П азителят на карачанската овца - автохтонна порода, заплашена от изчезване, Сидер Седефчев, е категоричен, че няма да мести фермата си от село Влахи.
С едно доста спорно от юридическа гледна точка свое решение Общинският съвет на Кресна даде срок на животновъда, който по професия е художник, да намери в срок до 10 август друго място за отглеждане на своите животни извън селото. Причината - животните му замърсявали селото, в което постоянните жители са само шестима, трима от които самият Сидер, съпругата му и неговият овчар. Срокът изтече на 10 август, но фермерът е твърдо решен да се бори за стопанството си докрай.
Съмнителна наредба
"Ние обжалваме това решение. То е абсурдно в юридическата си част. Липсват доказани сигнали. Позовават се на една наредба, която се бие с други закони. В европейското законодателство няма никакви такива изисквания, фермите в чужбина са в населени места", каза Сидер Седефчев пред "Телеграф".
Той обаче е сериозно притеснен за стопанството си, в което е вложил 24 г. от живота си. По думите му - най-силните години от живота на един човек. "Аз съм на 51 г. Тук съм вложил 24 г. от живота си - най-смислените и ползотворни години от живота на един човек. Не мога да започна на ново място", казва Сидер. И добавя, че е абсурдно някой да си мисли, че да преместиш ферма е все едно да преместиш чаша кафе.
Взаимна любов
Историята на Сидер и неговата любов към животните е много дълга, както самият той казва. Всичко започва още от Художествената гимназия в София. Докато учи там, Сидер се запалва по темата за каракачанското куче. В началото това е само хоби, което с времето все повече поглъща Сидер и брат му Атила. Цели 15 г. те правят изследвания на породата, обикалят най-затънтените села и махали, за да снимат и документират. По време на тези лутаници в най-затънтените кътчета на България, обикаляйки по кошарите, където все още има останали работни кучета, те снимат и животни, които отговарят на типа на оригиналната каракачанска овца. Така се родила идеята да съберат няколко животни и да направят стадо. Проучили въпроса и установили, че старият тип на тази овца официално се водел за изчезнал. Решили обаче чрез вътрестадно кръстосване те да го възродят.
Гърция
Двамата братя започнали да събират животни от кошарите в Рило-Родопския масив. "Нещата тръгнаха леко на майтап, но отидоха в много сериозна посока", спомня си Сидер. Започнали първоначално с двайсетина животни, половината от които обаче твърде стари. Най-голямото предизвикателство обаче било намирането на подходящ мъжки екземпляр. Търсенето продължило три години, включително в Македония и Гърция. "Намерихме на третата година едно животно в България, което ставаше за заплождане, после в Македония открихме още три. Така със селекция на база оригиналния тип създадохме това стадо", разказва Сидер.
Братята създали фермата във Влахи през 1999 г. Ядрото на стадото били животните, събирани с години по кошарите, а за подложка използвали стадо от 200 овце, които видимо отговарят на каракачанските.
Възродена порода
Сега във фермата във Влахи Сидер отглежда между 550 и 700 каракачански овце. Така, след години усилен труд, каракачанската овца била възродена.
"Това го знае цял свят, само в Кресна не го знаят", казва Сидер с горчива ирония.
Около пет години след като започнали да се занимават с овцете двамата братя стартирали проучвания и по темата със старите български породи кози. Заедно със свои колеги написали селекционна програма и стандарт за две породи - българската виторога дългокосместа коза и калоферската коза. Във Влахи Сидер в момента отглежда стадо калоферски кози - в началото то наброявало 250 животни, но сега са останали само 70.
За всичко това Сидер и брат му не са получавали някакво специално финансиране, а само субсидии, които се полагат на общо основание за животновъден обект.
Саморазправа
"Отвратително е това, което се случва с хората, които произвеждат храната на България. Това ме оставя без думи. Не мога да си представя, че някой ще се саморазправя с фермери, с някой, който се опитва да оцелява в едно изоставено село без път", споделя Сидер. След толкова години усилия и средства, които е вложил в спасяването на старите български породи, той не може да си представи сега да премести фермата си в някаква колиба, сглобена от ламарини и найлони: "Най-много да сме поредните, които ще плюем на всичко и ще вдигаме гълъбите".
Общинарите преследват хората, които произвеждат храна
Сидер Седефчев смята, че се разбира добре с местните. С тях си имат приказка, от време на време те идват да му искат малко тор за градините си или да ги закара с автомобила си някъде. Проблем обаче има кметският наместник и група хора около него, които не са постоянни жители на Влахи. Сидер не изключва натискът да идва и по линия на природозащитната дейност на неговата съпруга. Тя е биолог, член на Сдружение "Зелени Балкани" и част от хората, обявили се против изграждане на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле. В подкрепа на Сидер и неговото стопанство се обяви лично земеделският министър Кирил Вътев, който във фейсбук пост написа: "Селото произвежда нашата храна! На СЕЛО има градини, поляни, животни, ниви. Без тях няма магазини в града".
София Симеонова
