П етър Наков е на 43 години, а цели 40 от тях е все край конете. Тази „закваска“ да си има вземане-даване с тези благородни животни идва от две страни. Роден е в разложкото село Бачево, където конят е на пиедестал и дори е основната фигура в герба на населеното място. Другата причина за това е баща му Иван Наков. Мъжът е дипломиран треньор по конен спорт от Тракийския университет, който работил в конефермата на селището през далечната 1968 година. А през 2000 г. отваря собствената си база Pеrivolas /от персийски език - красиво място/.
Европари
Днес фамилията разполага с модерна конеферма, построена с помощта и на европейски средства по Програмата за развитие на селските райони. Вдигнали къща за гости в типичен за региона архитектурен стил, направили и заведение. Конюшнята е удобна за конете, има 20 бокса за животните, както и 5 полубокса.
„В момента притежаваме 16 коня. Отглеждаме шампиони - на тазгодишната кушия в Бачево три наши коня спечелиха първите три места. Племенницата Ванеса стана втора с кобилата Налиса. Обучаваме четириногите на двата манежа - тревен и пясъчен. Никак не е лесно да се поддържа цялата тази конна база. Грижите за конете са от сутрин до вечер. Всеки ден се хвърлят литри пот от всеки един работник. Трябва да се почисти, да се нахранят конете, да се оседлаят, да се работи с тях, да се обучават. Учим ги да прескачат препятствия. Младите коне ги обяздваме, предлагаме разходка с каруца през лятото, а през зимата - разходка с шейна“, разказва коневъдът Петър Наков, когото някои в Бачево наричат Повелителя на конете.
Спорт
И имат пълното право за подобно твърдение. Защото коневъдът дава цялата си любов на конете, а те му се отблагодаряват със същото. Това е взаимност, доверие между човек и животно, което се усеща и от двете страни. Какво са конете за Пепи? „Те са бързи, красиви, грациозни, умни, верни. Никога няма да те предадат. Всички коне са му любими, обичам ги всичките“, разпалено говори той.
В работата в конефермата са впрегнати всички от фамилията - той и съпругата му Ива, семейството на сестра му, майка му и баща му. Петър е завършил НСА, специалност „Конен спорт”, може да е учител, мениджър, да работи в МВР като методист по физическа подготовка. Но тук си тежи на мястото. Неговото призвание са конете, откакто е проходил, е върху гърбовете на тези великолепни животни. Язди от тригодишен. „Не спираме да работим и като коневъди с баща ми Иван Наков. Купуваме специални жребци, опитваме се да подобряваме местните породи, да имат по-висок ръст, да са по-темпераментни, да са с повече енергия. Това са най-благородните животни, не понасят грубо отношение, това може да ги травмира, да ги депресира. Допирът с тях за мен е магия“, споделя той.
Биоливади
Според него конете са доверчиви. И искат само две неща - добро отношение и хубава храна. В базата се отглеждат предимно местни породи, животните не са претенциозни, понасят добре и планинския терен, и тукашната храна. Четириногите се хранят с биологична храна. Петър притежава сертификат, че се грижи за биологични ливади, люцерната е не само чиста, но и много полезна за животните. Той отглежда и калифорнийски червеи. Те преработват оборския тор, по този начин се произвежда биохумус, с който наторява ливадите с люцерната. Така затваря целия цикъл. Градините на майка му - и цветната, и зеленчуковата, се развиват повече от добре. Благодарение на биохумуса. И цветята са прекрасни, и зеленчуците – много вкусни, вкусът им е различен, по-добър от този на останалите зеленчуци, които не се наторяват с биохумус.
Биохумус
„Много хора от нашето село Бачево идват, за да търсят биохумус. С него променят и почвата, и вкуса на зеленчуците. Гощаваме гостите си с домашна храна, с биопродукти в нашето заведение. Успях да си купя необходимия трактор с челен товарач, за да се грижа по-лесно за червеите. Нужно е оборският тор да се полива обилно с вода, за да може червеите да го усвоят по-добре. Носим тора от боксовете на конете направо при червеите. Няма отпадъци, няма замърсяване на природата”, разкрива Петър.
Малчугани
Преди 7 години коневъдът получи престижно отличие за най-социален проект за подпомагане на деца с увреждания от Националния конкурс за европейска награда за млади фермери. „Да работим с тези деца за нас не е просто ежедневие, а мисия. Затова и се съгласих да участвам в този конкурс. Убеди ме моят консултант по проекта. Семейството ни не забравя социалната си дейност. Вече над 17 години се опитваме да помагаме на децата с увреждания. Работим и индивидуално с тях, и с групи. Както и с възрастни с увреждания. Но трябва да се прави системно, а не инцидентно, за да има резултати”, уверява Петър.
За него и останалите му близки не е проблем всеки ден да приемат малчугани и да дават всичко от себе си за подобряването на тяхното състояние. Защото хипотерапията, терапевтичната езда, помага много на хлапетата. Деца, които не говорят, проговарят след десетки езди. Други прохождат с помощта на конете. Те страдат от тежки заболявания – детска церебрална парализа, Синдром на Даун, дислексия, гръбначни изкривявания, аутизъм. Променя се върху конете дори погледът им. Ездата има за тези деца огромен ефект.
Тайнствената връзка между човек и животно
Все пак трябва да се знае, че става въпрос за терапия, а не за лечение. Ездата позволява на ездача да усети движенията на животното, които въздействат на самия него. Понякога самото общуване между човека и коня действа оздравително.
„Няма нищо по-хубаво от щастливия детски поглед, когато детето е върху гърба на коня. Това ме кара да съм убеден, че да се занимаваш с коневъдство има смисъл. Защото си полезен не само на себе си, но и на другите“, твърди Петър Наков.
Той и останалите му родственици разчитат на собствените си сили и дават всичко от себе си, за да развиват своята конна база. Но най-важното е, че го правят от сърце и душа. Да са всеки ден с конете не е просто работа или хоби за тях.
„Не го правим по задължение, а от любов, което обяснява нашата всеотдайност. Това осмисля живота ни“, категоричен е коневъдът от село Бачево.
Владимир Симеонов
