К расимир Ранков си живее живота край морето, далеч от напрежението на големия град.
„Вече девет години съм в Балчик, обичам този град“, каза пред „Телеграф“ звездата на сцената и екрана. Там се чувства спокоен и щастлив.
ЧРД
В неделя актьорът навършва 71 години. Не очаква гости. Въпреки че е неделя, празникът ще бъде по-скоро виртуален и ще получи поздравления от пръсналите се по света деца и внуци благодарение на съвременните технологии.
В интернет за Краси Ранков се пише, че е роден в Балчик. Това всъщност не е така. Роден е на 2 октомври 1951 г. далеч от морето, в село Есеница, край Вълчи дол, във Варненска област. Там е имало медицински пункт. Иначе са живеели в съседното село Калоян, където бабата и дядото по майчина линия имали къща. Ранков е израснал в Балчик и оттам идва объркването, че е роден в този град. Той наистина си се чувства като човек от това място, където и сега се е върнал, за да си гледа живота в къща с двор и изглед към морето. Но брат му Веселин Ранков вече наистина е роден край брега.
Клуб
Като типично морско чедо, Красимир се захваща с дейности, характерни за такъв живот край брега. Много плува, тренира гребане, по-специално кану каяк. Бил е запален моряк. Става капитан на учебен кораб към морския клуб на Балчик. В казармата служи във флота, бил е готвач и това веднага го превръща в една от най-важните особи на кораба. Тогава съдбата се намесва. Смятал е да бъде цял живот моряк.
Малко след уволнението от казармата (по това време е наборна военна служба, която е задължителна за здравите млади мъже) подава документи за работа на пътнически кораб като рулеви и е одобрен. Планът бил предначертан. От Варна хваща самолет за Триест, където корабът е бил на ремонт. След това следва плаване из моретата и световния океан покрай Африка, към Азия, Филипините, а после към Америките, Карибите и т.н. Но в този момент приятели в казармата решили да му правят изпращане. И вместо една вечер направили го дълго и силно напоително, което не е много характерно за родните ширини - цели две седмици. Резултатът - изпуснал самолета, а с това не се качил и на кораба в Триест. Върнал се в Балчик, където работел на учебен кораб.
Морските премеждия обаче го насочили към друга професия, която младият Ранков смятал в този момент за бохемска – актьорската. Подава документи във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ). Приет е в класа на проф. Надежда Сейкова. Освен актьорско майсторство следва и режисура. Така може би страната губи прекрасен моряк, но пък печели актьор, който с годините ще се превърне в истинска легенда. Работи в различни театри из страната, на някои даже става шеф. Но най-дълго време играе в Сатирата. Казва, че му било интересно какво се случва пред и зад сцената, но никога не е очаквал голяма популярност. А тя идва със съзряването. По-малкият му брат Веселин Ранков, който също е актьор, пръв постига голямата слава. А при Красимир тя се появява с най-голяма сила от тв екрана, когато става охранителят Ставрев от „Стъклен дом“, а след това и комисар Желязков в „Полицаите от края на града“. Казва: „Популярността ме свари неподготвен. Преживях живота си в театъра с любопитство, беше ми интересно да играя, забавлявах се през годините, не съм си и мечтал за такава известност. Трябваше да работя много години, за да постигна това! Това е част от професията и не само от нея, а и от общуването, към което всички ние се стремим. Толкова хора да ти се усмихват по улицата е най-голямото щастие“.
Бриз с краставици
В Балчик Краси Ранков има двор, в който отглежда зеленчуци - чушки, краставици, домати и мерудии. Казва, че за прясно уловената риба най-добрата подправка е девесил, но не трябва да се прекалява с нея, а да се прибавя деликатно към рибата. Известен е и с коктейла си „Балчишки бриз“. Дава рецептата: „Все едно правите таратор, но първо пасирате чесън. Краставици, копър, след това слагате киселото мляко и го разбърквате с газирана вода. На финала добавяте петдесетина грама узо или мастика“.
Индианци
Краси Ранков е изключително горд с децата и внуците. Внучката Лилия вижда на живо за сефте, когато тя е вече на 8 години. Тогава баща й я довежда от Америка за пръв път в Балчик. Момичето е с индиански корени по майчина линия, от племето Черна стъпка. Признава, че вечерта, преди да дойдат, е седял в двора и си поплакал. Майката на момичето, Кина, е свободолюбива като истинска индианка и така и не се омъжила да бащата Светослав-Ети. След това синът на Краси Ранков среща сръбкинята от Босна Андреа и се жени за нея. Заедно имат две деца.
Актьорът има и дъщеря, която също живее в Америка.
Първият брак на Краси Ранков е за актрисата Лилия Славова. След раздялата тя заминава за Америка, а след това при нея отива и синът им.
Години по-късно актьорът среща своята съученичка Елена. Станало на поредното събиране на класа. Там си признали, че всеки тайно е харесвал другия, но не смеел да си каже. Но съдбата си знае работата и накрая ги събира в съюз, от който се чувстват удовлетворени и щастливи.
Гордее се с рода си
По бащина линия родът тръгва от Котленския край. Актьорът пояснява: „От едно китно селце под Жеравна, Катунище. Те са били средна ръка скотовъдци, не са били богати. Нашите хора са имали около 1600 глави добитък. Търсейки паша за стадата, както историята говори, слизат надолу към Добруджа и се заселват“. След това разказва още: „Изследвайки родословното ни дърво, се оказва, че ген. Радко Димитриев е от нашия род. Ние се гордеем с това име, макар че личността му е спорна. Има исторически факти, които го дискредитират, но това е проблем на историята, не на родовата памет. Другият голям наш прародител е по майчина линия - Никола Хаджииванов, който е бил народен представител от земеделския съюз на Александър Стамболийски. Той е един от тримата, които не са станали прави, когато Фердинанд влиза в парламента, и не му свалили шапка, както изисквал етикетът“.
Бил е републиканец. Имал е 4 хиляди декара земя, депутат в няколко народни събрания. Бил е репресиран преди 9 септември, а след това и след 9 септември. Заради това дъщерята, майката на бъдещите актьори братя Ранкови, не е могла да практикува професията си на учител, защото е дъщеря на кулак. Бащата на актьорите пък е запален николапетковист и 4 месеца е лежал във Варненския затвор.
Накрая Краси Ранков дава още сведения: „Говори се и за болярска жилка на част от рода, който се заселва в Русе. Но това е само легенда. Нашата фамилия е Ранкузови, не Ранкови, но баща ми я е променил“.
Георги П. Димитров
