В приложението „Вяра и чудеса“ от 25 юни т.г. бе публикуван материалът „Черните овце в стадото на патриарха“, в който разказахме за най-нашумелите скандали с духовници. Текстът предизвика засилен читателски интерес, поради което продължаваме темата в днешния брой.

ЧУДЕСА И ВЯРА: Черните овци в стадото на патриарха (СНИМКИ)

Масонът

Починалият миналата година епископ Павел Левкийски е роден като Павлин Иванов Петров в град Левски. Завършва Духовната семинария и Духовната академия. След началото на разкола се присъединява към алтернативния синод и е ръкоположен за епископ от митрополит Пимен Неврокопски. В 1998 година се покайва на Всеправославния събор и запазва епископския си сан. През 1998-2000 г. е викарий на митрополит Кирил Варненски, а след това до юли 2002 г. е председател на църковното настоятелство при патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“, след което остава на разположение на Светия синод. И изведнъж поради „зазорно“ (несъобразено със сана му) поведение на епископ Павел е наложено запрещение от свещенослужение. Зад тази обща формулировка може да се крият най-различни прегрешения. В синода си затваряха очите, че епископът прекаляваше с чашката, която споделяше с Илия Павлов, Васил и Георги Илиеви и Бай Миле. В публикация от 1 юли 2013 г в сайта Свеж.нет се твърди, че дори е участвал в „акциите“ на последния, а след убийството му в хотел „Славия“ обгрижвал - съвсем не платонически - вдовицата на Бай Миле - Силвия Панагонова. С негова помощ тя бе архонтисана в Гърция и стана първата българка, удостоена с тази титла. Най-тежкият му грях от канонична гледна точка обаче бе, че на 7 януари 2001 г. епископ Павел „освещава” церемонията по основаването в България на Върховен съвет 33-та степен към шотландския масонски ритуал. Публикацията относно събитието на официоза на масоните от приетия шотландски ритуал The scottish rite journal, брой от май 2001 г., е категорична: Bishop Paul, an important religious leader in Bulgaria and a Master Mason („Епископ Павел е сред главните масони в България“). Това преля чашата на търпението на Светия синод, който все пак предпочете да го изправи пред църковен съд по сигнал, че е имал граждански брак и син. През юли 2013 г. по мистериозен начин сигналът се открива на бюрото на покойния вече патриарх Максим. През 2014 г. църковно-наказателното дело срещу епископ Павел приключи със запрещение да служи и покаяние в Рилския манастир. Въпреки че се намериха хора, които издигнаха глас в негова защита.

Грехопадение

„Манастир без грях няма“, казваше Неврокопския митрополит Пимен, признавайки, че въздържането не е за всеки. Битието на Агатоникийския епископ Борис, бивш игумен на Бачковския манастир, потвърждава с пълна сила тази констатация. И най-вече как слабостта към нежния пол може да провали обещаваща църковна кариера. Защитилият докторат в Московската духовна академия и награден с орден „Свети Сергий Радонежки“ и с медал от кмета на Москва Юрий Лужков архимандрит Борис през 2004 г. е назначен за игумен на Бачковския манастир, а през 2008 г. е ръкоположен за епископ.

Слабостта към жените провали епископ Борис Агатоникийски.,  

 Слабостта към жените провали епископ Борис Агатоникийски.,  
blogger.googleusercontent.com

