В ишнапът е една от любимите домашни овошки. Тя има сладостта на череша и свежия киселичък вкус на вишна, но е с по-едри зърна от нея. Много от хората предпочитат да си похапват много повече плодовете на вишнапа, а не на вишната и черешата.
Унгария
В България вишнапът става популярен през седемдесетте години, след като случайно някой го внася от Унгария, където именно е създаден. Набира бърза популярност, защото плодовете му са по-едри от вишната и вкусът удовлетворява и най-капризния консуматор. Освен това издържа на студовете и е практически независим от пролетните слани. Така е, защото цъфти късно, а започва да плододава в първата десетдневка на юни. Може би затова се разпространява много бързо и дори измества част от сортовете вишни на пазара. Това е най-раннозреещият вишнев сорт, който се среща в България.
Родовит
Един от най-известните сортове е Вишнап М-15, известен още като сладковишна. Практически това е хибрид между вишна и череша според Уикипедия.
Дърветата се развиват бързо и започват да плододават на четвъртата година. Короната е кълбовидна, много добре облистена и не увисва.
Имат много добра родовитост и постоянна и ефективна производителност.
Плодовете са по-големи от тези на вишната – средно едри до едри (средно тегло 6 грама), широкозакръглени, червени до тъмночервено. Кожицата е тънка, лъскава, нежна, тъмночервена, с по-светли жилки. Месото е много сочно и меко, интензивночервено, сладко, приятно кисело, с лека тръпчивост, ароматично, с отлични вкусови качества. Сокът е яркочервено оцветен.
Костилката е гладка, средно едра (0,25 г), полуотделяща се. Дръжката е средно дълга.
Самофертилен
Сортът е самофертилен и не се нуждае от опрашител. Няма особени претенции към почвени и климатични условия. Вишнапът е устойчив на ниските температури през зимата и късните слани през пролетта.
Вишнапът може да се сади наесен, но и през пролетта, докато пъпките му не са започнали да се разпукват. В момента все още има разсадници, които предлагат фиданки за разсаждане.
На север
Като цяло претенциите му към водата са подобни на тези на вишната. Трябва да се знае, че обикновената вишна е възникнала като кръстоска между черешата и степната вишна в зоната на умерено континенталния климат. Поради високата си приспособимост при условията на средата е разпространена и на север като достига до по-северни ширини, където плодовете узряват само около големите водни басейни, които смекчават много ниските температури. Това определя и изискванията, които вишната има към факторите на растеж и развитие.
Сухоусточивост
Вишнапът е наследил от вишната качеството да е по-сухоустойчив от черешата, но за нормално развитие и плододаване изисква влагата в горния слой да е достатъчна. На площи с южно изложение и по-бедни почви със слаба влагозадържаща способност при недостатъчно валежи изисква напояване. Липсата на влага в почвата води до влошаване на качеството на плодовете и по-ниски добиви.
Компот, ликьор, сок и мармалад
Свежите и сочни плодове на вишнапа са изключително подходящи за направата на компоти, сокове, нектари, сиропи, но и вишновка. От него също така става отличен на вкус мармалад, но може и да се замрази и да се ползва през зимата за смутита. Плодовете понасят много добре транспорт и манипулация и се поддават на механизирана беритба.
Светлана Трифоновска
