- Г-н Ванков, поздравления! Криминалната драма „Клетката“ завладява все повече и повече зрителите. Има много положителни отзиви, очаквахте ли го?
- Така е. Много съм щастлив, че зрителите реагираха изключително позитивно към „Клетката” и толкова харесаха сериала. Ние, целият екип, заедно с екипа на NOVA, силно вярваме в него и всеки даде много от себе си, за да се случи. Вероятно повечето екипи харесват нещата, които правят, но в случая нашето усещане съвпадна изцяло с това на зрителите.
Колкото и всички да си обичаме проектите, ние сме субективни, пристрастни, всеки има различни виждания, затова единственото неоспоримо мерило в телевизионния бранш си остават рейтингите. Те показват с точни цифри дали един проект е развълнувал зрителите. Щастливи сме, че имаме толкова високи резултати – за момента след „Игри на волята“ „Клетката“ е най-гледаната тв продукция в есенния сезон у нас. А следващият по гледаемост проект е сериалът All Inclusive.
- Кога у вас се зароди идеята за „Клетката“?
- Хрумна ми преди повече от 3 години. Всъщност идеята е важна, но тя е само началото и не струва нищо, ако няма с кого да я споделиш и реализираш. Някой, с когото първо да я развиеш, да те провокира, коригира и надгражда. После трябва да превърнеш тази мечта в реален план. И тя става нещо смислено едва когато сценарният екип започне да работи и дойдат хората с драматургично мислене.
Те изграждат историята така, че да задържи вниманието на зрителите пред екрана. Не мога да назова всички от сценарния екип, за да не пропусна някого, но генерално стартирахме с Александър Чобанов, Нина Кисимова и Диляна Крайнева. NOVA повярваха в проекта и успяхме да го случим с тяхна подкрепа. Сигурно всеки разбира, че е доста голям риск да се направи точно такъв сериал, в затворническа среда, и той да изглежда добре. Благодарен съм за доверието.
Ние като компания винаги се стремим да предлагаме нещо ново, различно на аудиторията и да я изненадваме. Това е подход, който сме си избрали още преди години и му оставаме верни, защото така провокираме и самите себе си. Сега логиката беше абсолютно същата – да измислим нещо, което не е правено досега у нас.
- Кои са другите ви съмишленици в цялото приключение, наречено „Клетката“?
- Създаването на творчески проекти е отборна игра. За мен не е важно просто да снимаме продукции – важното е какво точно създаваме и то да е с една стъпка напред в развитието ни. А “съмишленици” е една от най-хубавите думи и намирам голям смисъл в нея.
Нашият пазар е тесен, но въпреки това се радвам, че с годините открих доста съмишленици. Една част от тях са хората, които бяха в залата на премиерата на „Клетката“, но има и много други. Те вярват в това, което правим с компанията като „Идалго“, припознали са желанието ни за постоянно надграждане, за експериментиране с нови идеи и не се страхуват да носят отговорност. Напоследък откривам съмишленици и в международните проекти, с които се занимаваме.
Любопитен съм за партньорствата ни в чужбина. Човек трябва да продължава да разширява кръгозора и контактите си, да се провокира и учи цял живот.
- Сюжетът на „Клетката“ води в затвора. Къде снимахте тези сцени?
- Ако нямаш възможност да снимаш затвор, какво правиш? (Смее се). Построяваш си го! И снимаш в него без ограничения. (Смее се).
- Не е лошо да си построиш затвор, но той трябва да изглежда и автентично. Какви проучвания правихте?
- Това беше голямо предизвикателство за сценографията. Отделихме много време и подходихме изключително внимателно със сценографа Константин Джидров. Той е професионалист с дългогодишен опит, който не само разбира изключително много, но наистина вложи сърцето си в изграждането на този затвор.
