-- Г-н Апостолов, какъв е поводът на посещението ви във Финландия?
- Бяхме в рамките на европейски проект, воден от испанска организация с цел разпространяване на опит от прилагане на практики, които помагат за опазването на околната среда в европейски предприятия и ферми. Наш домакин беше финландският кооператив Валио. Финландия е невероятна страна, тя е независима държава от 1917 г., като преди това е била във владенията на шведската корона и Руската империя. Ние бяхме на 500 км северно от Хелзинки в гр. Оуло с население от около 200 хил. жители, с огромни пространства, широки улици и много паркове зеленина. Пътувахме на 60 км от него на юг с автобус, където посетихме две семейни кравеферми, част от кооператива Валио.
-Какъв е този кооператив?
-Той е създаден през 1905 г. В него членуват 80% от фермерите, които произвеждат мляко. В него има 4 хил. ферми, основно кравеферми. Те притежават най-голямата хранителна компания във Финландия, с марката Валио. Те правят гауда, швейцарски сирена и др.
Валио всъщност правят и невероятното българско кисело мляко там.
Те правят всичко, което е млечно, различни видове млека, местни сирена, гауда, швейцарски сирена и много други. Има 12 млекопреработвателни предприятия, които са собственост на кооператива. Любопитно е да се научи как ако мандрите правят печалба, дивидентът се разпределя между всички 4 хил. ферми. Така, колкото повече печели мандрата, толкова повече дивиденти имат фермерите. Също така мандрите изкупуват мляко от цяла Финландия, от всеки, който произвежда. Те са длъжни да купуват млякото дори ако се намира на 300 км на север зад полярния кръг.
-Точно като в България, нали?
-При нас е точно обратното, при нас ако фермата е малка и е по-далеч, мандрите не искат да го купуват. В скандинавската страна на всеки два дена отива кола и взема млякото.
-Какъв тип ферми посетихте?
-Типични семейни фермички, едната със 180 крави, другата с 200. Интензивно животновъдство. В едната работеха 3-ма души и помагаха по-големите деца. Когато жънат силажа, наемат допълнително още 3-4 души, обикновено съседи. Практикуват свободно боксово отглеждане на кравите, роботи доят кравите, но там всичко е автоматизирано. И двете стопанства имаха по 30 ха земя и 30 ха гори, които продават за дървен материал.
-Има ли разлика в храненето на животни от традицията в по-южните райони на Европа?
-Там категорично са се отказали от соята заради унищожаване на тропическите гори в Южна Америка и затова, че е ГМО. Заместват я с рапичен шрот.
Силажът е от тревни смески, като правят по три откоса годишно въпреки късия летен сезон, като той е основната храна. Отглеждат и много овес, но тези ферми бяха с ръж. Те го жънат, смачкват го с валяци и оставят зърното леко да ферментира. Млечността на крава е по 12 хил. литра годишно. И на двете места породата е Холщейн. Ако трябва да съпоставя с нашите разбирания, те са нормални семейни ферми, защото в България имаме и такива с по 5 до 10 хиляди крави.
-Какви са техните проблеми?
-Те имат, но в нито една от фермите не започваха с тях. За разлика от нас нямат нужда от работна ръка, защото всичко е роботизирано, а и отглеждането е интензивно. За тях проблем е инфлацията, високите цени на горивата и торовете. При нас пък са липса на работна ръка и подпомагането от държавата. Там въобще не се оплакваха от държавата.
-Има ли ферми, които се очаква да фалират?
-Вече има хора, които са продали животните си. Аз попитах дали те ще останат членове на кооператива и дали ще получават дивиденти. Отговориха ми, че ако до една година не произвеждат мляко, ги изключват и им връщат входящия капитал. Мъртви души в кооператива няма. В него са само хората, които произвеждат. Затова е истински, заедно си доставят горива, заедно си купуват фуражи, това е истинският смисъл на кооператива. А не да си съберем земята и да я орем с един трактор. При тях всеки си гледа стопанството, сее, оре, но когато стане дума да се купува рапичен шрот, поръчката се прави от целия кооператив и се постигат по-ниски цени. Същото е и с горивата. Много са силни, това е най-силната хранителна компания във Финландия.
-Какво мислят за новите изисквания за зелено земеделие?
