В устойчивото земеделие техниките на миналото, забравени и преоткрити, са извор на знания и вдъхновение за защитниците на пермакултурата.
Преди индустриализацията отглеждането на храна е ставало само по органичен начин.
Компост, компостен чай, урина, сеитбооборот и много други методи са древни практики, които са устояли на проверката на времето. Те дават възможности на съвременния градинар да работи в хармония с природата.
Използването на биовъглен е древна практика, произхождаща от басейна на Амазонка. Това е древна стратегия за подобряване на плодородието на почвата. За хиляди години черната почва е било решение за отглеждане на храна в тропическите дъждовни гори, където заради високата влажност на въздуха и силни валежи органичната материя в почвата бързо се разгражда.
Черна земя
Вероятно никога няма да узнаем как коренното население са открили черната почва като система за увеличаване на почвеното плодородие. Знаем обаче, че този метод е изключително ефикасен за почва, богата на хранителни вещества и микроорганизми.
Древните амазонски племена са превръщали големи площи от дъждовните гори в черна земя – става въпрос за площ колкото големината на щат като Ню Джърси.
Заобиколена от жълти глинести почва с ниско плодородие, черната земя е все още там и до днес, богата на азот, фосфор, калий, калций, цинк и манган.
Хиляда години по-късно тя е дом на множество полезни микроорганизми и задържа влагата по-добре от местната почва. И нещо още по-важно – отдавна напуснатата черна земя се регенерира с около сантиметър всяка година.
Черната почва се получава, като се изгарят клони на дървета и друг дървен материал в яма или изкоп, така че да се образува въглен. Огнените ями са били покривани с пръст, за да тлеят пламъците. След като се охлади, въгленът се покривал с всякакъв вид органични отпадъци – отпадъци от кухнята, животински кости, рибени люспи, оборски тор, както и със счупени керамични парчета. Огнищата се оставяли за дълго преди черната почва да бъде използвана за отглеждане на храна.
Пиролиза
Биовъгленът се образува чрез пиролиза – непълно изгаряне на дървесина и други растителни материали в среда, бедна на кислород. Овъглената дървесина се превръща в чиста и стабилна форма на въглерод, който никога не се разлага. Черният въглерод е с малък заряд, който абсорбира хранителни вещества и вода, улеснявайки кръговрата на хранителните вещества и растежа на полезни микроорганизми, пише „Рурълспраут“.
Какви са ползите от биовъглена?
Биовъгленът подобрява в дългосрочен план плодородието на почвата. Суровият въглен е като гъба. Когато е сред богат източник на органична материя, той попива и съхранява всички налични макро- и микроелементи, включително азот, калий, фосфор, калций, магнезий, манган, цинк, желязо и бор.
Заради високия капацитет на обмен на катиони веществата се извличат в порестата повърхност и се задържат там. Когато вали или градината се полива, веществата се задържат в биовъглена и не се отмиват. Докато абсорбира хранителни вещества, биовъгленът също играе ролята на тор с бавно освобождаване. Растенията вземат само това, от което имат нужда, а останалите вещества остават заключени в биовъглена. Тъй като биовъгленът никога не се разгражда, той изпълнява своите функции да задържа и обменя вещества отново и отново.
Организми
Организмите в почвата – бактерия, гъбички, нематоди и други, имат ключова роля – те правят хранителните вещества достъпни за растенията, произвеждат хормони за стимулиране на растежа и подпомагат имунната система на растенията да устояват срещу болестите.
Порестата структура дава възможност на повече микроорганизми да се „приютят“ в биовъглена. Благодарение на биовъглена много поколения микроорганизми получават подкрепа да се развиват.
Друго предимство на биовъглена е, че той подобрява структурата и влагозадържането в почвата. Това също се дължи на неговата пореста структура. Микроканалите в него пропускат въздуха, водата и корените на растенията да се движат през тях. Не само самият биовъглен е порест. Той прави и почвата пореста. Като лепило той свързва почвените частици в структури, които създават места в почвата с подобрена аерация, дренаж и коренов растеж. Масивната повърхност на биовъглена също води до подобрено съхранение на влага. Той дърпа вода с капилярно действие, като я изтегля срещу силата на гравитацията. Има и балансиращ ефект, като извлича излишната вода по време на влажни периоди и я освобождава обратно в почвата по време на суша.
Но най-големият плюс на биовъглена е, че неговото позитивно действие е за вечни времена! Добавен в почвата, той я подобрява в дългосрочен период. Реално биовъгленът трябва да се въведе само еднократно. Не му влияят флуктуациите в температурата, влагата, киселинността на почвата или високи нива на микробиологична активност.
Метод
За да си направите биовъглен у дома, са ви необходими: въглен, хранителни вещества, влага.
Най-устойчивият начин да си направим въглен е чрез събрани клони от двора. Овъгляването на дървесни отпадъци на нискокислородна среда може да се извърши в метален варел. За целта се използва затворен метален контейнер или предварително изкопана конусовидна дупка в земята, чиято форма е предпоставка за (почти) безкислородното горене, което благоприятства овъгляването на биомасата и превръщането й в желания продукт – биовъглен.
В предварително изкопана конусовидна земна пещ, тип дупка в земята, поставете материала за горене, като го наредите под формата на пирамида и запалите отгоре надолу. Така постигате ефекта на безкислородно горене (пиролиза) във вашата пещ. Следете огъня внимателно и слагайте допълнителен материал отгоре, като внимавате да не се получи просто пепел или прекалено много пушек. Пепелта също може да се използва като добавка в градината, но тя няма същата пореста структура, с която се отличава биовъгленът. След около 2 часа изгасете огъня обилно с вода, като изчакате въглените да изстинат окончателно.
Извадете ги с помощта на лопата и ги разстелете върху пластове картон, за да изсъхнат. С лопата натрошете въглените възможно най-ситно, прилагайки тежест.
Най-подходящо е да обогатите биовъглена с компост, оборска тор и тор от червеи. Пропорцията компост към биовъглен трябва да е 3 към 1.
Микроелементи
Микроелементите като калций и желязо също са важна добавка. За целта можете да добавите натрошени яйчени черупки, дървесна пепел, костно брашно или гнила шума.
Трябват и въглехидрати, за да се хранят микроорганизмите. Добър избор за целта са черната меласа, брашно, захарна тръстика, кленов сироп, брашно от водорасли, брашно от люцерна.
В процеса на приготвяне на биовъглена купчината винаги трябва да е влажна. Урина и вода с разтворена захар ще хранят микроорганизмите, докато биовъгленът зрее. Друга добра възможност е аериран компостен чай.
Биовъгленът зрее в продължение на 2 до 3 месеца, преди да бъде безопасен, за да се използва около растенията. Необходимо е време, за да бъде населен с живи организми. По време на зреенето биовъгленът се струпва на купчина, която трябва да е постоянно навлажнявана. Покрийте го с брезент, но хлабаво, да има малка открита част, така че въгленът да диша.
Зрелият биовъглен се прилага в съотношение 10% към обема на почвата, не ви трябва повече.
Разстелете го върху повърхността на почвата в градината, след това добавете компост и мулч.
Запомнете, че биовъгленът не е бързодействащ тор. Той е почвен подобрител с дългосрочно действие и става все по-добър с времето.
