С тотици сортове ягоди се отглеждат по целия свят, включително жълти и такива, които приличат на малина. Но белите ягоди пленяват не само с външния си вид, но и с вкуса си, който напомня на ананас. Узрелите ананасови ягоди са бели на цвят с червеникави семена. Те са по-малки по размер спрямо градинските червени ягоди, но са с много богат вкус. Те са сладки с леко цитрусов нюанс. До немного отдавна ягодите, такива, каквито ги познаваме днес, дори не са съществували, пише „Рурълспраут“.
Преди откриването на Америка дивите ягоди са отглеждани само като декоративно растение в Стария свят, тъй като са били много малки и безвкусни. Докато в Европа не са донесени някои сортове, открити в Америка. През 17-и век в Стария свят е донесен сортът „Вирджиния“, който е с малки, но вкусни и сладки плодове. През 1714 г. Чилийската ягода е била транспортирана във Франция. Този сорт е с по-едри цветове и плодове. Но били по-трудни за култивиране далеч от климата, към който са се били адаптирали. По щастлива случайност тези два сорта от Новия свят се били кръстосали, след като били посадени заедно, създавайки природен хибрид.
Резултатът е растение с големи и сладки плодове. Но нещата не спират дотук. Следва дълъг процес на селекция и култивация, за да бъдат създадени плодовете, които знаем днес. Белите ягоди не са ГМО, както някои твърдят. Те са създадени като кръстоска между Чилийската ягода и сорта „Вирджиния“, като са култивирани само белите плодове. Тези необичайни ягоди навлизат на пазара през 2012 г., но и досега са слабо разпространени.
Ананасовата ягода много прилича на останалите ягодови растения. Има същите сложни тройни листа и коренища с ластуни. Цветовете са бели с жълт център. Но когато започва формиране на плодовете, вече може да забележите разликите. За разлика от другите ягоди белите в началото не са зелени, които впоследствие да стават бели и при узряване – червени. Те са бели на цвят, но в началото са със зелени семена, които стават червени при зреене. Те са много деликатни плодове и трябва да ги откъсвате внимателно.
Условията за отглеждане не са различават много от тези за другите сортове. Засадете ги на място, огрято от слънцето поне по 8 часа на ден. Обичат добре дренирана почва, най-добре в песъчлива или глинеста почва, обогатени с биокомпост. Почвата трябва да се поддържа влажна. Ананасовите ягоди имат нужда от еквивалента на 2,5 до 3,5 сантиметра вода седмично. Когато ги поливате, винаги поливате почвата около растенията, за да избегнете навлажнявате на листната маса.
За обогатяване на почвата използвайте компост. Когато започнат да плододават, внесете фосфорен тор, като например костно брашно. Подобно на останалите сортове, ананасовата ягода харесва да има слой мулч – слама, окосена трева или дървесен чипс. Мулчът помага да се запази влагата в почвата и предпазва плодовете от замърсяване. В късната есен, когато температурите паднат до -6°C, сложете по-дебел слой мулч, който почти да покрие растенията. Така те ще бъдат предпазени от издигане от леглото по време на циклите на замръзване през зимата и затопляне през пролетта.
Към момента са селектирани само няколко сорта бели ягоди. Някои от тях са самоопрашващи се, но други имат нужда от кръстосано опрашване. Добра идея е да засадите няколко сорта, които цъфтят по едно и също време, за да добиете по-хубава реколта.
Отгледайте от разсад
Ако искате да отглеждате бели ягоди от семена, има опасност да приберете реколта от червени ягоди. Затова е най-добре да засадите от разсад. Такъв може да намерите в интернет. Белите ягоди могат да се засадят през пролетта, когато времето вече позволява обработка на почвата. Коренището трябва да бъде напълно заровено в почвата, но зелените стъбла трябва да са изцяло над нея. Ананасовите ягоди растат на височина от 20 до 30 сантиметра и се разпростират на ширина от 24 до 40 сантиметра. Засаждайте растенията на отстояние 40 до 60 сантиметра едно от друго. След като растенията се прихванат, сложете мулч и полейте. Белите ягоди дават реколта още първата година. Някои стопани обаче искат да изчакат и да дадат възможност растенията да се вкоренят добре и чак на втората година да прибират реколтата. Плодовете са готови за консумация, когато семенцата им от зелени станат червени на цвят.
София Симеонова
