- Проф. Станков, има ли шанс да се възроди овцевъдството, след като вече сме на критичния минимум?
- Това, което е било, никога не може да се възстанови, но можем да постигнем по-прилично ниво. Ние сме отглеждали овце в най-дълбока древност и всичко в бита е било свързано с овцевъдството. То е било с водеща роля и до 1989 г., но след това разрухата е била толкова голяма, че от 11 млн. животни, които сме имали, сега са паднали под 1 млн., а от производство на 120 хил. т месо сега се добиват едва 9 хил. т. В момента се правят опити за млечно овцевъдство, но селекцията е под всякаква критика. Затова от 300 хил. т мляко сега произвеждаме едва 60-70 хил. т. Вълната се изхвърля от стопаните. Чудят се какво да я правят и затова я палят, тя не гори, тези проблеми много трудно се решават в България.
- Във Франция агнешкото се смята за най-елитното месо в кухнята.
- Така е, има научни доказателства, че агнешкото, шилешкото и овчето месо имат антиалергични, антитуморни и други доказани стойности. И овчето мляко, въпреки че е с по-висока масленост, е с високо съдържание на полезни мастни киселини. Агнешкото е светлорозово, близко до бялото, което означава, че има високи диетични качества. Хората забравиха вкусна на агнешко и овче, което е традиционно за България. Във Франция обаче се консумира по-скоро овнешко месо, от шилета при тегло 40 кг и нагоре от специализирани месодайни породи, чийто вкус е доста по-различен от приетия за България. Но трябва да се отбележи, че французите имат нужда от внос, защото произвеждат едва 40% от необходимото за пазара им месо, но искат трупчето да е закръглено с тегло над 40 кг, без външни мазнини. Българските овцевъди въпреки намаления брой на животните осигуряват достатъчно агнешко за нашия пазар, но е много скъпо.
- Защо?
- Причината е, че все още българските овцевъди - малки и средни, имат огромен проблем, защото нямат достатъчно пасища, които ги притежават или държат хора без животни или пък се раздават през две - три села далеч от фермата. Овцете, както знаете, не са прелетни животни. Също така овцевъдите от планинските райони нямат обработваема земя или имат малко. Затова купуват фуражите. А царевицата вече стана 80 ст. за кг, смеските са над 1 лв. и като се сложат такси плюс високи изисквания на ЕС, оскъпяват производството си. Така и малкото произведени агнета не се харчат. Миналата година останаха непродадени 20 хиляди български агнета и се чудихме какво да ги правим.
- Какво може да се направи?
- Много неща, на първо място да имаме наша национална браншова камара. Да разработим стратегически насоки за развитие на овцевъдството, да задоволим вътрешния пазар с животни с приемливи цени в България. При многото обиколки на ферми из страната наблюдаваме, че при стопаните, които притежават земя и си произвеждат фуражите, цената на месото е по-ниска. Те продават по 7,50 - 8 лв. за кг, което означава, че месото ще е 15 лв. на едро, а не 21-22 лв. за кг.
- Значи е възможно да се намери по-евтино от 12 лв. за кг?
- Да, живо тегло при директна продажба от стопани, които си правят сами фуражите. При тези, които ги купуват, отива към 10-10,50 лв. живо тегло.
- Като говорим за полезността на агнешкото, имате предвид пасищно отглежданите животни или тези в оборите?
- Научните доказателства са основно в полза на пасищно отглеждане и чистите планински райони. Същото важи и за здравословните качества на киселото мляко. Малко популярен факт е, че историята на млечно-киселата бактерия Лактобацилус не тръгва от 1908 г., когато я открива проф. Стамен Григоров, а още от времето на траките. Придобива огромна популярност особено през 16 век по времето на Сюлейман Великолепни. Той е бил в близки отношения с френския крал, който тежко е боледувал. Сюлейман му изпраща български лечител с 40-50 овце, който изцерил краля с българско кисело мляко. Столетниците са там, където се консумират овчи продукти, месо и мляко. И не е случайно, че в страните в Средна Азия има най-голяма продължителност на живота, която се дължи именно на месото и млякото от овце.
- Излиза, че е полезно именно овчето кисело мляко, което вече е истинска рядкост.
- Точно така, откритието на проф. Стамен Григоров касае точно овчето кисело мляко. Важно е да се отбележи, че овчето бяло саламурено сирене и овчето кисело мляко въпрепятстват процесите на гнилостните бактерии в червата и стомаха и предпазват от образуване на тумори и папиломи, защото то способства за бързо преминаване през червата, лесно се усвоява, има високо съдържание на витамини, регулира обмяната на веществата.
- А месото?
