С лужители на някогашната Държавна сигурност прогонили от съвместни българскоо-холандски разкопки археолога праисторик Васил Николов с аргумента, че потеклото му е от семейство на „народни врагове“. Случаят е от далечната 1979 г., когато Николов за трета поредна година е бил зам.-шеф на първата в Източния блок съвместна експедиция между родни и холандски изследователи.
Археологът академик Васил Николов отбеляза на патерица в Стара Загора своята 70-а годишнина
Работело се на могилата край новозагорското село Дядово, която по-късно ще си спечели сред научните среди прозвището Тракийската Троя.
Репресия
Разкопките били в напреднал стадий, малко преди това 27-годишният възпитаник на историческия факултет при СУ „Свети Климент Охридски“ дал първото си интервю за вестник „Отечествен фронт“, в което пространно обяснил какво е намерено и какво се очаква на този мегаобект с чуждо участие. Буквално броени дни след публикацията пристигнала депеша археологът да си събира багажа и да изчезва. С късна дата Васил Николов, който „на патерица“ отбеляза в Стара Загора 70-ата си годишнина, лаконично коментира, че най-вероятно „партийни другари са се присетили за политическата неблагонадеждност на семейството му, единият му дядо по бащина линия, на когото е и кръстен, бил николапетковист, фамилията имала две национализирани фабрики за обувки във Велико Търново.
Оттогава и до днес кракът му не е стъпвал на могилата, където разкопките след холандците продължават с японски археолози. Нищо, че животът впоследствие го свързва за много дълго с друга една могила в Новозагорско - прочутата по цял свят Карановска, която в продължение на десетилетия е била еталонна за историческата наука при определяне на различните слоеве по света. И сега въпреки придобилия широка популярност радиовъглероден метод тя продължава да заема достойно място, споделя ученият, който е автор на десетки монографични изследвания, авторски и съвместни публикации в най-престижни издания.
Солници
Само през м.г. се появиха три негови изследвания за проучвания край Капитан Андреево, за Слатинската могила в София и солниците в Провадия. За тях академик Николов подчертава, че са в съавторство с негови докторанти, които вече са поели самостоятелен път. 70-годишният археолог се гордее с откриването на най-старите солници в Югоизточна Европа, провадийските. Разказва, че в момента американски учени разработват с компютърна програма карта за движението на тамошната сол в далечната древност, когато тя е била по-скъпа от златото. Съжалява, че така и не са завършени проучванията в местността Хауза, където бе проучена част от праисторически култов комплекс, въпреки опитите му да заинтересува турските си колеги, тъй като обектът продължавал отвъд граничната бразда. Надява се все пак някой ден и това да се случи и се гордее с труда си, посветен на Богинята с кока и антропоморфната керамика, открита при разкопките, вървели успоредно с изграждането на автомагистрала „Марица“. За този обект дава да се разбере, че не е бил достатъчно оценен като възможност за туристическа дестинация, дори напоследък върху недоизследвани терени се появили… хотели.
Академик Васил Николов засади миналата есен дръвче край обекта на живота си - праисторическите солници край Провадия
Дългогодишният директор на Националния археологически институт с музей при БАН продължава да се вълнува от случващото се и това лято ще бъде в Провадия, където по думите му има „хляб“ поне за няколко поколения изследователи.
Мечта
С усмивка си спомня как през 2004 година в кабинета му влязъл тогавашният провадийски кмет Марин Георгиев и заявил, че е тук, за да изпълни… детската му мечта.
„Бях изумен и стъписан, не знаех за какво става дума и дали говори на сериозно. Разказа ми за едно мое интервю за централен вестник, в което съм казал, че детската ми мечта е да започна археологически проучвания на обекта, намиращ се до вече неработещата фабрика за готварска сол край Провадия. Обяснил съм, че там вероятно има следи от производство на сол през праисторическата епоха, което би било изключително важно за древността на Балканите…“, сподели академик Николов, който смята, че провадийските солници могат и ще станат изключително притегателен туристически обект.
Във връзка със 70-ата годишнина на академик Васил Николов вече върви идеята той да бъде обявен за почетен гражданин на Стара Загора, тъй като най-ранните му научни интереси са били свързани с находки от региона, а в момента е и отговорен редактор на бъдещата „История на Стара Загора“, чийто първи том се очаква да излезе през следващата година.
Христо Христов