-Те вземат предварителни мерки, за да няма наказателни процедури. По инициатива на кооператива се монтират биогаз инсталации във фермите, които произвежда метан за отопление на къщата на фермера, фермата му, колите. Имат метан станция, с която зареждат колите си, както и камионите на мандрата, които са на метан. Така, когато огромният хладилен камион пристигне за млякото, си пълни резервоарите от газа, който е произвела фермата. Ето по този начин си намаляват въглеродния отпечатък. Дори продават на съседите и автомобили, които минават оттам. Съседите си пускат кредитната карта, зареждат, плащат и си заминават. Така освен мляко и газ не плащат за ток на мрежата. Имат си малък контейнер с генератор, който произвежда тока.
-Защо тогава се страхуват, те са обезпечили енергията си?
-Честно казано, не ми се видяха нито уплашени, нито страхливи, живеят спокойно. Не усетих супер изнервеност, че някой ще ги прецака. Тази система се координира от мандрата, с която работят. На една трета от всички ферми около 1000 са дали измервателни устройства, с които всеки фермер измерва въглеродния отпечатък в стопанство, какво количество диоксид отделя в атмосферата.
-Това наистина звучи невероятно...
-Това са датчици, които са и на полето, и във фермата, които отчитат азота, но и други данни. Има програма, която калкулира колко въглероден диоксид се отделя в атмосферата при определени дейности. Там са си поставили целта да са въглеродно неутрални всички ферми до 2035 г.
-И какво още се канят да направят?
-Европейската комисия ги притиска да спрат да разорават торфените ниви. Причината е, че при разораването се отделя огромно количество въглероден диоксид, затова Брюксел настоява да не сеят в тях, а да ги оставят като затревени площи, да косят и прибират като фураж. За да бъдат стимулирани, всеки фермер получава субсидия, която се дава на литър мляко. Ако участват с дейности за намаляване на въглеродния отпечатък, на всеки литър се добавя още един евроцент, за друго още 2 два евроцента, за биогаз инсталациите още един цент. Така фермата, която произвежда 2 млн. л мляко годишно, ще получи поне 2 млн. евроцента допълнително за зелени дейности.
-Кой ги дава тези 2 млн. евроцента на ферма?
-Тези пари ги дава мандрата, която купува млякото, те са вътрешни стимули. Самата инсталация за биогаз във фермите се прави по инвестиционна мярка на тяхната ПРСР, каквато имаме и ние и е съфинансирана от Европа и държавата. Проектът при тях се осъществява с помощта на кооператива.
-А какви помощите от ЕС и имат ли национална помощ за животновъдство?
-Темата беше основно за енергийна ефективност. Но те получават горе-долу колкото нашите фермери, защото са се присъединили по-късно към ЕС.
-Има ли все пак недоволни от новите зелени политики?
-Общо взето, фермерите там осъзнават проблема. Те казаха, че имали една зима, в която не е паднал сняг, всичко е замръзнало в почвата на метър дълбочина, посевите са били унищожени. Те казват, че там на север са потърпевши повече от вас от климатичните промени. Те наистина осъзнават, че и те имат вина за това, което става. Много от тях казаха, че знаят, че не бива да орат торфищата и вече няма да го правят.
-Значи хитруване няма?
-Може и да има, но хората, с които се срещнахме, наистина осъзнават, че няма шега с природата. Те разказаха, че наскоро са имали зима без никакъв сняг, при това в този доста северен район. Преди две лета пък цяло лято е валяло и е била непрекъсната киша.
-Разказаха ли за белите нощи и храненето на животните?
-Животните са вътре в обора, те не са пасищни. Това са интензивни ферми, но са вътре в обора, млечните крави не излизат навън.
-Може ли това да се случи в България?
-Моят извод след всичко, което видях, е, че е напълно възможно всички тези неща да се направят в една нормална семейна ферма. Това е много важно, защото досега тук ни се натрапва мнението, че пазарни са само огромните стопанства и само при тях може да се въвеждат технологии. Факт е, че не е задължително.
Визитка
Стоилко Апостолов е управител на Биоселена. Той е в основата на много успешни проекти в областта на биоземеделието и продажбата на земеделски продукти от малки семейни ферми.
Светлана Трифоновска
