„Не броя годините, защото за мен всеки ден е нов, различен. Пълен с оптимизъм и вяра за повече добро. А годините усещам както и преди – имам достатъчно енергия, желание за работа. Дори не мога да си представя, че минават толкова бързо.“
Това сподели пред „Телеграф“ навръх рождения си ден, 26 юли, обичаната актриса Галя Александрова, позната на телевизионните зрители като злата свекърва Бонка от сериала „Пътят на честта“, а на многобройните почитатели на Мелпомена със своите стотици роли не само на сцената на старозагорския ДТ „Гео Милев“, където преминава по-голямата част от театралния й живот, но и в десетки други български градове. „Винаги съм имала интереси, които ме удовлетворяват и ми помагат да не се чувствам самотна. Напротив, от дете търся самотата, която ме зарежда със собствената ми енергия“, изповядва още многоликата дама.
Лъвица
Според зодията й е Лъвица – уверена, необикновена, харизматична, сексуална, изключително интелигентна. Трудна за опитомяване и респектираща благодарение на властното си излъчване, магнетичен поглед и разумна мисъл. „Разправяли са ми, че на сцената притежавам чудовищна енергия. Когато снимах „Пътят на честта“, пък казаха, че съм с чудовищно излъчване на актриса. Явно чудовището в мен живее в добрия смисъл на думата“, усмихва се Галя. „Наистина съм много силен и изграден характер. Пътят ми не е бил лек, но си е моят и съм успяла да превъзмогна всякакви трудности и неприятни изненади по него. Животът на артиста не е само цветя, аплодисменти и усмивки – много, много труден е и много самотен“, анализира актрисата. Определя себе си като „добър човек, силен характер. Обичам децата си, професията си, която е моя съдба. Обичам живота – приятелите и купона.“
Упование
„Вярвам, че има сила над мен, която ме пази. Не ходя на църква често – в този смисъл не съм религиозна. Ходя на Аязмото и това е моята църква. Във Варна църквата ми е край морето. Вярвам и че има сили, които са над мен и ме пазят. Сигурна съм, че това е нашият Създател, Господ бог. Пазят ме и моите родители, които са в отвъдното. Те пазят и децата ми. Човек може да вярва в едно дърво и да се моли на него, да вярва в едно цвете и то да му помага чрез тази молитвичка. Така че вярата е относително и индивидуално нещо“, убедена е Галя.
Напук на суеверията числото 13 й е любимо. Разкрива, че хубавите неща винаги са й се случвали на 13-и, а и отгоре на всичко живее в апартамент 13. Когато постъпила във ВИТИЗ, имало над 3000 кандидати и приели само 13 – тя сред тях. А новината, че вече е студентка, дошла на 13 септември. „На мен то ми носи щастие. Както ми носи щастие, когато черна котка ми пресече пътя – въпреки поверието за обратното“, казва магнетичната Лъвица.
Свекърва
Има над 130 превъплъщения – не само в театъра. В киното е снимала в „Роялът“, който остана в архива на Киноцентъра и често се излъчва по телевизията, в „Дамасцена“ с епизодична, но скъпа за нея роля. В студентските години участвала в шоу програмите на Хачо Бояджиев, от когото се възхищава. Благодарна е за творческата си среща с него, Стефан Данаилов и Леда Тасева „Харолд и Мод“. Не й е чужд и телевизионният театър, където също играе. „Освен „Пътят на честта“, с който сбъднах мечтата си да участвам в сериал, последната ми изява на екран беше преди два месеца с премиерата на един късометражен филм – тук, на „Златната липа“, споменава още Галя Александрова.
Доверява, че ролите са й като деца и ги обича безкрайно. „Всяка сама по себе си е трудна, докато не влезеш в кожата, в кръвта на образа - разказва достолепната дама и допълва: - Госпожа Министершата ми е една от любимите. Божаница в „Гераците“ в Добричкия театър, кралица Марго в „Трите изстрела“ по Агата Кристи, Кметицата в „Женско царство“ по Ст. Л. Костов, дойката в „Ромео и Жулиета“, „Странната Мисис Севидж“ в телевизионния театър. И още „Свекърва“, „Снаха“…
Различна
„Положила съм максимални усилия във всяко превъплъщение да бъда различна. Творецът е истински, когато се превъплъщава. Иначе става просто изпълнител. Облича различни дрешки, научава си думичките, слага ново име, излиза на сцената. И…е същият. Това не е моят стил на работа и естетика за театър. Има актриси, които само технически владеят образа – аз не съм от тях“, отсича любимката на старозагорската публика.
