Б ългарин е създател на първия електронен часовник, известен по света като „китайски”. През годините на соца българи даваха твърда валута на черния пазар на виетнамци и китайци, за да им доставят така търсения електронен ръчен часовник, без да подозират изобщо, че всъщност въпросният хитов уред е измислен от наш сънародник.
Неговото име е повече от прозаично – Петър Петров. Роден е на 21 октомври 1919 г. в пловдивското село Брестовица. Бащата на бъдещия изобретател Димитър Петров е свещеник, а майка му Василия – домакиня.
Митарства
След като завършва средното си образование, Петър отива да следва в Духовната семинария, но там разбира, че свещеническото поприще не е за него. Двадесетгодишен се записва в Чуждестранния френски легион и участва във Втората световна война в боевете за защита на линията „Мажино” през 1940 г. След едно от сраженията със стотици други френски войници той е пленен от немците и изпратен в германски военнопленнически лагер в Полша. Освободен е през 1941 г. и се връща в България. Записва се в армията и е включен в гвардейската рода, охраняваща цар Борис Трети. Бил е член на почетната рота, участвала в погребението на турския президент Кемал Ататюрк.
Емигрант
След Деветосептемврийския преврат Петър Петров решава да емигрира, страхувайки се от репресии и заплаха за живота си. С фалшиви документи успява да напусне страната и да стигне до Германия. Там се записва да следва висше образование, инженерство, в Мюнхенския университет. Добива магистърска степен по специалността „Електро-механично и гражданско инженерство”. Увлича се и по корабно инженерство и само през 1947 г. българинът участва в проектирането на повече от 60 лодки в Германия. Въпреки че в Германия има всички шансове за добра кариера и финансови успехи, мечтата на българина от Брестовица е да замине за САЩ. Прави опит да достигне до Страната на неограничените възможности през Африка, но е заловен на кораба от британски морски патрул и е върнат обратно в Германия.
Шило в торба не стои и през 1951 г. българинът прави нов опит да напусне Стария континент, като този път той се оказва успешен. Установява се в Торонто, Канада, като там е избран да участва в екипа, свързан с инженерното изграждане на базите на САЩ на остров Гренландия и на полуостров Лабрадор. Но и тук българинът не успява да се задържи продължително време и в средата на 50-те години вече е в Индокитай. Там участва в проектирането и изграждането на електрически централи и мостове. В Индокитай обаче нашенецът не вижда особено бляскава перспектива и с проектиран от самия него катамаран успява тайно да доплава отново до американските брегове край Флорида.
Космос
Вторият „американски период” на българина в САЩ е по-перспективен и той е избран да участва в екипи, участващи в космически проекти. Създава своя „Нимбус”, първия метеорологичен сателит. Взема участие в проектирането на първия сателит за телекомуникации „Телстар”. Възможностите му са оценени подобаващо и през 1963 г. момчето от Брестовица е поканено да участва в разработката на проекта за ракетата „Сатурн”, с която впоследствие са извършени две мисии на американските астронавти до Луната – „Аполо 4” и „Аполо 8”.
В Страната на неограничените възможности българинът успява да се адаптира бързо. През 1968 г. основава компанията Саrе Еlесtrісѕ, която се занимава с рационализации и с нови изобретения в различни области на техниката и високите технологии. Създава първия в света монитор за измерване на сърдечната честота и първия електронен часовник, наречен „Пулсар”, който струва сериозната за времето сума от 2100 долара. Прототип на този часовник се съхранява в Института по технологии във Вашингтон. Самият изобретател разказва, че нарекъл изобретението си на звездите пулсари, които излъчват радиовълни на равни интервали с точно определена дължина. При натискане на бутона на часовника, вместо стрелки се появяват светещи в червено цифри.
Бизнес
През 1957 г. заедно със сина си регистрират фирмата ADS Environmental Services, специализирана в областта на апаратурата за измерване на замърсяванията. Компанията стартира с капитал от 13 хил. долара, за да се превърне четвърт век по-късно в един истински гигант с 50 млн. долара годишен доход. При създаването на компанията си предприемчивият българин правилно успява да „надуши” печелившата бизнес ниша. Измерванията на замърсяванията на въздуха до този момент се извършват бавно и в този процес се налага включването на много хора. С изобретената от българина апаратура измерванията вече стават автоматично, а апаратите се поддържат от малко хора, като по този начин се спестяват сериозни средства на институциите и данъкоплатците. Това изстрелва предприемчивия българин на върха и го прави милионер. Успоредно с екоразработките Петър Петров не зарязва и хобито си, свързано с корабостроенето. Конструира лодката катамаран „Джемини II”, с която през 1976 г. поставя световен рекорд за бързина във вода, извършен в езерото Гюнтерсвил.
В последните години от живота си неуморният изобретател се занимава със създаване на чип за безжично предаване на радиовълни. Видеосигналите проникват през стени. Могат да бъдат ползвани за издирване на изчезнали или укриващи се хора, за охрана на границите, при земетресения, при залавяне на престъпници. Интересът на специалните служби към изобретението е изключителен. Смъртта му обаче попречва на неговото реализиране.
Изобретателят от пловдивското село Брестовица умира на 83-годишна възраст, на 27 февруари 2003 г. в дома си в Хънтсвил, Алабама. За съжаление в България той е неизвестен. По времето на соца гениалният изобретател, получил десетки награди от американското правителство, у нас е обявен за „фашист” и „народен враг” и има издадена от Народния съд смъртна присъда. Която по-късно, чак след 1989 г. е отменена.
Иван Първанов
