П редимството на ранното производство на картофи е, че много рано пролетта се освобождават площите, което дава възможност в интензивните по-топли райони да се отглеждат по две-три реколти, което рефлектира върху икономическото състояние на фермерите. Другият важен момент е реализирането на продукцията. Рано напролет цената на картофите е доста висока и няма такъв натиск на вноса, защото нито Полша, нито Германия и Холандия могат да предлагат на нашия пазар продукция. Това дава възможност на фермерите безпрепятствено успешно да реализират картофите.
При ранно производство на картофи има правила, които трябва да се спазват. Най-важното е да се отчетат особеностите на района. То е подходящо за места, където рано пролетта почвите се затоплят и времето е по-стабилно, съветва Виолета Благоева от Опитната станция по картофите и планинското земеделие в Самоков в рамките на он лайн семинар на Националната служба за съвети в земеделието. Второто по важност е правилния избор на площ. Трябва да се подбират леки, отцедливи почви. В никакъв случай не трябва да се отглеждат на по-тежки почви, които по-трудно се претоплят през пролетта, създават условия при по-ниски температури картофите да загиват, по-трудно се и обработват. Подходящи са добре аерирани почви. Картофът е култура, която има страшно много нужда от кислород в почвата, което често се подценява. Как се постига – със самата структура и с начина на обработка на почвата. Картофите са култура, която изисква почви с високо хумусно съдържание.
По отношение на торенето е трудно да се определят общи правила. Всяко торене се определя на база на полето, сорта, какви добиви очакваме, кога ще прибираме реколтата. Препоръчва се фермерите, които отглеждат ранни картофи на по-малки площи, да правят на 2-3 години анализ, за да се видят основните физични свойства на почвата и съдържанието на основните хранителни елементи.
Препоръчва се да се използва добре угнил оборски тор. Пресни торове е недопустимо да се използват заради високото съдържание на азот в тях. Угнилият оборски тор се разхвърля през есента преди дълбоката оран. Препоръчваната доза е 2-4 тона на декар. Препоръчва се и използването на гранулирани органични торове – в момента на пазара има голямо предлагане на птичи торове. Препоръчителната доза е между 80 и 100 кг на декар. Ефективността им е много добра. При тях основното е действието, което дават върху почвата. Препоръчва се внасянето на гранулираните органични торове да става преди пролетната обработка. Когато фермерите засаждат на ръка, те спокойно могат да поставят тора в самите бразди.
Важни са нормата и времето на внасяне на торове.
Другите възможности за торене са с калиев окис, двуфосфорен петоокис и азот. За калиевия окис дозата е 20-22 кг на декар активно вещество. Количествата фосфор са между 12-14 кг на дка активно вещество. Друг основен хранителен елемент е азота – в съвременното интензивно земеделие без наличие на азотно торене няма как да се случат нещата. Необходимата доза е 18-20 кг дка активно вещество. Задължително спазваме изисквания и нямаме право да слагаме повече от 20 кг активно вещество азот на декар.
Достъпът до хранителни вещества за ранните картофи трябва да е бърз, затова азотните торове се внасят преди засаждането. Ако засаждаме с картофосадачна машина, в браздите може да се използва амониева селитра. Неправилно е да се подхранват картофите с амониева селитра след поникването. Не е необходим този късен азот за растенията. Цялата норма на торене трябва да я внесем преди засаждането. Това не важи за площи с капково напояване. След поникване на картофите самото растение говори и недостигът на хранителни вещества ще го компенсират фермерите с използването на листни торове Листните торовете с аминокиселини регулират самата фитосинтеза на растението. Така в стресови ситуации те имат своето място. Препоръчително е да се направят 1-2 торенета с листни торове, които съдържат микроелементи. Ефектът на листните торове и тези с аминокиселини е, че средно добивът от тях се повишава с 10-15%.
Важни са нормата и времето на внасяне на торове.
Комбинираните се усвояват на 50%
Все повече се връщаме към по-ранното внасяне на калиевите и фосфорни торове. Фермерите предпочитат да използват не комбинирани, а обикновени торове. Най-добре е есенното внасяне, за да може растението да има достатъчно усвоим фосфор и калий в момента на развитието си. При внасяне на комбинирани торове по време на засаждането, ефективността им е до 50% усвояемост. Трябва обаче да имаме предвид, че след картофите идват и други култури. Така че трябва да си нагласим торенето и според това каква втора култура ще отглеждаме след това, защото част от торовете, които ще използваме при картофите, ще бъдат достъпни за следващата зеленчукова култура. Ако избираме комбиниран тор азот, фосфор калий, винаги гледаме съдържанието на калий в тора да бъде 20-21. Не би трябвало да избираме торове, които имат високо съдържание на фосфор. Препоръчва се следната комбинация - азот 3, фосфор 12, калий 21 или 25. Не е правилно да има високо съдържание на фосфор. Каливият нитрат е единственият калиев тор, при който калият е в природна форма, тоест той се усвоява веднага в растенията. Използването му в самите бразди при ранно засаждане е ефективно, така че се препоръчва за малки площи.
София Симеонова
