З а някои може да е смешно, за други тъжно, а за трети въпрос на оцеляване. Оказва се, че във времето на дроновете повечето собственици на кюстендилските черешови градини вместо да ползват тракторите си с пръскачка, влачат на гръб техниката и така третират с препарати десетки декари с череши. Оказва се, че причината не е в липсата на по-съвременна техника, а в законови наредби, които ако не се спазят от фермерите, са заплашени Държавен фонд “Земеделие“ да ги санкционира и да отнеме субсидиите им. За това разказа с чувство за хумор пред „Телеграф“ Милен Михалков. Той има 10 дка черешова градина в село Николичевци, близо до Кюстендил. Много от овошките са съхранени стари сортове още от времето на соца, червени и жълти.
Заверки
Черешова градина звучи повече от романтично и вкусно, но за фермерите в България тя е свързана с битки. С природата, регламентите, чиновниците и пазара. И въпреки че кюстендилската череша е наистина „черешката на тортата“ със своите вкусови качества и аромат, много от овощарите в района отново са започнали да продават градините си, разказа Милен Михалков. Причините са до болка познати. Като се започне с пазара, доминиран от монополни изкупвачи, мине се през скъпата и липсваща работна ръка и се стигне до пръскането.
Звучи абсурдно, защото тази дейност би трябвало вече да се извършва от дронове, които свободно се продават на изложенията за техника. Но очевидно идеите за регулации в нашето земеделие имат цели не да го стимулират, а да го възпрепятстват.
Така всеки ден той и колегите му обикалят и пълнят на всеки половин час пръскачката с разтвори на калций, за да спасят черешите си от напукване заради дъждовете. На ден става дума за стотици пълнения. Той не посяга към тракторчето си, защото изискването да го ползва е да има заверка на техниката, която може да се направи само в Пловдив или Русе. Никой няма да тръгне да си губи времето, защото една заверка трае поне два часа, а тук ние сме около 3 хил. души. „Е, кажете ми тогава колко седмици трябва да отделим, за да направим такава заверка“.
Картофи
Затова предпочитаме да носим на гръб, защото, ако влезем с тракторчето в градините, сателитът може да ни снима и от ДФЗ веднага да дойдат да ни санкционират и да ни вземат субсидиите“, обясни чиновническите правила, на които са подложени производителите. Аз например си ползвам пръскачката с тракторчето да пръскам картофите си, но там няма проблем, защото не съм очертал картофите и не съм ги заявил за подпомагане. Така мога да си пръскам с каквото си искам, обясни фермерът.
Левче
Има ли пазар за кюстендилските череши? Ако отидеш на който и да е пазар, хората ще търсят именно тях, в големите магазини трудно ще се намери. По-вероятно е да се открият в малки квартални магазинчета за плодове и зеленчуци, чиито собственици се снабдяват в повечето случаи директно от фермери. “Моите започват да зреят основно около 10-15 юни, имам си клиенти в София и по това време карам на ден по 300-400 кг, въпреки това имам огромен излишък, който трябва да продам“, обясни Милен Михалков. Берем 6 души от семейството. Трудно мога да допусна външни берачи, защото те търсят количеството, а не качеството, от една страна. От друга, хора, които искат да берат, трудно се намирали. Според фермера ромите вече не влизат в градините, ако не получат минимум 65 ст. за килограм предаден плод. От друга страна, най-високата сума, която една от двете фирми изкупчици плаща за 1 кг череши, е 1,10 лв.
Намалява
Това е италианска компания, регистрирана в България, а собственикът сред производителите е известен като Микеле, уточни овощарят. Той започва обичайно с 1,10 лв. за кг и после намалява, като стига до 70 ст. за кг предаден плод. При тази изкупна цена никой няма сметка да плаща на работници, защото за него няма да остане нищо. Същото е положението и с другата компания, която пък изкупува плодовете, за да ги суши.
За Италия заминават разноцветни
Любопитно е да се научи, че италианската фирма предпочита да купува черешите не в пълна зрялост, а руйни, разказа Милен Михалков. След това се киснат с препарати в бидони, които ги избелват, а след това могат да ги оцветят в каквито си поискат цветове. Тези череши се използват в сладкарската индустрия.
Има фермер, който прави реколтата си на сокове, без добавена захар и пастьоризирани. Соковете са много търсени, но инвестицията в такава техника е много висока, освен това ежедневно трябва да се осигурят тонове плод, за да има рентабилност.
250 лв. на дка са помощите
Около 250 лв. на дка са помощите годишно. В тях не влиза украинското компенсаторно подпомагане, което земеделците получават заради войната в Украйна.
За да се получат субсидиите, обаче си има изисквания, които трябва да се спазят. Ние трябва да отчетем минимум 460 кг череши от дка, да представим кантарни бележки и отчет, че сме ги продали, за да получим обвързано подпомагане, разказа Милен. Въпреки че са става дума за субсидии, те се облагат с данък от 4%. Аз нямам нищо против да плащам данък върху фактурата за продадени череши, но е абсурдно да плащам данък върху помощ, която съм получил, логично се възмути овощарят.
„Ако се занимавам само със земеделие, ще съм гладен“, възкликна Милен Михалков. Той обработва общо 300 дка ниви, в които влизат и 10-те дка череши, картофи, царевица и др.
Светлана Трифоновска
