О громен казан с чорба от фасул с произход от 12 европейски страни беше една от големите атракции по време на събитие, организирано от Международната мрежа Slow Food (бавна храна) в родопското село Смилян в навечерието на Еньовден. „Апетитната гозба, съставена от зърна, донесени от участниците от различни страни, беше символ на това как храната обединява и сваля бариерите пред хората.“ За това разказа Десислава Димитрова, която е председател на българската мрежа Slow Food.
Проекти
Събитието е посветено на бобовите храни и е организирано от Slow Beans (бавни бобови) като част от мрежата Slow Food. Любопитното е да се научи, че за първи път от 2010 г. този форум се провежда извън Тоскана в българското село Смилян. През есента ще има още една такава, но тя ще е отново в Тоскана, каза Десислава Димитрова. Това не е случайно, защото смилянският фасул е от първите български проекти на световната организация, а нафпавока е носител на титлата „Президиум“, който популяризира Дешка Кротева от Горно Драглище.
В крайна сметка се оказва, че всички ядат фасул, като се започне от балканските страни, мине се през Латвия, Чехия, Италия и се стигне до Франция.
Туризъм
Основната тема на форума е бил „Протеинов преход в храните и интелигентни стратегии за териториално развитие и туризъм“ с участието на академични среди и представители на национални и международни институции и мрежата Slow Food. Смятаме, че бобът и бобовите растения могат да представляват храната на бъдещето“, убеден е координаторът на проекта Отавия Пиерето. Една от причините да се гледа на бобовите с толкова голямо внимание е заради въглеродния отпечатък, както и това, че са протеинова култура и в някаква степен заместват употребата на месо, допълни Деси Димитрова. Бобовите са толкова важни и защото са азотофиксираща култура.
Нахутена яхния
По време на пъстрото събитие са представени достойно и другите бобови гозби. Сред тях нахут, бакла, бебредже, известно като папуда. У нас културата на хумуса не е така позната като в Арабския свят, но за сметка на това приготвяме питателни и вкусни постни яхнии от нахут, бакла и фасул, разказа Димитрова. На Ботуша фасулът го консумират със спагети, а в Страната на петела приготвят апетитно касуле с късове различни меса и колбаси. В Чехия добавят сланинка, а в Македония пекат пикантното графче тафче, но си е все фасул.
Събитието бе подробно отразено в международния интернет бюлетин на Slow Food, където попадат само най-важните събития от богатия живот, свързан с бавните храни от всички пет континента.
*Охлювът защитава местните сортове и ястия
*Slow Food (в превод от английски на български е бавна храна, произнася се „слоу фуд“) е международно движение, основано в Италия от Карло Петрини през 1986 г. а философията на създателите е да се противопостави на вредната Fast food (бърза храна). Целта е да запази местните гастрономически традиции, да насърчи отглеждането на местни сортове семена, земеделски култури и породи домашни животни, много от които се съхраняват в така наречените президиуми. Това са проекти на Slow Food в подкрепа на местните общности. Движението е организирано в местни общности, наречени конвивиуми, и наброява над 100 000 членове в над 130 държави по света.
Самото движението стартира в Бра под името Arcigola, с 62 членове и съоснователя от общините Сералунга д'Алба и Бароло. Конкретният повод за началото на инициативата е протест срещу откриването на ресторант за бързо хранене от веригата McDonald's близо до Испанските стъпала в Рим. Офиси са разкрити в Швейцария, Германия, Ню Йорк, Франция, Япония, Великобритания и Чили. Представителствата участват в различни кулинарни и винарски изложения и панаири, а през 2004 г. организацията открива Университет по гастрономически науки в Поленцо, Пиемонт, и Колорно, в Емилия-Романя. Логото на движението е охлюв.
Зеленото сирене и нафпавока са български проекти
През септември 2010 г. в България съществуват 8 конвивиума (представителства) на организацията, които се намират в родопските села Смилян и Момчиловци, в района на Западния Балкан, в старопланинското село Черни Вит, в плевенското село Ракита, в пиринското село Влахи, в град Троян и в София.
Под защита на Slow food са зеленото сирене от района на с. Черни Вит, община Тетевен, породата каракачанска овца и производните й млечни продукти от района на с. Влахи, община Кресна, нафпавок – кълцано свинско месо, натъпкано в стомаха на прасето, което съхне бавно, заровено в пепел – с. Горно Драглище, Разложко, смилянският фасул от района на с. Смилян, община Смолян.
Светлана Трифоновска