През 2013 г. е кандидат за наследник на починалия Варненски митрополит Кирил. И тогава няколко порносайта излъчиха клипове как четири различни жени му правят орална любов. На самите клипове не се вижда лицето на епископ Борис, тъй като самият той прави селфи, но се разпознава гласът му. Главно действащо лице в оргията е служителката в манастира Румяна, която самият той определя като „красивото цвете на обителта, което Господ сам е посадил“. Разбира се, хванатият по бели гащи епископ обяви клиповете за „компромат срещу православието, който отваря вратите на ересите и сектите“. Предаването „Господари на ефира“ на базата на анализ на гласа обаче потвърждава, че е той, и му връчва антинаградата „Златен скункс“. Това отприщи истинска лавина от подобни истории. Оказа се, че владиката от години живее на съпружески начала с рускиня, от която има син. Дамата живеела в Несебър, където била закотвена и яхтата на игумена. След избухването на сексскандала Светият синод бе принуден да се отърве от развратния игумен. Епископ Борис бе изгонен от Бачковския манастир и му бе наложена забрана да свещенодейства и бе изпратен на покаяние в Рилския манастир. Той се появява за известно време в светата обител, но след това дирите му се губят. Твърди се, че заминал за Москва, откъдето е и официалната му любовница. Въпреки всичко това в края на миналата година Светият синод на БПЦ възстанови правото му да извършва богослужения и го назначи за викарий на Доростолския митрополит Яков.

Шерифът

„От стар турчин ходжа не става“ е отсъдил мъдро народът ни, имайки предвид, че след определена възраст човек трудно променя навиците си. Роденият през 1954 г. Иван Ранков, известен и като Брат Джон, е работил какво ли не - актьор в пътуващ театър, библиотекар и реставратор на старопечатни книги в антикварна книговезница. След промените става дясна ръка на Христофор Събев и се урежда като изпълнителен директор на ОП "Сватби и погребения - обредни ритуали" към Столична община, става основател и пръв български продуцент на тв програма "Религия - Божието слово" по БНТ, експерт в Главно управление на архивите към МС, в Комисията по вероизповеданията към НС и президентството, инспектор и пиар в културно-просветния отдел на Светия синод. Както се вижда, всестранно надарена личност – най-вече с усет към властта. Сигурно затова през 1994 г. се присъединява към алтернативния синод и е подстриган в монашество от Неврокопския митрополит Пимен в Роженския манастир, чийто игумен е до 2004 г. През 1996 г. той го въвежда в архимандритско достойнство, а през 2002 г. го ръкополага за епископ.

Брат Джон вкара в гаф президента Росен Плевнелиев. 

 Брат Джон вкара в гаф президента Росен Плевнелиев. 
glasove.com

В Роженската обител Брат Джон се прочува с безкрайните си коктейли и със страстта си към оръжията. При напускането на манастира сдаде цял арсенал, като всички оръжия са надлежно регистрирани. Хората често го срещат да пие в местните кръчми. Постоянно е във война с някого. Веднъж дори изкоренява спорно лозе, за което е арестуван. Като истински шериф от Дивия запад обикаля на кон и въоръжен манастирските имоти, за да ги пази от посегателства. Особено се прочу със случая, когато задържа крадец, промъкнал се да обере манастирската църква. Йоан го накара да напише сто пъти „От манастир не се краде!“, след което го предаде на полицията. За себе си епископ Йоан твърди, че не вижда разминаване между вярата в Бога и светското поведение на служителите му. След като накрая бе изгонен от Роженската обител през 2004 г., Йоан остана на улицата и получи прозвището „монахът с жилетката“ заради твърдението, че единственото нещо е елечето, което си взел при напускането на манастира. Светият синод прие покайното му писмо, но остана глух за молбите му за каквото и да е послушание - дори за свещеник в Австралия, както гласи мълвата. Така през 2014 епископ Йоан се раздели със Светия синод и премина към старокалендарната църква в манастира „Свето Благовещение“ до Кюстендил. Продължава да носи расото и епископското си енголпие, с което успя да вкара в гафа дори президента Росен Плевнелиев, който му целуна ръка по време на джаз фестивала в Банско.

Тамплиерът

Може ли клирик да смени служението си в три различни православни църкви? Архимандрит Харалампий Ничев доказа, че може. Той е започнал служението си през 1990 г. във Видинската епархия. Като игумен на Добридолския манастир през 2009 г. върши куп злоупотреби с манастирски земи и присвояване на пари. Извършената ревизия на манастира доказа липса на над 50 000 лева. Но Ничев се прочува най-вече със слабостта си към екзотични общности. В църковните среди е наречен „епископът на тамплиерите“.

