-Г-н Караколев, вашата организация би тревогата, че има тенденция пасища да се взимат за изграждане на фотоволтаични паркове. Дори сезирахте Върховната административна прокуратура по този въпрос. С каква информация разполагате?
-Проблемът, който визираме, е, че се дават едни земи, чието основно предназначение е да се подпомага животновъдството.
-За какви конкретни примери знаете?
-Знаем за площи в Пловдивска област, в Сливенска област, Бургаска, Благоевградска област. Имаме сигнали също за Великотърновско и Плевенско. Това, което досега наблюдаваме, е, че 1000 декара поне пасища биват отдавани за 30 г. под наем на инвеститори, които искат да изграждат фотоволтаични паркове. Общинските съвети използват някакви вратички, това вече е предмет на проверка на прокуратурата дали е законно. Обществото трябва да разбере и дали това е морално - да направиш фотоволтаичен парк на пасище, на продуктивна земя. Защото това не са някакви изоставени земи. Същевременно коментираме защо ние не произвеждаме нищо в България. Ами ето, от едната страна, държавата налива стотици милиони лева ежегодно, за да съхранява и подпомага животновъдството, а от другата страна, някои общини правят това.
-Променя ли се предназначението на тези пасища?
-Променят го първо в изоставена земя и после с нея се разпореждат.
-Имат ли право да го правят?
-Не мога да кажа, това трябва да провери прокуратурата. Според мен няма нито такова законно, нито морално право.
-Вашата информация за колко хиляди декара се отнася?
-На този етап имаме информация за над 5000 декара. Но има вероятност това да е една петдесета от случаите. Някои животновъди даже не знаят, други разбират късно. Трети просто нямат смелостта да подадат сигнал и да изложат това в публичното пространство. Ние сме подали сигналите за тези 5000 декара във Върховна административна прокуратура и в момента тече проверка.
-Как разбират самите фермери за това какво се е случило?
-На този етап имаме две линии. При единия случай фермерът разбира постфактум, когато вече вижда монтажа на фотоволтаиците. Вижда заграждения на тези имоти, където преди това са били на паша животните. При втория вариант, за който също имаме сигнали, определена фирма инвеститор събира животновъдите и им прави различни предложения: ще правим фотоволтаичен парк, ще ви дадем някой лев и т.н., дайте ние да си свършим нашата работа и няма да имаме проблеми после. Един обикновен човек подразбира, че после може да се случи нещо.
-Значи животновъдите са и заплашвани?
-Да, един вид са заплашвани. Имаме сигнали, че в някои региони животновъди продават интереса си.
-Дават им парична компенсация?
-Поне от това, което разбрах аз, има някакви обещания за средства, подпомагания. Но имаше и фермери, които вдигнаха протест в община Карлово, където бяха готови да извадят 1500 декара. Същият казус има и в община Нова Загора, където общинският съвет се е съгласил да изземе 1200-1300 дка пасища. Това е абсурд.
-Как ще се отрази това нещо на самите животновъди? Те имат ли някакви алтернативи?
-В голямата си част животновъдите нямат алтернатива.
-Може ли да се стигне дотам те да си продадат стадата?
-Да. Останат ли без пасища, ще се лишат от един източник на фураж. Второ, пасищата са и вторичен източник на средства. За пасищата те получават субсидии, които се плащат от ЕС. Като му вземеш на фермера пасищата, не само че няма да има къде да пасат животните, но и се лишава от този вторичен източник на доходи. Съответно фермерът вдига ръце и казва: който иска, той да гледа животните и да се разправя. Аз не мога повече, не издържам!
-С Министерството на земеделието обсъждате ли го този проблем?
-В Министерството на земеделието са запознати с него, но не мога да кажа какви мерки взимат по този казус. По презумпция министерството не трябва да допуска това.
-Виждаме, че млечните продукти поскъпнаха страшно много. Млекопреработвателите твърдят, че една от причините за това е увеличението на изкупната цена на млякото. Как стоят нещата от ваша гледна точка?
-Ще ви дам друг пример. В България изкупните цени са с около 10-15% по-ниски, отколкото в голяма част от Западна Европа. Но млечните продукти са с 10-15, дори с 20% по-скъпи, отколкото млечните продукти в тези страни. В България търговските вериги работят с марж от доставната цена до цената на етикета, вариращ от 60 до 80%. Вие си направете изводи кой по веригата пречи на балансираното разпределение на печалбата. Давам ви пример. Един от доставчиците на млечни продукти зарежда веригите с кашкавал на цена 17,50 лева. Същият кашкавал на витрина е 29 лева. Сами можете да си направите сметката.
-Значи смятате, че при веригите е проблемът?
-Не смятам, аз го виждам. Просто преработвателите ги е страх, защото те са много зависими от тези вериги. Вие вярвате ли, че държавата не го знае това с нейните регулаторни органи. Това най-лесно може да се установи от НАП. Лесно може да се види каква е доставната цена на един продукт и каква е цената, на която той се продава на потребителите. Това се знае. Въпросът е, като го установят, какво ще направят. Това са чужди търговски компании.
ТОВА Е ТОЙ:
Роден е на 29 май 1978 г. в Горна Оряховица
Завършва специалност “Стопанско управление” в Пловдив и учи за магистратура “Предприемачество и стратегически маркетинг” в Тракийски университет - Стара Загора
С овцевъдство се занимава от 2003 г.
Основател на Националната овцевъдна асоциация (НОА), а понастоящем е съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА)
София Симеонова
