С поровете между Москва и Киев около статута на православната църква в Украйна са добър повод да припомним моменти от нейната съдба през Средновековието. А тя ни разкрива, че крамолите там са заложени много по-назад във времето, отколкото мнозина си мислят. Както и че българската връзка винаги е стояла в зоната на православието с добър знак.
Йоакимовската летопис свидетелства, че покръстителят на Русия св. княз Владимир приема християнството от българите век след като това прави цар Борис I от Византия.
Шествието на Киприан с иконата на Владимирската Богородица Закрилница
Разделение
По-късно през XIV век земите на Киевска Рус са разделени между Московското княжество и Великото Литовско княжество, чиято територия включва днешните Литва, Беларус и Украйна. В духовно отношение те са подчинени на московския митрополит, който обаче се утвърждава от Константинопол. Литовските князе, разбира се, не са доволни от московското влияние, макар църковно, в техните владения.
По волята на съдбата в този деликатен проблем се намесва името на българина свети Киприан, чиято памет православната църква отбелязва на 16 септември.
Исихаст
Той е роден около 1330 г. в Търново. Предполага се, че е чичо на друг виден български духовник от тази епоха - Григорий Цамблак. Израства под духовното ръководство на видния исихаст Теодосий Търновски в Килифаревския манастир, където се среща с бъдещия патриарх свети Евтимий.
Свети Киприан прекарва известно време в Студийския манастир и десет години в Атон, където се сближава с бъдещия константинополски патриарх Филотей Кокин.
Мисия
Именно патриарх Филотей го изпраща за свой представител при разглеждането на конфликта между Москова и Литва през 1374 г. А през следващата година поставя Киприан за Киевски и Литовски митрополит. С този ход, от една страна, се възцарява мир, а, от друга, тези земи формално са отделени от църковната юрисдикция на Москва.
Княз Дмитрий Донски не искал светеца за Московски митрополит.
След смъртта на Московския митрополит Алексий през 1378 г. Филотей се е надявал да обедини духовната власт над руските и литовските земи под пастирския жезъл на свети Киприан, но срещнал съпротивата на московския княз Дмитрий Донски.
Българският духовник се опитал да го убеди в единството на църквата, но вместо това изтърпял доста унижения и бил принуден да напусне Москва още същата година.
Интриги
Във византийската столица климатът също не е бил по-дружелюбен. Киприан е трябвало да чака решението на новия патриарх Нил относно статута си. Изправен пред интригите на своя опонент за московската катедра – Пимен, който представил подправени писма в своя подкрепа уж от княз Дмитрий Донски, Киприан се оттеглил и се прибрал в Киев.
Московският владетел разбрал за измамата и повикал Киевския светител, приемайки го с почит и уважение. Скоро обаче отношенията им отново се изострили.
Свети Киприян, в духа на исихастките възгледи, отстоявал силната църковна власт и духовно наставничество над светския владетел. Затова княз Дмитрий отново го прокудил в Киев.
Победа
Едва по времето на Вселенския патриарх Антоний IV и след смъртта на Дмитрий Донски през 1389 г. свети Киприан бил окончателно признат за митрополит на Москва и на цяла Рус през 1390 година. Новият княз Василий с голямо желание посрещнал архиерея. Той развил широка духовно-религиозна, просветно-книжовна и дипломатическа дейност.
Съдействал и за подобряване отношенията между московския княз Василий и литовския владетел Витовт, като търсел пътища за обединение на християните пред османското завоевание на Балканите.
Чудотворец
Когато през 1395 година ханът на Златната орда Тохтамъш напада руските земи, Киприан повдигал духа на народа. По негово нареждане от Владимир в Москва тържествено е пренесена чудотворната икона на Пресвета Богородица. Тогава съвсем неочаквано Тохтамъш се оттегля. След този случай митрополитът българин бил наречен Чудотворец.
Реформи
Книжовната дейност на Киприан е много богата и следва извършваните на Балканите книжовни промени. Употребяваната от него нова редакция на Служебника става известна като Киприанов служебник.
Светителят допринася още за налагането оттатък Черно море на почитта към славянския първоучител свети Константин-Кирил, на българските светии Иван Рилски, Петка Търновска, Иларион Мъгленски и Йоаким Осоговски, както и на сръбските Арсений Сръбски, Сава Сръбски и Симеон Неман.
Отчитайки забележителната и разнородна дейност на свети Киприан, Григорий Цамблак се обръща към русите: „Нашето отечество го роди, а вам Бог го дари…“
Свети Киприан починал на 16 септември 1406 година. Канонизиран е през 1472 година. Мощите му се съхраняват в Успенския събор в Кремъл.
Паметник на светеца пред храм Рождество на Пресветата Богородица във Велико Търново