Харалампий Ничев благослови международна среща на тамплиерите във Венеция. 

 Харалампий Ничев благослови международна среща на тамплиерите във Венеция. 
dveri.bg

Харалампи Начев ръкоположил в Пловдив десетки бизнесмени в рицари тамплиери и е участвал във Венеция като „предстоятел“ на международна среща на тамплиерите. В крайна сметка е низвергнат и разстриган. Това е първият архимандрит в новата история на БРЦ, получил подобно наказание.

През 2010 г. Ничев се присъединява към Гръцката Истинно-православна църква на разколническия митрополит Ангел Атанасиу, който го ръкополага за епископ.

Вселенският патриарх Вартоломей направи Ничев свой архимандрит.,  

 Вселенският патриарх Вартоломей направи Ничев свой архимандрит.,  
dveri.bg

През 2014 г. се върна в лоното на БПЦ, но за кратко, защото през 2016 г. се цъфна на православния събор в Крит, въпреки че БПЦ отдавна бе обявила, че няма да участва в него. В крайна сметка през 2017 г. Ничев става клирик на Вселенската патриаршия, което предизвика напрежение между София и Фенер, въпреки че бе очаквано. Духовникът е бил стипендиант на Вселенския патриарх Вартоломей, когато учи в богословския институт „Светият кръст” в Бостън, САЩ.

Сега той е архимандрит на Вселенския Трон и духовен предстоятел на българските храмове в Истанбул.

Отец Амбарев водеше протестите в инвалидна количка

Не един духовник се хвърли в дълбоките води на политиката още първите дни след 10 ноември 1989 г. Но едва ли сред тях някой бе толкова изстрадал антикомунист и демократ, какъвто бе отец Димитър Амбарев.

Той е роден през 1944 г. в Пловдив. Правнук е на съратника на Левски свещеник Стефан Бозов от Казанлък, което обяснява бунтарския му дух. Бащата на отец Амбарев след 1944 г. е дългогодишен политически затворник. Самият отец Амбарев също е арестуван през 1975 г. и обвинен, че иска да взриви паметника на Альоша в Пловдив. Осъден е на 5 години затвор, където се разболява от диабет, което по-късно става причина да ампутират крака му. През 1984 г. най-сетне получава съдебна реабилитация.

През 2014 г. в инвалидна количка отец Амбарев поведе Луков марш.

 През 2014 г. в инвалидна количка отец Амбарев поведе Луков марш.
upload.wikimedia.org

През 1989 г. е съучредител на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности заедно със свещениците Благой Топузлиев, Христофор Събев и други. Същата година по време на „голямата екскурзия“ е пълномощник на Независимото дружество за правата на човека с председател Илия Минев и се обявява в защита на правата и на мюсюлманите в България. Отец Амбарев е свещеник в Града на истината през 1990 г. По време на разкола в БПЦ остро критикува висшия клир за обвързаността му с комунистическия режим и специалните служби, нравствената развала и слабост на владиците, без обаче да нарушава устава на БПЦ и остава докрай в нея.

Започналите вътрешни борби и подозренията му към много от „сините“ политици за причастност към бившия режим отблъскват отец Амбарев от СДС. Това обаче не му пречи да защитава своите антикомунистически и националистически позиции. През 2012 призова в отворено писмо президента Росен Плевнелиев да отиде на официално поклонение пред Мемориала на жертвите на комунизма на 1 февруари. След смъртта на митрополит Кирил Варненски през 2013 г. отец Амбарев е първият, който публично заявява, че вероятно това е убийство, в което по един или друг начин е замесен кръгът около Пловдивския митрополит Николай. Участва активно и в антиправителствените протести през лятото на 2013 г. Макар с ампутиран крак и в тежко здравословно състояние, той идва и благославя протестиращите пред Народното събрание. Включва се активно и в демонстрациите срещу разрешаване на продажбата на българска земя на чужденци. В инвалидната си количка отец Амбарев предвождаше „Луков марш“ на 15 февруари 2014 г. Това бе и последната му публична изява. Почива на 2 юли 2014 г. в София.