А ко разкопаете градината си с мотика и никъде не се покажат червеи, това означава, че почвата е почти мъртва. Наличието на червеи е най-сигурният белег за състоянието на почвата и по тях съдим дали тя е ерозирала. Темата сме разглеждали многократно и по различни поводи в Агротелеграф.
Консервация
Най-големите врагове на почвата от края на миналото хилядолетие е дълбоката оран, липсата на сеитбооборот, монокултурно земеделие, употребата на много химични торове. Както не веднъж сме давали примери, ако умно засадим градината си, спазваме принципите на приятелство между растенията, засаждаме повече култури, сменяме лехите, използваме компост и различните принципи на консервационното земеделие, то тогава с упоритост и търпение ще върнем живота в почвата и ще спрем ерозията.
Богатството от зеленчукови култури обогатява почвата с различни вещества
Консервационното земеделие, като Но-тил, което означава безоранно, печели все повече последователи както сред най-едрите земеделци, които отглеждат зърнени култури, така и сред градинарите по цял свят. В България вече има забележителни примери за това как с безоранната технология, занемарени и каменисти терени дават солидна реколта от царевица въпреки сушата. Такъв пример са нивите на Борислав Петков, който отглежда зърно в Югоизточна България.
Съхранение на влагата
Според Петков безоранната технология се грижи за почвата, тъй като на дълбочина над 1 м има канали, образувани от червеите, които поемат влагата. Докато при конвенционалното земеделие влагата се плъзга отгоре и образува локви, защото при оран се образуват пети. Те са една от причините водата да не може да се стече надълбоко.
Водна ерозия
Тази влага причинява водна ерозия на почвата. След дъждовете при рязко застудяване флората и фауната в почвата загиват, защото замръзват. Това не може да се случи при Но-тил, защото върху земята имат дебел кожух от растения, обясни фермерът. Подобен е ефектът и на малките терени, които се обработват с мотика. Все по-често малките земеделци използват приспособления, които приличат на вила, която разрохква почвата отгоре, но не и в дълбочина именно поради причините, които споменахме по-горе.
Повдигнати лехи
Един от начините за борба с почвената ерозия са повдигнатите лехи, особено на по-глинести терени. Повдигнатите лехи спасяват от копаенето, както и троскота, трева, която може да изнерви и най-търпеливия градинар. Това става, защото лехите се ограждат или с чамови дъски, или със стари керемиди. В предишни броеве сме писали как се застилат със стари одеяла или мрежи, които пък предпазват от сляпото куче. Огражденията пречат на тревата да нахлува вътре. А тревата отстрани се скубе и използва като мулч. Или върху лехата, или върху пътечката между лехите.
Обедняване
Другият начин срещу предпазване от ерозията е сеитбооборота. Принципът е да не се използва един и същ терен две поредни години, защото почвата обеднява откъм едно и също вещество. Растенията остават слаби, заболяват. Точно затова семейство картофови, например като домати, пипер, патладжан, картофи не се садят на същото място от предходната година.
Не садим на едно и също място домати в две поредни години
Те се редуват със салати, боб, царевица, тикви. Причината е, че по този начин последвалите ги зеленчуци ще наситят почвата с други вещества, и ще прекъснат веригата на болести и вредители без трайно да се установят на едно и също място. Това е и начин да нахраним растенията без торене с необходимите им вещества.
Микроорганизмите връщат равновесието под земята
Храненето на растенията с микрооганизми има напълно различна философия от торенето с химически торове, най-вече с така обилно използваната амониева селитра, която отговаря предимно за зелената листна маса. Според учени от цял свят, които работят усилено в последните десет години за ефективното хранене на почвите, използването в огромни количества на минерални торове всъщност убива в почвата бактериите, които помагат на растенията да усвоят амоняка. Точно тези бактерии живеят в кореновата система, на което и да е растение. Именно чрез тези невидими и непознати до скоро на хората микроорганизми всъщност растенията се хранят.
Цветята и билки пазят растенията от вредители
На практика те „готвят“ и предлагат в достъпен вид за тях храната им. Защото се оказва, че растенията почти не могат да усвоят амоняка, който им се предлага за храна под формата на изкуствени торове. Тези бактерии живеят при корените и това е причината, поради която дълбоката оран и копаене са вредни. Защото вадят бактериите, които обитават земята, на повърхността, а заравят тези, които се хранят с кислород.
Светлана Трифоновска
