Б оговете – земни или неземни, са спали в огромно каменно ложе в Беглик Таш, където и до днес полудяват стрелките на компаса и сякаш блика космическа енергия.
От столетия Южното ни Черноморие, което граничи със Странджа, поражда куп съмнения дали там някъде не витае тайнствена и мистична енергия. Колкото по на юг се отива, толкова по-заплетени стават историите, които разказват местните хора.
На 6 км северно от Приморско се намира едно древно светилище, което все още излъчва извънземната енергия. Светилището Беглик Таш е скътано в полите на Странджа планина. До него се стига по пътя, минаващ покрай Аквапарка и Конната база в Приморско. Ориентировъчна табела насочва към черен път през гората, подходящ за високопроходими автомобили. След не повече от километър ще се озовете до най-древното тракийско светилище в Югоизточна Тракия и по Черноморието, където огромни скални късове, обработени от незнайни древни майстори, изграждат гигантска композиция в непристъпна местност. Археолозите обаче са убедени, че внушителните канари с причудлива форма не са природен феномен. Човешка ръка, неизвестно как, е поставила на това място грамадите, тежащи по 200 тона. Изследванията показват, че Беглик Таш е съществувал най малкото 1400 години преди новата ера. Той е в територията, населявана по-късно от тракийското племе скирмиани.
Смята се, че тук се е обслужвал култът към бога на слънцето и към богинята майка. Същевременно с функцията си на храм, той е бил и календар, и часовник, за което говорят специфични „стъпки”, издълбани в скалите и каменна група, разделяща деня на части.
Сила
За траките Беглик Таш е имал магическа сила. Тук отбран кръг от посветени е извършвал тайнствени обреди, за да се омилостивят боговете. Принасяли жертви и гадаели бъдещето. По скалите са издълбани ритуални знаци, които още не са разшифровани. В центъра на светилището е разположен каменен трон, от който древният жрец е ръководел церемониите. Един от монолитните късове е обработен във форма на обърнато сърце. За какво е служело то остава загадка. Между две от скалите пък е издълбан тесен проход. Догадките на учените са, че той е бил използван като изпитание. Само който успеел да се промуши през него, можел да се причисли към кръга на „избраните“. Но това си остават само предположения и теории.
Махало
Радиостезисти се кълнат, че са разгадали мистичните мегалити на древното светилище Беглик Таш край Приморско. Специалистите по паранормални явления са открили необичайно силна енергия в района на мегалитите. „Направихме експеримент с колеги точно в деня на есенното равноденствие, на 22 септември, и това, което открихме, беше смайващо. Космическите сили, които се кръстосват на Беглик Таш са много мощни. Махалото направо полудя. На това място текат като реки енергийни потоци. Това е чудовищна сила. Древните траки са го знаели и затова са избрали точно тази местност за тайнственото си светилище“, разказва радиостезистът Тенчо Колев.
Според езотериците Беглик Таш сбъдва всякакви желания. Според тях светилището край Приморско е един от комуникационните центрове с космоса. Достатъчно е човек да отиде там и да си пожелае нещо, което много иска. Задължително условие е да вярва, че мечтата ще се сбъдне и помислите му да са чисти. Посветени в тайнството разкриват, че най-силна е енергията на така нареченото Брачно ложе, известно още и като Спалнята на боговете. То се намира точно в центъра на мегалита и представлява внушителен жертвеник с форма на легло. Учените смятат, че това е „брачното ложе“, върху което жрецът и жрицата ритуално, но може би съвсем реално, изпълнявали единението между бога Слънце и майката Природа. Спалнята е обградена от камъни с издълбани улеи, използвани при обредите за жертвоприношения.
Часовник
В близост до трона е има слънчев часовник, състоящ се от главен камък, извит по специфичен начин, и шест по-малки камъка, като всички те са съборени и им предстои възстановка. Сянката от главния камък пада върху следващите я камъни, които разделят деня на шест части. Близо до часовника се намират други две интересни скални композиции – Апостол Таш и долмен – „свещана пещера”. Апостол Таш представлява огромен скален блок, който лежи върху основа само на две точки. Между точките има хоризонтална ниша, в която спокойно могат да легнат трима души. Това не е естественото положение на камъка, той е поставен тук от древните, а нишата е изсечена. Зад Апостол Таш е разположен долмен, чието предназначение не е с погребална, а с ритуална цел. „Пещерата” в долмена може да се свърже с женската утроба, препращаща към Богинята майка.
Лабиринт
В североизточната част на Беглик Таш е изграден своеобразен лабиринт от монолити. Предполага се, че е служел за гадаене на бъдещето и професията, към която ще се насочат младежите от племето. Лабиринтът има два изхода – ляв, кореспондиращ с мистиката и жреческата професия, и десен, който се асоциира с прагматичната дейност в живота. За да достигнат до изходите, младежите трябвало да преминат през различни изпитания като минаването през тесен скален процеп. Процепът е с височина 6 м и широчина около 50 см. Може би се е смятало, че само праведните и душевно чисти хора могат да минат през него. Малко по-навътре в гората е открита жилищна постройка, вероятно на жреца, обслужващ светилището, както и няколко огнища. Това необикновено и магично място, останало скрито дълго време от погледа на обикновените хора, допълва цялостния загадъчен облик на околността.
Пазели светилището през социализма
През социализма Беглик Таш попада в своеобразна зона, запазена само за избрани, които имали достъп до близката резиденция „Перла“.
Това пък дава възможност да бъде опазена местността, но и да продължат разказите как тук се срещат извънземни. Дори тогава се говори, че всъщност резерватът около резиденцията не е заради партийните секретари, а заради извънземните. След 2001 г. тук започват разкопки, които откриват остатъци от една наистина древна култура.
Беглик таш идва от турски език, като беглик означава данък в натура за бея, а таш е камък. Тук по османско време пастири от околните странджански села плащали данъците си – добитък, който бил събиран в местността на големите камъни.
Лъвска глава бди над Ропотамо
В района на резервата Ропотамо се намира скалният феномен Лъвската глава.
Той е съставен от множество огромни скални блокове с неизяснен произход, пръснати по планинското било, подобно на каменно море. Някои казват, че става въпрос за природни сили. Други твърдят, че тук има намеса – човешка или извънземна. Тук също от незапомнени времена се говори, че са забелязвани феномени. Народът разправя приказки, че тук боговете слизали да си починат. В съвременен вариант уфолозите превеждат това, като място за кацане на извънземните.
Георги П. Димитров