Впечатлен съм от всичко, което той успя да сътвори. Строеше се няколко месеца, преди изобщо да имаме готовност да го превърнем в снимачна площадка. Когато работиш с хора, които си разбират от работата и влагат душата си в нея, се получава резултат, който вълнува и публиката, за да хареса това, което вижда.
- Междузатворническите отношения не са толкова познати на масовия зрител, въпреки че е имало и други чужди сериали, чието действие се завърта в затвора. Как успяхте да пресъздадете толкова истински отношения вътре между надзиратели, затворници, служители?
- С много консултации, наблюдения, посещения, гледане на документалистика и проучване на истински затворнически разкази. Консултирахме се за всяко действие, което трябва да се случи, дали това е възможно, какви са правилата. Но все пак нека не забравяме, че един сериал не е риалити предаване, а художествена измислица. Ето например затворничките в България са облечени със собствени дрехи – суитшърти, анцузи, всеки различно. Но в „Клетката“ художественото ни решение е, че нашите затворнички са с униформи.
Снимаме телевизионно кино, а не репортаж от реалността. Тя е много важна за нас относно темите, защото ни интересува главно ситуацията в България, старахме се като проблематика да сме близо до нея. Защото хората са гледали американски и европейски затворнически сериали, там проблематиката е една, у нас е друга. По тази причина ние искахме да изглежда максимално автентично за българските условия.
- Според вас можеш ли да избягаш от „Клетката“, не само буквално?
- Най-силният човек е този, който може да победи себе си и да разкъса оковите на своето мислене и его, за да погледне нагоре. „Клетката“ е метафорично заглавие, не толкова буквално. Има много хора, които са духовно по-несвободни и от затворниците.
Срещаме ги всеки ден на улицата и дори не можем да си представим колко са тежки оковите, в които те живеят. Според мен животът в клетка е много важна тема за нашия манталитет. Както се говори и в самия сериал, клетката е вътре в нас, съответно я пренасяме и в обществото ни. Клетката може да се тълкува по различни начини. Например дори оплюването, злословието, неуважението към труда на отсрещния – всичко това е любим национален спорт у нас, но той също е една огромна клетка.
Практикуващите го не осъзнават, че хвърляйки кал върху другите, окалват най-вече себе си, вместо да се развиват и самонадскачат. Ако се фокусираме върху градивността и усъвършенстването, всичко в държавата ни ще върви по-добре.
- Актьорският каст на „Клетката“ е изключително успешен, това пишат феновете в социалните мрежи. Чия беше идеята в главната роля да се превъплъти прекрасната и фина Гергана Данданова?
- Гергана Данданова е една изключително талантлива актриса, чиито качества зрителите няма как да не са забелязали и досега в различни продукции. За пръв път съм я гледал в исторически сериал, където ми направи впечатление, независимо че там беше в малка роля. Талантът винаги си личи.
В „Клетката“ за първи път ще я видим в центъра на историята. Изключително съм щастлив с този избор! В Гергана има силна актьорска мощ, много пластове, които са задължителни, за да можеш да изиграеш толкова дълбок и труден образ като този на героинята Ина Арнаудова. Тя ще вълнува зрителите все повече, с всеки следващ епизод, сигурен съм. Такова беше нейното влияние и върху нас с режисьорите, сценарния екип и цялото кастинг звено. Кастингът на „Клетката“ беше тежък, няколко месеца, имаше различни кръгове, проби. За всеки проект правим големи кастинги, противник съм на идеята да се работи постоянно само с няколко едни и същи актьори.
Знам, че така е по-лесно и има по-малко рискове. Но както казах, за мен важно е да се провокираме, да правим нови стъпки, експерименти. А и мисля, че зрителите го очакват от нас, уморени са да гледат едни и същи лица.
- Виждаме и много млади актьори, още студенти. Защо е важно да им се подава ръка?
- Преди малко ви споменах за пътя, който съзнателно избираме – ново стъпало, нова трудност. Имаме един принцип – в нашите проекти се опитваме да дадем шанс и на талантливи актьори, които все още не са попаднали във фокуса на медийното внимание.