- Агнешкото и особено ярешкото месо увеличават добрия холестерол, предотвратяват риска от коронарна болест на сърцето, артеросклерозата, съдържа витамини от групата Б, богати са на хемово желязо, което помага усвояването на всички храни, предотвратява анемия, повишава хемоглобина, лецитинът в мазнините му подобрява работата на панкреаса и намалява риска от склероза и захарен диабет.
- От всичко казано излиза, че българинът започна да боледува от опасните болести, откакто почти изхвърли от менюто си овчето сирене, овчето кисело мляко и агнешкото месо и ги замени със сирена и кисели млека от мляко на прах и маса произведения на технологията в съвременната млечна индустрия.
- Да, когато се използва мляко на прах и кондензирано мляко в млечната промишленост, се добавят мазнини. Освен палмови се използват и свинска мас, говежда лой и това е причина млечните продукти да са преситени с вредни мастни киселини. Затлъстяването идва от тези млека, защото когато попаднат в стомаха, те не тръгват по обичайния кръвен път, а отиват направо в мастните депа, които са хищници и веднага ги поглъщат. Естествените от млякото си минават по нормалния път.
- Подкрепяте ли тезата на вашия колега проф. Дойчо Димов, който твърди, че българското агнешко е едно от най-вкусните меса?
- Обективно е така. Напълно споделям неговата теза и я проповядвам и пред студентите и потребителите. Изследване в Италия за вкуса на месото от европейски породи овце установява, че нашата карнобатска порода е с най-вкусно месо. Ние обаче я загубихме, но за сметка на това турците я пресъздадоха и ако преди години се учеха от нас, то в момента те прави по-сериозна селекция и вече имат четири милиона животни от породата ни, а ние нищо. Черноглавата плевенска овца възкръсна в Румъния, след като ние я загубихме.
- България е била сериозен износител в арабския свят, Йордания и сега има нужда от внос, какво правим ние?
- Този пазар е загубен за нас. Преди години имахме искане от Саудитска Арабия, но ние не можем да направим партиди. Те искат месо от автохтонни породи шилета около 30 кг и културни 40 кг и обеми, които не можем да направим. Корабът затам трябва да качи 2000 животни, а ние не можем да ги съберем. Саудитска Арабия, която е купувала от нас, казва - хайде давайте, но какво да дадем...
Жалко е, защото сме били на трето място в света по експорт на животни, през 1984 на пето място в света, изнасяли сме милион и триста само живи животни, да не говорим за месото
- Докарахме се дотам, че СР Македония да ни е основният конкурент на националния пазар.
- Македонците имат по-евтино производство, както и румънците, защото те запазиха традиционните начини на отглеждане, основно пасищно, с малко концентриран фураж и малко доене и не спазват европейските изисквания, нещо, което правят дори и румънците.
Но българските овцевъди, които си имат ниви и фураж, дават и до 9-10 лв. за кг, а другите, които го купуват, продават по 10-12 лв. за кг.
- Как според вас може да се защити националното производство?
- Първо трябва да имаме национална браншова камара с оглед да станем членове на Копа и Коджека, браншова организация, която диктува всички правила и ЕК се съобразява с нея и може да повлияе да се промени законодателството на европейско ниво. Само българските фермери не членуват в нея. Мястото ни е там, а не в Стопанската камара, която има различни цели от нашите. Нужно е да се определят приоритети, стратегически свързани с организация на селекцията, които да влязат в закон за ветеринарномедицински надзор, за животновъдство и за потреблението.
- Има ли разлика във вкуса и качеството на месото при пасищно и оборно отглеждане?
- Има известна разлика, защото в обора, ако хигиената не е на ниво, космените фоликули на вълната поглъщат миризмите от оборите и тогава месото има по-специфичен и неприятен за някои потребители мирис, докато при пасищно отгледани животни го няма.
----------------------------------------------------------------
* Подквас е подквасено прясно издоено овче мляко.
Това е той
Проф. Иван Станков е ректор на Тракийския университет от 2007 до 2015 г.
Председател е на Съвета на настоятелите на Тракийския университет в момента
Изп. директор на Нацоналната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА)
Зооинженер, възпитаник на Селскостопанската академия. От 1999 г. е доктор на селскостопанските науки от Аграрния факултет при ТУ в Стара Загора.
Дългогодишен преподавател и учен в катедра „Животновъдство - преживни животни и млекарство” при Аграрния факултет на ТУ.
Специализирал е в Аграрния колеж „Харпър Адамс” в гр. Ню Порт, Англия (1995) и в Университета в гр. Дижон, Франция (1996).
Има повече от 200 научни трудове, учебници, ръководства и справочници в областта на продуктите от овцевъдството и козевъдството.
Министър на земеделието в служебното правителство през 2013 г.
Депутат в 43-тото народно събрание
Роден е в с. Ружица, община Болярово
Светлана Трифоновска
