С амо в трите области - Шумен, Варна и Бургас, е позволено пасищното отглеждане на прасета в България. При това единствената възможна порода, която има право да се храни и живее извън кочината в България, е „Източнобалканската свиня“. Това отговориха на въпрос на „Телеграф“ дали с оглед задаващата се криза и цени на храните е възможно по-свободно отглеждане на прасета в България.
Кръстоски
Към настоящия момент в България е регламентирано отглеждането при пасищни условия само на свине от породата „Източнобалканска свиня“ и нейните кръстоски, коментираха експерти от БАБХ, но не посочиха кои са кръстоските на древната порода, която е известно, че е полудива и се храни с желъди в дъбовите гори. Обитанията на известните черни прасета са населените места на общините Шумен, Велики Преслав, Смядово и Върбица. В област Бургас е възможно в населените места на общините Созопол, Средец, Малко Търново, Несебър, Руен и Царево.
В област Варна може да се отглеждат стада в общините Долни чифлик, Дългопол, Бяла и община Аврен. Извън тези места, дори и да иска никой няма право да отглежда черни прасета, дори и да има дъбови гори и подходящи условия според документите.
Забрана
Към момента обаче на териториите, които са засегнати от заболяването африканска чума по свинете (АЧС) е забранено свободното пасищно отглеждане на свине, пишат още от БАБХ.
В територии, в които няма такава забрана и при спазването на определени изисквания от стопаните, пасищното отглеждане е възможно.
Изключително важно е да се спазват изискванията за биосигурност – това не се отнася само за ИБС, а за всички отглеждани свине. Предвид характеристиките на отглеждане на конкретната породата следва да се предприемат всички мерки за предотвратяване на възможността за контакт с диви прасета.
Пресни фуражи
Друг важен аспект е да бъдат предпазени животните от това да се заразят при изхранване с прясно събрани суровини или фуражи, които съдържат такива, без да са преминали съответните срокове на престояване, като става дума за пшеница, тъй като има огромен шанс да са замърсени с вируса, припомнят от БАБХ.
Според експертите собствениците трябва да спазват необходимите минимални изисквания при отглеждането на животните, което включва смяна на обувките и облеклото, измиване, дезинфекция.
Обект
Стопаните, които желаят да гледат свине при пасищни условия, е необходимо да спазят всички изисквания на Наредба №6 от 20.03.2007 г. за условията и реда за пасищно отглеждане на свине от източнобалканската порода и нейните кръстоски, в която подробно са разписани условията за това, казват от БАБХ. Това означава, че трябва да имат регистриран за целта животновъден обект, на който е разрешено да насели със свине при пасищни условия.
Свинете за населване могат да се закупуват само от регистриран съгласно член 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност обект, в който те се отглеждат, при спазване на изискванията. Свинете трябва да са тествани преди закупуването за АЧС и да се придвижат между двата обекта с ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване на живи животни, в съответствие със законодателството. Няма ограничения в броя на стадото. Броят на максимално допустимата бройка се определя за всеки обект, когато се извършва регистрацията и условията, с които разполага той. Експерти от БАБХ и нейните териториални поделения (ОДБХ) винаги са оказвали и ще оказват помощ, съвети и насоки към желаещите да отглеждат не само свине, но и за всички останали видове животни.
Отглеждали са я траките
Източнобалканската свиня е стара местна порода с древен произход. Тя възниква в резултат на кръстосването на средноевропейската дива свиня и архаични породи свине. Смята се, че първоначално породата е възникнала в Мала Азия и островите на Егейско море. По-късно е пренесена на Балканския полуостров от гръцки колонизатори, които заселили стадата по Черноморското крайбрежие. Породата е генетично близка със средиземноморската торфена свиня. След пренасянето й по западното крайбрежие на Черно море тя е кръстосвана допълнително с представители на тракийската клепоуха свиня. В новото си местообитание породата е отглеждана от тракийските племена и селектирана в продължение на векове. През 1952 г. представителите от породата са представлявали 64,56% от свинете в Преславския район и 41,9% от свинете в Шуменския според Уикипедия.
Черните прасета живеят на стада в дъбови гори и се хранят с жълъди и треви. Те имат изключително вкусно и крехко месо, при това с по-малко мазнини, но не така жилаво като на дивата свиня. От месото на източнобалканската свиня се прави Смядовската луканка.
Светлана Трифоновска
