Н а 18 януари около 55 хиляди именници в България почитат своя небесен покровител Свети Атанасий. А на днешния Антоновден (17 януари) небесния си покровител честват 77 000 българи. В почитта на двамата светии в България има и едно интересно сходство. Както единственият храм на св. Антоний у нас е уникален (виж стр.14-15), такъв е и манастирът в чест на св. Атанасий.
Малцина от българите дори и тези, изкушени от тайните на християнството, знаят, че над село Златна ливада, община Чирпан, се намира най-старият действащ манастир в цяла Европа. Той носи името именно на Свети Атанасий. През IV век в качеството си на патриарх на Александрия той идва по днешните български земи, за да участва във Вселенския събор в Сердика (дн. София). На връщане около 343-344 г. се спира на това място и основа манастира.
Житие
Светецът е наречен още от древната църква Велики заради огромния му принос в богословието. Също така той е духовникът, привнесъл монашеството от Египет на европейския континент и е един от големите радетели за чистотата на православната вяра.
Днес славата на обителта се допълва и от множеството легенди за лековитата вода в манастирското аязмо, и за постницата в скалите над манастира, обитавана някога от светеца. През нея днес поклонниците минават за здраве и благоденствие.
В своята близо 1700-годишна история манастирът е многократно разрушаван и съграждан наново. Легенди разказват, че тук по времето Възраждането са намирали подслон Паисий Хилендарски, хайдушки войводи, Васил Левски и други борци за национална свобода. След 1944 г. той се ползва като овчарник на местното ТКЗС. Местните хора разказват, че на тукашния партиен секретар една нощ се присънил Свети Атанасий. Той го предупредил, че ако не спре поруганието, ще загуби детето си. Затова в началото на 50-те години манастирските сгради ненадейно са върнати на обителта. По-късно по инициатива на Людмила Живкова, манастирът е разширен и е благоустроен.
Реликви
През 2003 година той е посетен от Александрийския патриарх Петрос VII, който подарява на светата обител икона на патрона „Свети Атанасий“. Тук се пази и препис от Реймското евангелие. Това е първото копие на святата книга на български език, над която повече от 200 години са се клели френските крале.
Фолклор
Според народния фолклор Свети Атанас се смята за брат на свети Антон. На места двата поредни дни са част от общ празник, наричан “сладки и медени“.
На Антоновден се прави домашна питка с мед. Това идва от вярването, че по това време на годината се ражда чумата, затова жените правели медени питки и раздавали, за да я умилостивят.
Следващият Атанасовден е наричан още Втора Коледа, защото който не е заколил прасе на 24 декември, го прави сега. На празничната трапеза задължително трябва да има свинско с бамя.
Според народните вярвания Атанасовден бележи и средата на зимата и след него тя си отива. Затова празникът е известен още и като Среди зима.
