Н евероятен случай за това как почти стерилна почва е започнала да ражда зърно разказа Георги Мантарлиев, основател на Академия за фермери. Това стана по време на събитие, посветено на почвите в столицата, по време на което земеделци споделяха различни зелени практики. Основната идея беше да се докаже, че употребата на химични препрати, торове и растителна защита унищожава почвите, а оттам растенията стават хилави и се нуждаят от все повече химия, за да се справят с болестите. На пръв поглед има висок добив, който многократно се заплаща с високите цени на торове и препрати, бяха единодушни фермерите.
Дезинфекция
Един от най-фрапиращите случаи, в които обръщането към биоземеделието дава невероятни резултати, разказа Георги Мантарлиев, един от най-големите земеделци в страната. Неговият интерес е към слабоплодородни райони и почви, които след това превръща в зелени и плодородни градини. Той разказа за това, че са започнали работа в район, в който е добиван уран. РН е бил -3,4, защото почвите са третирани с киселина, за да се добива радиоактивният метал. Ниви са били в почви, където киселинността е с Рн4. Представете си дезинфекционни кърпички, за това става дума, каза Мантарлиев. Така в тази стерилна среда успяхме да създадем живот, както първоначалният добив беше около 380 кг от дка, но с течение на времето плодородието се промени в положителна посока, каза фермерът.
Черна
Той обясни, че когато почвата промени цвета си в черен, означава, че са успели. Има достатъчно кислород, водород и азот, елемент, за който стопаните харчат много пари, за да го набавят в земята.
Повечето земеделци гледат на почвата като ресурс, сега вече се обръща внимание какъв е биологичният състав. Фермерът даде пример, че в Северна Европа се търси 80% от биологично активните агенти в почвата да са бактерии и гъби чрез методите на биоземеделието, а там, където се работи конвенционално, тези организми се превръщат в патогени.
Той добави, че техният рекорд на добиви от пшеница е бил през 2018 г., като за целия район са имали среден добив от 1230 кг от дка.
Тогава са имали късмета да видят царевица и слънчоглед узрели, а растението зелено. Не можехме да повярваме как комбайните бързо пълнеха съдовете тогава, изтъкна Мантарлиев.
Щастливо прасе
Създателят на една от най-успешните биоферми в България „Нива“ - Мартин Ганев, разказа история, която онагледява какво означава здрава почва и пръст. Той даде примера на Бристолския университет, според който щастливо прасе, овъргаляно в кал, илюстрира разбирането за почва и за това колко полезна може да е земята не само като източник на прехраната.
Допир
Той разказа, че изследване е установило, че при допир на пръстите с пръстта в кожата се образува хормонът на щастието - серотонин. Което пък е корелация с имунната система, от което следва, има ли достатъчно серотонин - имунитетът работи добре. Установена е и връзка с килограмите. Ако те са в повече, човекът има нужда да пипа земята, за да си набави хормона на щастието.
За това колко важна е чистота и здравината на почвата фермерът цитира Битие, според което „Никакво полско растение нямаше на земята, защото Господ не беше дал дъжд на земята и нямаше човека, който да обработва земята. И тогава Господ Бог създаде човек от пръст, от земята всички полски зверове и птици създаде“.
Кравешки лайна в рога за плодородие
Ферма „Поляна“ е от малкото в България, сертифицирана за биодинамично земеделие. Смята се, че това е венецът на грижата за земята и продуктите, които се отглеждат. Неин създател е Рудолф Щайнер, който написва книжка за фермери, пострадали от традиционния начин на отглеждане на зеленчуци, и им дава съвършено нова концепция. Мартин Ганев обясни най-просто какво е
биодинамично земеделие със следния пример. Вземате кофа с кравешки лайна, кухи рога от крава през октомври. Пълните с лайното и заравяте в земята на половин метър. Около Великден се вадят и в роговете откривате фин компост с аромат на свежа земя. Това се бърка в 10 литра топла вода и се пръска върху три-четири декара от нивата, най-добре върху земята. Първия път, като го направих, работниците ми се присмиваха, спомня си фермерът. На следващата пролет отидохме в тази част от градината, където сме третирали. Все едно с нож беше очертана разликата. Пръсканите растения – фий, бяха високи и здрави, а на другото място кльощави житни тревички. Така че това доказва тезата, че основата за земеделие е да храним почвата, а тя храни растенията, които стават здрави.
Светлана Трифоновска
