З а поредна година планът за паша в национален парк Рила заплашва десетки животновъди да оставят животните си без пасища. Те са стопани на местни автохтонни породи животни, които се изхранват само чрез пашуване и сено. Мерките, които налага тази година управлението на парка чрез Министерството на околната среда и водите, буквално ни казват: колете животните и продавайте месото“, коментира ситуацията Благовеста Василиева, стопанка на „Дивата ферма“ заедно със съпруга си Николай Василиев.
Съд
Фермерите се прочуха в цял свят със стадото полудиви древни породи крави, които отглеждат в Горно поле, община Маджарово, в Източните Родопи. Стадото е от 1600 животни, а всяка година през лятото те изкарват кравите на пасищата в Рила, защото тревата в тази част на страната изсъхва. Така те осигуряват препитание за животните. Такава мярка, наречена пасторализъм, се насърчава и от Европейската комисия по Програма за развитие на селските райони с цел екологично и природно отглеждане на древни животни. От друга страна, на тях се разчита да опасват затревените пасища и ливади, благодарение на което се поддържат екосистемите в планината. Еколозите обаче от няколко години налагат всевъзможни мерки, с които да ограничат тази европейска мярка, мотивирайки се, че кравите са по-скоро пречка, отколкото помощ за природата. „Те смятат, че хората, които упражняват пасторализъм, се интересуват от субсидии, но ние дори вече не искаме тези помощи по този мярка, а пасища, където да ги спасим“, каза пред „Телеграф“ Благовеста Василиева. Решенията за паша в парк Рила вече два пъти претърпяват провал пред съда, който се произнася в полза на пастирите. Тази година отново има над 35 жалби в съда, като Българската асоциация на биопроизводителите се е застъпила за животновъдите.
Палатка
Благовеста Василиева обясни, че решенията за плана за пашуване се правят на база мониторинг от еколози, който най-често представлява доклад от едно посещение в Рила в късна есен, когато тревата вече е изсъхнала. На тази база се правят кардинални заключения, добави тя. „Защо не се качват всеки месец на Белмекен, за да видят как два или три месеца се живее в палатка, без ток и вода. Единственият източник на вода е изворче, чиято температура е 7 градуса. С нея моят съпруг Николай се мие, готви, мие чинии и пере. Кой може да издържи на такива условия, ако не е нужно, попита тя. Благовеста допълни, че те са първите пастири през 2008 г., които са започнали да качват стадата си на Белмекен. Тогава бяхме само ние и още няколко баби. През 2014 г. стартира мярката за пасторализъм и числото на мераклиите да пасат животните си високо в Рила рязко се увеличава. „Но мярката за пасторализъм ще приключи другата година и тогава ще лъсне истината кой е животновъд и кой не“.
Пренаселено
Всъщност това е вероятно и една от причините еколозите да налагат толкова жестоки мерки към пастирите. Те смятат, че кравите тъпчат тревата и тя не може да се възобнови. „Как се отглежда такова стадо благодарение на грижите, които сме полагали през всички тези години“, зададе риторичен въпрос Благовеста Василиева. „Държавата може да ни отнеме помощите, но не и ресурса, тоест пасищата, с които да храним животните. За тях няма делник, няма празник, няма Великден, няма Бъдни вечер. Във всеки ден от годината се нуждаят от храна и ние сме длъжни да им я осигурим“, с две изречения разкри орисията на животновъда Благовеста.
Кравите защитават дивата коза от хищници
Един от доводите на еколозите, че трябва да останат минимален брой животни на пасищата в Рила, е, че кравите пречели на дивата коза и изяждали храната й. Бети обясни, че това е пълен абсурд, защото дивата коза се храни с храсти и събира храната си по скали и камънаци. „Напротив, точно кравите помагат на козата да се пази от вълци и хищници“, обясни жената. Семейството разполага с десетки видеа, в които дивата коза идва при тяхното стадо от полудиви крави. Нашите животни могат да се противопоставят на вълците, те правят няколко кръга, като в средата остават най-малките теленца и по този начин образуват щит срещу хищниците. Това козите не могат да направят и затова търсят приятелството на кравите.
Светлана Трифоновска
