- Г-н Маринов, от Изпълнителна агенция по горите обещават от няколко години, че ще определят подходящи площи за пасища на източнобалканската свиня. Става дума за това около тях да се издигнат огради, както е в Унгария, така че да бъдат защитени от вируса на африканската чума по свинете. Вероятно поради нестабилната политическа обстановка това все още не се е случило. Ще задвижите ли този е проблем?
- Източнобалканската свиня не е ловен вид по смисъла на Закона за лова и опазване на дивеча, за него не са приложими разпоредбите от Закона за лова и опазване на дивеча и в този смисъл ИАГ няма пряко отношение по отглеждането на източно балканската свиня, както и осигуряването на подходящи площи за отглеждането й. Въпреки това със заповед на министъра на земеделието е създадена работна група, която да изготви проект на наредба за изменение и допълнения на съществуващите нормативни уредби, свързани с черните прасета и нейните кръстоски. Целта на това изменение е да се предвиди възможността да се заграждат подходящи горски и земеделски територии, където да бъдат отглеждани източнобалкански свине, и по този начин да се отговори на изискванията на определени текстове от Закона за горите.
- Какво ще включва тази наредба?
- В нея трябва да се предвидят изисквания за условията, на които трябва да отговарят тези площи, както и площ на едно отглеждано животно, включително и специфични изисквания, които да осигуряват хуманно отглеждане на животните. И едва когато се случи гореописаното, считаме, че могат да бъдат посочени конкретни терени за отглеждане на източнобалкански свине. Важното е да се каже, че всичко това може да се случва след предложение на заинтересованите лица, тоест стопаните, които отглеждат свинете, но е необходимо и съгласие на собствениците на съответните територии.
- Горите са естествената среда на живот на тези древни прасета, а освен това са останали общо три стада, така че едва ли ще е толкова трудно да се намери подходящ терен за тях.
- Трябва да се има предвид обаче, че при определянето на ред за ограждане на подобни обекти следва да се има предвид и че отглеждането на селскостопански животни в оградени територии компрометира естественото възобновяване на насажденията в тях. Прекомерната концентрация на животни на малка площ води до отъпкване и деградация на почвите.
Освен това почти във всички случаи тези територии са ловни площи, за чието ползване в ловно-стопанско отношение са сключени съответните договори с ловни сдружения и юридически лица. Освен това над 50% от горските територии на страната са включени в защитени зони от екологичната мрежа „Натура 2000“ и изграждането им следва да се съгласува предварително и с МОСВ.
- Необходимо ли е непременно да има промяна в Закона за горите, за да могат около тези площи да се вдигнат огради?
- Съгласно чл. 145 от Закона за горите, в горските територии не може да се извършва ограждане или други действия, които ограничават свободното придвижване на хора, диви животни и води, с изключение на имоти, за които това е предвидено в нормативен или административен акт. В тази връзка, за ограждане на площи за отглеждане на източно балканската свиня, считаме, че е необходимо същото да бъде включено в Наредба № 6 от 2007 г. за условията и реда за пасищно отглеждане на свине от източнобалканска порода и нейните кръстоски.
- Имате ли други предложения, с които може да се излезе от тази ситуация?
- Нашето предложение е да продължи работата на работната група по изготвянето на проекта на наредба и получаване на инвестиционно намерение от заинтересовани страни за конкретни площи.
- Председателката на сдружението за отглеждане на ИБС Радостина Донева каза, че индустриалните кланици отказват да обработват месото на прасетата, за да не си загубят големите клиенти. Възможно ли е да се ползват пунктовете на ловните стопанства, които преработват дивечово месо. В крайна сметка ИБС е полудива свиня?
- Трябва да знаете, че ловните стопанства не разполагат нито с мобилни, нито със стационарни кланици. Има изградени пунктове за обработка на дивечово месо, след осъществен отстрел и техния капацитет е недостатъчен.
- Господин Маринов, вие казахте, че няма да има проблеми с доставката на дърва за огрев за хората през този сезон от държавните предприятия. Оказа се обаче, че предишното Народно събрание е гласувало по-малки количества за потребителите от държавните стопанства. В крайна сметка количествата на изгодни цени от държавата ще покрият ли нуждите на потребителите?
- За разрешаване на този проблем е внесен Закон за изменение и допълнение на Закона за горите, като комисията по земеделието, храните и горите към Народното събрание се е ангажирала да го разгледа в кратки срокове. Към момента за по-изгодни цени при закупуването на дървесина от физически лица може да се говори единствено в случаите на продажба на стояща дървесина на корен, като този начин е преобладаващ в двете най-големи южни държавни предприятия – Южноцентрално ДП, гр. Смолян, и Югозападно ДП, гр. Благоевград. При тях са налице утвърдени цени за продажба на дърва за огрев на лица, включени в списъците, изготвени от кметовете на населените места, значително по-ниски от началните цени, на които стартират търговете за продажба на този вид дървесина на юридически лица.
- Във връзка с прогнозите за високи температури и заплаха от пожари, разполагат ли горските стопанства с необходимото оборудване за реакция при евентуални пожари?
- Непосредствената борба с горските пожари пряко се осъществява от структурите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Към момента се извършват съвместни проверки между служители от структурите на Изпълнителна агенция по горите и на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ по места, за установяване изпълнението на предвидените мероприятия за защита на горските територии от пожари през 2023 г. и трябва да приключат до края на юли. Противопожарните депа на държавните горски/ловни стопанства са снабдени с необходимия инвентар за гасене, с малки изключения. В тези места са изготвени конкретни предписания за дооборудването им в съответните срокове. Освен инвентара, с който са снабдени горските и ловните стопанства в противопожарните им депа, в районите с висок риск от възникване и разпространение на пожари разполагат и с високопроходим автомобил, снабден с модул за първоначална атака и гасене. При необходимост наличните специализирани автомобили се предислоцират своевременно.
Също така, с оглед на очакваното повишаване на риска от пожари, през месец юни е разпоредено на всички структури да завишат контрола върху движението на автомобили, техника и хора в горски територии на страната. Разпоредено е да се поддържат в постоянна готовност специализираните групи от горски служители за оказване на съдействие на огнеборците, ако гората пламне. Дадени са указания също да се насочват незабавно наличните сили и средства за овладяването му, тъй като предприемането на своевременни действия значително намалява размера на причинените щети. В момента има 22 бр. автоматични наблюдателни станции в РДГ Берковица, Благоевград, Бургас и Стара Загора, в района на дирекция „ПП – Врачански Балкан“, както и в горски територии на ЮЗДП.
Това е той:
- Мирослав Маринов е зам.-министър в Министерство на земеделието и храните и отговаря за горите, ловното стопанство, градушките и неблагоприятните атмосферни условия
-Притежава дългогодишен управленски опит в сферата на стопанисването и ползването на горите
-Бил е директор на Югоизточно държавно предприятие, гр. Сливен
-В периода от 2019 г. до 2021 г. е заемал длъжността изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите
-Завършил е Лесотехническия университет, София
Светлана Трифоновска
