Д окато днес се радваме на един италиански медицински хеликоптер, България далеч назад във времето е била сила в авиацията.
Поколенията българи, родени след 1954 г., няма откъде да знаят, че дотогава в България функционират 3 авиопредприятия – Държавна аеропланна работилница в Божурище, Държавна самолетна фабрика в Ловеч и „Български Капрони“ – италианска фирма за производство на самолети в Казанлък. В наши дни малцина са тези, на които нещо им говори името Цветан Лазаров! Булевард в жк „Дружба“, ще кажат. А това е българският авиоинженер, професор и полковник, който заедно с неговия екип конструира 13 модела изцяло български самолети - ДАР, КБ И ЛАЗ. Със своя връстник Асен Йорданов неслучайно ги наричат „бащи на българското самолетостроене“. И докато Йорданов създава първия български самолет, то Лазаров конструира най-много летателни апарати, сред които е и първият български пътнически самолет.
ПРИЗНАНИЕ: Искат улица „Герхард Венгел“ в София (СНИМКА+ВИДЕО)
За разлика от връстника си и сънародник Асен Йорданов, който живее и работи в Германия, Лазаров се прибира в родината си и в турбулентните предвоенни, военни и следвоенни години до средата на XX век е мозъкът на българската авиопромишленост. От началото на 30-те години до края на 40-те, благодарение на неговата работа, България се превръща в един от големите производители на самолети в Европа - на 7-о място е в света. Държави като Югославия и Полша внасят от моделите, конструирани от Цветан Лазаров.
Началото
Бъдещият авиоконструктор е роден в Плевен на 25 февруари 1896 г. Едва 16-годишен заминава доброволец и се включва в Балканската война като помощник-механик на летището край Мустафа паша (днес Свиленград). През 1916 г. Цветан Лазаров е приет в Школата за запасни офицери. Войните следват една след друга и през септември същата година, вече подпоручик, той командва картечна рота на южния фронт. Пише рапорт след рапорт до командирите си да бъде изпратен в авиацията и успява!
На 1 септември 1918 г. е приет в Аеропланното училище в Божурище. Завършва пълния курс за пилот, но не може да вземе участие във въздушните схватки поради примирието. Служи като летец до 1920 г., когато по силата на Ньойския договор е демобилизиран.
През 1922 г. Цветан Лазаров постъпва във Висшето техническо училище в Шарлотенбург, Германия, където специализира двигатели с вътрешно горене и самолетостроене.
Божурище
През декември 1926 година е дипломиран инженер, прибира се в родината и става инженер-конструктор в Държавната аеропланна работилница (ДАР) - Божурище. Първото му творение е безмоторният биплан „Дрангов“, носещ името на героя от Илинденско-Преображенското въстание и войните за национално обединение полковник Борис Дрангов.
На 19.01.1932 г. от летището в Божурище излита за своя първи полет учебно-тренировъчният биплан ДАР-6, двуместен самолет за начална подготовка на пилоти. Още след първите полети на машината специалистите са уверени, че се е появил изключително сполучлив самолет. Появява се материал в английското списание AIRPLANE и в годишника за авиация от 1932 г. на Генералния щаб на германската армия. Серийното производство на машината се осуетява по бюрократични причини. Това не отчайва конструктора му Лазаров.
През следващите 4 години той е технически директор на италианската фабрика „Български Капрони“ в Казанлък, където проектира успешния самолет КБ-3 „Чучулига-1“, от който са произведени 20 апарата. Целта на Лазаров е да реализира своя проект ДАР и се завръща в Божурище, където оглавява конструкторското звено. Упоритостта му е възнаградена и през 1941 г. от модернизираната версия на ДАР-9 „Сингер“ са произведени серийно 42 самолета. Първите шест са конструирани в ДАР - Божурище, а останалите - в Държавната самолетна фабрика, гр. Ловеч.
Последният модел, конструиран във фабриката на легендарното военно летище „Божурище“, е ДАР-10А.
Ловеч
Опасността от въздушни нападения е причина за построяването на Държавна самолетна фабрика (ДСФ) в Ловеч. От края на 1941 до 1949 г. Цветан Лазаров е главен инженер и главен конструктор на последното българско самолетостроително предприятие. Това е най-плодотворният период в дейността му. През тези години той и неговият екип проектират и са произведени самолетите ЛАЗ. Върхът на постиженията е моделът ЛАЗ-7М с нов двигател, от който са създадени 150 самолета. Те остават в историята като последните серийно произведени самолети в България.
Самолетите ЛАЗ, кръстени на своя създател, предизвиква раздор в проектантския екип - някои не са съгласни славата да носи само един човек. Постига се компромисно решение и досега кодът за разпознаване на българските полети в международната организация за гражданска авиация носи инициалите LZ.
По-възрастните софиянци си спомнят, че по специална поръчка за един от конгресите на БКП Лазаров и екипът му разработват ЛАЗ-8 - четириместен пътнически самолет, който прелита над София на първомайската манифестация през 1949 година. След напускането на фабриката в Ловеч Цветан Лазаров продължава да разработва моделите ЛАЗ-9, ЛАЗ-10Х, ЛАЗ-11 и ЛАЗ-12.
Професор
Авиоконструкторът се отдава и на преподавателска дейност. Достига и до чин полковник, а през 1948 г. получава професорска титла. От 1 юни 1949 г. проф. инж. Цветан Лазаров оглавява Катедрата по самолетостроене при Държавната политехника, по-късно Висш машинно-електротехнически институт, а днес Технически университет в София.
Наред с преподавателската работа той продължава разработките си: ЛАЗ-9, ЛАЗ-11, ЛАЗ-12.
Закриване
През 1954 г. след намеса от Москва последва категорично решение на СИВ и се слага край на българското самолетостроене. Държавната самолетна фабрика в Ловеч (ДСФ) е преустроена за производство на мотопеди и велосипеди „Балкан“.
МОДЕРНИЗАЦИЯ: България има своя първи пилот на F-16
Въпреки закриването на българското самолетостроене проф. Лазаров продължава да работи и се надява до последния си дъх, че здравият разум ще надделее и самолетостроенето в България ще бъде възродено. Той проектира самолет с турбореактивен двигател ЛАЗ-14. Двуместният едномоторен реактивен самолет е годен както за начално обучение, така и за подготовка на редови пилоти. Тази мечта на професор Лазаров остава неосъществена.
Има и друг срамен акт - вместо да се направи поне музей на българското самолетостроене, през януари 1960 година нарочна комисия решава да се унищожи цялата техническа документация на създадените общо 25 български аероплана, някои от които уникални!
На 13 януари 1961 г. професор Цветан Лазаров умира внезапно на 65-годишна възраст, оставяйки незавършени проекти на мечтани от него самолети.
Румен Жерев
