З а всеки просветен в историята на Христовата църква Атон е символ и стожер на православието. Изследователят Сергий Шумило обаче свидетелства, че мистериозен латински манастир е продължил да съществува в монашеската република Света гора и след Великата схизма през 1054 г.
Сергей Шумилко показва новооткрити документи за историята на манастира.
Така обителта по волята на Бога е била своеобразен мост на духовно единение между монашеството на Източната и Западната църква в продължение на поне 200 години. Съдбата на това братство е уникална и почти неизвестна страница от историята на Атон и за българския читател.
Амалфи
От западното присъствие в Света гора днес са останали само руините на латинския манастир „Амалфион“, които тепърва ще се проучват от археолозите. Той е основан през 980-те години от отец Лъв, родом от Беневенто, Южна Италия. В скоба може да се отбележи, че оттогава датира и първото писмено сведение за славянобългарския манастир „Св. Георги Зограф“, въпреки че според легендите той е основан през 919 г. И докато първите български монаси на Атон са трима братя, дошли от Охрид, то Лъв идва от „римската земя“ заедно с шестима други бенедиктински монаси от италианския град Амалфи, откъдето идва и името на латинския манастир. За покровители на святото място са определени светите Атанасий Атонски и Йоан Иверийски. В онези дни манастирите Иверон и Великата Лавра значително подкрепят и помагат на бенедиктинците в началото на формирането на тяхната монашеска общност. Така през този период на Света гора е формирана определена общност на гръцки, грузински и латински монаси. За това свидетелстват и първите подписи на западноевропейски калугери върху актовете на Атон, които датират от 984 и 985 г.
Латинският атонски манастир и първите му обитатели се споменават в житията на свети Атанасий, както и свети Йоан и на свети Евтимий Иверски. Прелюбопитно е да се отбележи, че подвизите на основателя на Амалфион, отец Лъв от Беневенто, са вдъхновили прочутия аскет Гавриил. Именно той през XI век вади от водата появилата се със знамение чудотворна икона на Богородица, наричана в цял свят Иверска.
Монтекасино
Известно е, че един от монасите на „Амалфион” на име Йоан през 997 г. става 29-ият абат на прочутия манастир Монтекасино в Италия, основан през VI век от самия свети Бенедикт Нурсийски. Това е описано подробно от монаха от този манастир и бъдещ кардинал Лъв от Остия (1045–1117).
Свети Бенедикт Нурсийски. Фреска от Атонския манастир във Ватопед.
Именно той съобщава, че докато бил на Атон, на Йоан се е явил във видение свети Бенедикт. Той му предал игуменския жезъл и му наредил да се върне в абатството на Монтекасино. За знамението си спомня и друг бивш монах там - бъдещият папа Виктор III (1086–1087 г.)
Йерархия
Знае се, че латинският манастир „Амалфион“ е бил посветен в чест на Света Богородица и е заемал високо място в йерархията на светогорските манастири наред с Великата лавра, Иверон и Ватопед.
Подписите на латинските монаси са върху атонския акт от 1016 г., където за първи път се споменава древноруският атонски манастир „Свети Пантелеймон“. Преподобният Атанасий Атонски (чудотворец и основател на Великата лавра) особено почитал амалфийските бенедиктинци заради тяхната аскетичност и праведност. Има теория, че през този период вероятно с тях се е познавал и преподобният Антоний Печьорски, върнал се впоследствие от Света гора в Киев, където основал Киевско-Печьорския манастир.
Прецедент
През 1198 г. основателят на сръбската владетелска династия и баща на свети Сава Сръбски, великия жупан Стефан Неманя (1113–1199 г.), в обръщение към византийския император обосновава необходимостта от основаването на отделен сръбски манастир на Света гора, позовавайки се именно на примера за съществуването на латинския „Амалфион“.
Единство
Особен поглед върху историята на латинския атонски манастир хвърля италианският изследовател Марко Мерлини в книгата си „Непознат Атон“. Според него латинските монаси наистина са познавали лично основателя на Света гора - монаха Атанасий. Първоначално манастирът се е наричал с местния топоним – Апофикон (“складове”), след това – Амалфион, т.е. Амалфийски манастир; след това възниква елинизираният Морфину и дори в наши дни русифицираният Морфино.
Професор Марко Мерлини
Мерлини пресъздава и образа на истинската Вселенска църква – все още единна, въпреки че вече е имала сериозни видове търкания и разногласия в лоното си. Тогава латинците от Света гора стават свидетели на взаимната анатема на източните и западните първойерарси през 1054 г., но както показва историята на Атон, това драматично събитие почти не е „отбелязано“ от църковния народ на Изток и Запад: разделението още не е дълбоко и универсалността на християнството запазва своето географско пространство.