Дали би сравнила героинята си Бонка със себе си? „Абсурд, как! – изригва. – Онова е образ… Първо аз не съм свекърва, второ, не съм зла. То това е майсторството на актьора и таланта – да пресъздаде образа на героя такъв, какъвто го е написал сценаристът или драматургът. Ако играя убиец, значи трябва да убия някого, за да бъда добра в ролята, така ли?“
Слава
Не харесва определения като „звезда“: Важно, когато си на върха, да не се самозабравяш и да си останеш човекът, който си. Ако се самовлюбиш, това понякога води до наистина лош край. Трябва да овладяваш славата, успехите и победите.“
Описва публиката като ламя, но и като партньор за актьора. „Това с ламята е от векове назад, когато е имало уличен театър и зрителите не харесат ли някого, хвърляли домати и развалени яйца. Нищо не се е променило – ако не те харесат, могат да те погълнат - размишлява Галя и продължава: - Според диханието им дали живеят с мен и героинята ми. Затова за мен е голяма отговорност да изляза пред публиката и да не я разочаровам. Тя да се превърне не в ламя, а в аплодиращи почитатели.“
Корени
Всички я свързват най-вече със Стара Загора, но всъщност потеклото й няма общо с този град. „Със северняшка кръв съм – корените на майка ми са в Русе, другите са в Севлиево, където съм родена. Баща ми е от Търново. Имам и болярска, и русенска кръв. В Стара Загора съм попаднала в първи клас – татко беше офицер и непрекъснато се местехме, докато стигнахме тук“, връща лентата на живота си актрисата. Майка й е била 27 години счетоводителка в операта, баща й стигнал чин полковник. „От единия съм взела едно, другият ме е научил на друго. Никога не са ме възпирали в професията, в желанията и мечтите ми - оценява Галя Александрова и допълва: - Същото съм правила аз с моята дъщеря, с внучката и внука ми – нека сами да избират пътя си.“
Рожби
Докато обиколила 7 театъра, дъщеря й Александрина била малка и баба й и дядо й безусловно поели грижите за русото зеленооко подобие на известната си чаровна майка. „Но където и да съм била, съм пътувала през седмица, през две, за да не й липсвам“, споделя актрисата. Днес Александрина Василева е изящна блондинка, минала през много роли в живота си, но непоследвала майка си на сцената и пред камерите – любимка на публиката в конкурси за красота, победителка в състезания по спортни танци. Докъм 13-14-годишна възраст се изявявала и в театралната студия, която Галя ръководела, но казва, че да си артист, не е нейното. Предпочела балета. Нейната дъщеря пък, Еванджелина, от 7 години живее и работи в Кеймбридж, синът й Пламен е ученик в математическата гимназия в Стара Загора.
От 1 юли съм пенсионерка
- Родителите ви са далеч от актьорската професия, как вие стигнахте до нея?
- Това е дарбата, талантът, които са дадени от Господ. Още като съм се родила, съм била доста пухкавичка и акушерките, като идвали да ме видят, възкликвали: „Ау, ау, ау – какви очи, каква коса! Същинска артистка!“. Като някакви орисници сякаш са очертали бъдещето ми. Но мама това ми го каза едва когато ме приеха в театралната академия.
- Самият Апостол Карамитев е бил председател на комисията, която ви е оценявала при кандидатстването във ВИТИЗ…
- О, да! И партнираше на кандидат-студентите. Това съм го взела от него – сега, когато подготвям кандидат-студенти и ученици, също партнирам с тях, с материала, който разработваме. Тогава той ме благослови и каза: „Ще стане, Галя. Само по-простичко.“ В началото не можах да разбера какво е това „по-простичко“. А то е, че истината се крие в простичките неща, в простичкото общуване. В по-овладените неща от живота, а не в простотията и посредствеността, която в момента властва.
- През 1995-а претърпявате тежка катастрофа, която ви вади от професията за пет години. Какво работихте във фризьорския салон на братя Ранкови в София, които тогава са ви подали ръка?
- Бях касиерка, какво да работя! (Разсмива се.) Не мога да правя прически, нито да подстригвам. Краси Ранков ми е състудент, Веско завърши след нас. След катастрофата отидох в София още непроходила. Те ме видяха в Театъра на армията – бяха чули какво се е случило, и ми предложиха да ми помогнат. Имах късмет – едно, че са ми приятели и колеги, второ, че точно в този момент Марияна Аламанчева, светла й памет, трябваше да се върне на работа в Сатирата, където се отвори роля за нея, и освободи мястото на касата. (Усмихва се със следи от сълзици в зеленоокия поглед.)
- За приятелството със Стоянка Мутафова ще разкажете ли?
- Да, с нея се сближихме и станахме приятелки, когато в Кюстендилския театър двете играехме в „Свекърва“: тя свекървата, аз - баба Неделя, акушерката. Сприятелихме се, имахме и обща мечта, която не можахме да осъществим – само двете да направим постановка, с която да обикаляме България. Да, ама точно тогава се случи моята катастрофа. А когато вече снимах „Пътят на честта“ след години и имаше възможност да се съберем, тя се разболя и си отиде.
- Пожелахте ли си нещо по-различно за този рожден ден?
- Да. От 1 юли съм пенсионерка. Още не зная каква ще ми е пенсията, но сигурно ще е много малка, защото заплатите ни са мизерни. Та пожелавам си дълго да я вземам и да се отворят нови врати за кастинги – за роли, за изяви, за екран, за игрален филм. Да са здрави децата ми. И… да има мир.
Елена Дюлгерова
