
-Андрей е роден на 8 юни 1979 в София
-От 1998 г. работят – в телевизия „Демо“ с предаването „Кому е нужно?“ и в телевизия „Ден“ с предаванията „Междинна станция“ и „Сблъсък“
-Основатели и собственици са на продуцентската компания „Междинна станция“
Екатерина Томова