Книгата Непознатият Атон от Марко Мерлини. Граждани и история в бенедиктинския манастир".
Едва в началото на XIII век и Четвъртият кръстоносен поход разкрива на Изтока един различен Запад – агресивен и алчен. Този драматичен завършек на манастира, разбира се, няма как да е бил известен на първите му отци. Те са били привлечени от Атон от идеала за монашески живот от византийски тип. Съвсем естествено е, че към такъв идеал са се стремели и народите, приели Евангелието от византийците – българи, сърби, грузинци, руснаци. Изследователят Марко Мерлини показа още, че по това време Западът също следва такъв идеал. Именно затова се ражда и италианският манастир на Атон, изгубен и забравен през вековете.
Черната Венера
Въпреки това около създаването на латинския манастир възникват много недоразумения и дори „черни легенди“ - за езически храмове, за провокациите на „коварния Рим“ и т.н. Особено устойчив се оказва митът за Венера, който е преразказан от епископ Порфирий (Успенски), който посещава Атон през 1845 г. Ето какво пише той: „Вярвам, че атонската статуя на Морфина, също като спартанската, е имала воали на главата и вериги на краката и още по-категорично вярвам, че статуите на тази богиня са били поставени на Атон във висока кула и в Спарта в горния етаж на храма на Венера според свидетелството на Павзаний."
Тези тезиси, целящи да очернят западните монаси, са доразвити от друг посетител на Света гора, писателят Борис Зайцев през 1927 г: „Наближавахме залива Морфино. Афродита-Морфо беше Афродита, която дреме с покривало на главата и с оковани крака – така я вижда Павзаний в Спарта. Това е символ на любовта, все още изнемогваща в плен на хаоса. Заливът на Морфино е белязан от древна, предхристиянска легенда за пленена богиня: богинята прие формата на красивата дъщеря на царя, която той затвори в кулата.“
Поетичната митология на Зайцев по-късно се трансформира в страховити легенди, събрани от съвременен поклонник, който твърди, че „Морфино, бившето светилище на черна Венера, самотна кула“, принадлежи към онези места на Атон, „в които никой не е благословил монасите да живеят и да се молят.”
Пирати
Подробната история на кулата в Амалфи е следната: „Морфин е бил пристан на Лавра; това име идва от древни векове, когато Атон все още не е бил монашеска република. Според легендата на това място, където сега се намира кулата, е имало езически храм на „черната Венера“. Нейният идол, излят от бронз, беше окован и медна превръзка покриваше очите на статуята. Сляпата черна Венера покровителстваше престъпниците, особено пиратите, които правеха човешки жертви на своя идол; в замяна тя увеличаваше тяхната мощ и им изпращаше късмет в грабежите. Дори след като християнската вяра триумфира в империята, кръвожадни пирати, които преследваха сарацински, византийски и генуезки кораби, криеха плячкосани съкровища тук, в своето бандитско убежище, и зазидаха заложници в кула, построена от ръцете на роби. Морфино е пиратско убежище в продължение на много години, докато свети Атанасий, с помощта на бившия си послушник, императора Никифор Фока, установява монашеска република на Атон.“
Кулата на бенедиктинския манастир "Амалфион".
Митология около този древен манастир достига връхната си точка със съвременни теории на анонимни автори, които твърдят, че „Морфино вече е забранено място, където според легендата демоните се събират вечер на събор преди нощна атака срещу монасите. Посещенията са забранени."
Има и теории, че там са заровени тонове злато на прокълнатите пиратски съкровища.
Папа бранил Света гора от кръстоносците
Интересен е фактът, че римският папа Инокентий III (1161–1216 г.) е приел манастирите на Атон под своята непосредствена опека, и в посланията си от 1211 и 1214 г. ги защитава от посегателствата на латинските епископи и нападенията от кръстоносците.
Папа Инокентий III защитава манастира от кръстоносците.
Но не е изключено такова покровителство да е станало възможно и благодарение на посредничеството на латинските атонски монаси от изчезналия манастир „Амалфион“. Той прекратява своето съществуване като самостоятелна обител след 1287 г. Бил е предаден от византийския император Андроник II Палеолог (1272-1320) собственост на Великата лавра, но и след това зад стените на обителта монашеският живот продължил още няколко века, докато в един момент окончателно е изчезнал.
