В ино от сорта Мелник 1300 спечели първо място сред червените вина при сляпа дегустация на фермерския пазар пред Министерство на земеделието в деня на Трифон Зарезан. Оказа се, че виното е на микроизба от Сандански „Мелнишки пирамиди“, която обработва 25 дка лозя. Неин представител бе най-младият член на земеделската фамилия Александър Кадриев, който всъщност продава на два фермерски пазара от продуктите, които произвежда фамилията.
Локално
Младежът е студент и каза, че ще се включи активно в семейния бизнес, след като завърши образованието си. Той разказа, че семейството му отглежда и Мелник 55 и Широка мелнишка лоза, защото това са местни сортове, които са устойчиви на болести и климатичните промени. Според него въпреки огромната любов на българина към мелнишките сортове те не могат да виреят в други части на страната и няма да дават необходимата реколта.
Никополски мавруд
Червените вина, които се състезаваха, бяха Сторгозия, Мавруд и Мерло. Оказа се, че маврудът е Никополска разновидност със свеж и плодов вкус. Фамилията, която отглежда 30 дка лозя в Никополско, и ябълкови овощни градини, представяха младите братя Цанови. По-големият Даниел разказа увлекателно, че във виното, което правят, няма сулфити и затова има толкова свеж вкус. Семейството отглежда и българския сорт Сторгозия, изчезващият вече памид, мерло и никополски мавруд и др.
Врачанска теменуга
Според Мария Петрова, която дистрибутира български редки вина, могат да се откроят най-малко 40 такива, характерни за България. Тя работи с много малки и нови изби от цялата страна и разказа, че непрекъснато изникват нови бутикови създатели на вино. Най-новите са в Любимец и във Врачанско, като последната е възкресила ароматния Врачански мискет, познат като Врачанска теменуга, който пък е клон от мискета. Лозята са в подножието на Веслешкото плато край Враца.
Гъмза
Според Мария Петрова е абсолютно клише твърдението, че само кабернето е подходящо за мазна храна. Според нея това е продукт на дългогодишна реклама на Франция, каквато България въобще не прави на вината ни. Тя обясни, че уникалната гъмза, която в момента се е запазила основно във Видинско, след като е била унищожена по време на соца, е абсолютно подходяща за свинско, мазни сирена и тежка храна.
В момента сортът се отглежда в Северозападна България върху 600 дка и локални изби, които правят вино гъмза купуват гроздето оттам.
Сторгозия е уникален сорт
Мария Петрова, без да се замисли, избра виното от сорта Сторгозия като такова, което може да представи България. Тя обясни, че то е селекция на Плевенския институт и е уникално, защото е комбинация от няколко сорта, един от които е пино ноар, а другият мавруд. Навремето е имало хиляди декари с това вино, но след това са били унищожени. Бил е отглеждан, защото е давал богата реколта. Сторгозия е типично северняшко вино, а Албена Симеонова е един от лозарите, които го отглежда и прави вино от него. Тя отглежда и вече изчезващия памид, от който прави естествено розе.
Светлана Трифоновска