Възрастта няма значение, шанс трябва да има както за съвсем млади таланти, така и за опитни актьори, които широката аудитория още не е имала възможност да забележи. Такъв беше и подходът ни в сериала „Братя“ с неговите 269 епизода. Също и с 60-те заснети епизода на комедийния сериал All Inclusive. „Клетката“ е потвърждение на този наш принцип в кастинга. Тук в екипа има една млада двойка актьори, които още са студенти, но са уникални – Маргарита Лъчезарова (в ролята на Михаела) и Иван Горанов (в образа на Любомир). От класа на Пенко Господинов в НАТФИЗ са.
Силно вярвам в техните възможности и бъдеще. Голям оптимист съм, че в академията има много талантливи актьори. Това дава надежда и на нас, които се занимаваме със създаването на телевизионни продукции.
- Остана ли ви време за почивка с оглед на факта, че по NOVA започна и петият сезон на All Inclusive?
- Всъщност заснехме All Inclusive преди „Клетката“. Аз обичам работата си, не се оплаквам. Работя всеки ден, където и да съм. Почивка не съм имал не помня откога, но не го чувствам като тежка умора и ми стига задоволството, че екипът харесва това, което правим.
Иначе покрай „Клетката” съсипахме ваканциите на много актьори. Не сме щастливи от този факт, но пък веднага след края на снимките времето беше хубаво и всички май успяха да си откраднат по 10 дни.
- А какво да очакват зрителите от All Inclusive в този сезон?
- Симпатягите от All Inclusive се завръщат за пети път. И това нямаше да е така, ако не се бяха превърнали в любимци на зрителите. Този сериал е филм за доброто, семейните ценности и радостта от живота. В него, наред със смеха и настроението, искаме да напомним и колко е красива нашата страна.
Приключенията на двете приятелски семейства този път продължават в с. Баня – на планина, страхотно място. Това е следващото вълшебно кътче от България, което показваме на зрителите. All Inclusive също е идея, базирана на нещо по-различно. Сякаш ние, българите, сме малко чуждопоклонници.
Дойдат ли отпуски и празници, всички хукват към Гърция или другаде. У нас има прекрасни места – както на море, така и на планина. След всеки сезон постоянно получаваме въпроси – кое точно къде се намира, чак не вярват, че има такива места в България, което е удивително. Вероятно българите не успяваме достатъчно добре да си рекламираме туризма, затова гледаме все навън.
- Защо е важно обаче хората да гледат български сериали?
- Няма нищо задължително. Хората гледат това, което им харесва, вече има достатъчно разнообразие. Но съм сигурен, че зрителите проявят любопитство и към българските сериали. Колкото по-голям интерес има към тях, толкова повече ще се произвеждат.
Актьорите, снимачните и креативни екипи с натрупването на опит ще стават все по-добри. Което е хубаво за всички ни. Мисля, че в България вече започнаха да се произвеждат и качествени продукции. Не говоря само за нас. Ние вървим по пътя и сме щастливи, че имаме възможност да се развиваме. Това е най-важното – да не спираш да се развиваш.
За да правиш хубави проекти, трябва време и трупане на опит. Както е в летенето – за летеца не е важно на колко е години, а му трябват натрупани летателни часове. Ние трупаме все повече опит, за което ни помага много и NOVA. Искрено се радвам за всеки български проект, който има успех. Трябва да правим повече продукции, за да може някой ден зрителят да не прави разлика между български филм или сериал и чуждестранен проект. Затова нека не задължаваме всички да гледат, а да се стараем и развиваме, за да постигаме целите си.
Това е той:
- Роден е на 17 април 1977 г.
- Завършва Музикалното училище в Плевен и НАТФИЗ през 2000 г.
- В момента работи по сериалите „Клетката”, All Inclusive - сезон 5, а също така по нов български сериал и няколко международни тв проекта
Екатерина Томова
