Н ад два милиарда християни от всички континенти ще посрещнат в нощта на 25 декември раждането в плът на Господ Исус Христос. Това са православните църкви, следващи Григорианския календар, Римокатолическата и всички протестантски деноминации. Руската, Сръбската, Арменската, Македонската и някои древни източни църкви продължават да ползват Юлианския календар и ще празнуват на 7 януари.
Датата
Първоначално следвайки юдейската монотеистична вяра, християните въобще не са отбелязвали Рождеството на Спасителя - Бог няма рожден ден. За пръв път се смята, че той е отбелязан през IV век с цел да бъде преодолян култът към персийското божество Митра, наричано още Непобедимото слънце (Sol Invictus). Това вярване е разпространено по цялата империя от легионерите, които го смятат за свой покровител, а император Аврелиан (270-275) сам започнал кариерата си като обикновен войник, го обявява за водещо божество в римския пантеон.
Сикстинската Мадона на Рафаело е един от ренесансовите шедьоври.
Установявайки се на сакралната дата, сравнително бързо Христос заменил Митра, още повече че зимното слънцестоене на практика е празнувано от почти всички народи на империята. Покрай този факт обаче тръгват спорове за реалната дата на идването на бял свят на Спасителя. Спорове, които продължават вече над 2000 г.
Евангелието
Според Евангелието на Лука малко преди раждането на Исус майка му Мария заедно със съпруга й дърводелеца Йосиф, потомък на Давидовия род, трябвало да отидат от Назарет във Витлеем - родното място на Йосиф. За това рисково от днешно гледище пътуване на Девата в напреднала бременност се извеждат няколко възможни причини. Главният виновник за това е бил император Октавиан Август (30 г. пр. Хр. - 14 г. сл. Хр.). Той издал заповед за поредното преброяване на населението в империята и всеки трябвало да се запише там, откъдето е родът му.
Христос е роден по времето на император Октавиан Август.
Мария и Йосиф не могли да намерят място в странноприемницата и били принудени да се подслонят на място, дето пастирите затваряли овцете.
Владетел
Друга версия за пътуването на Богородица и Йосиф отново касае личността на владетел, но друг. Според евангелието на Матей Христос се е родил при управлението на цар Ирод Велики (Мат., 2:16-18), възкачен на трона от римските власти да властва в Юдея, Галилея, Самария и други територии. Провокиран от едно пророчество, вещаещо края на управлението му, юдейският владетел започнал да избива младенците, търсейки новия цар, месия – Исус.
Избиването на младенците.,
Тогава при Йосиф се явил ангел Господен, който му казал да избяга към Египет. По този начин се спасява и малкият Исус, тъй като Ирод вече бил наредил екзекуцията на всички младенци до 2-годишна възраст. (Матей, 2:9-13). Това обаче се оспорва от някои църковни историци. В апокрифен текст се говори за 77 юноши (а вероятно са били далеч по-малко), които, подстрекавани от първосвещениците, са свалили римските орли от стените на Йерусалим. За това посегателство срещу символите на империята Ирод бил принуден да нареди екзекуция по искане на римските власти, тъй като подобен акт се е смятал за държавна измяна.
Евангелист
Доста спорове предизвиква и времето от годината, в което библейският разказ се случва. Евангелист Лука (Лука 2:7-8) рисува една картина, която не е никак зимна. От неговия разказ става ясно, че във времето на раждането на Исус овчарите са пазели стадата си навън на полето. Според тълкуватели едва ли е било декември, защото дори в Юдея този месец е студен и дъждовен. Това се счита като още един довод, отпращащ Рождеството след март и април месец. Доста силен довод в подкрепа на това е фактът, че преброяванията в Римската империя са се правили през пролетта и есента. Оттук вече тръгват т. нар. пролетна и лятна хипотези, според които Божият син се е родил между месеците март и май, или между средата на август и септември.
Апокриф
Пръв Климент Александрийски (150-215 г.) изказва предположението, че Исус Христос всъщност е дошъл на грешната земя на 18 април. Африкански апокриф от 236 г. твърди, че това е станало на 28 март, а свети Иполит Римски (170-235) говори за 25 март.
Според изследване на екип от австралийски астрономи, ръководен от Дейв Ренеке, Исус Христос е роден през лятото - на 17 юни. Според тях Витлеемската звезда представлява “съединяването” на две планети - Венера и Юпитер, за това е била толкова ярка. Жителите на Юдея са могли да наблюдават съвпада на планетите на 17 юни, и то 2 години преди Христа.
Съмнение
Още по-оспорвана е и годината на Рождеството. Ако Исус се родили по времето на Ирод, както свидетелства евангелист Матей (Мат., 2:16-18), то той не би могъл да бъде на 33 години в момента на екзекуцията си. Ирод Велики не доживява Рождество Христово, защото умира 4 лета преди новата ера. В случай че историята за спасения от кланетата не е само мит, то Божият син трябва да е дошъл на този свят поне една-две години преди това. И следователно в деня на своята смърт трябва да е вече на 37-38 години.
Преброяване
В Евангелието на Лука (Лук., 2:1-2) Христос е роден по време на преброяването, извършено от римския управител на Сирия, Сулпиций Квириний, по заповед на император Октавиан. Но ако е така, то Божият син в годината на смъртта си трябва да бъде на не повече от 27 години, защото преброяването е проведено през 6-а или 7-а година след новата ера. Както и да се пресмята, излиза, че годината на Рождество Христово, от което целият днешен свят изчислява времето, не е вярна. Не че за вярващите това има значение, тъй като календарите за дело на несъвършените човеци, а само Бог е съвършен, казват богослови.
Коледните пости финишират на Бъдни вечер
За българския народ Бъдни вечер (24 декември) е най-важният семеен празник. След него приключват и коледните пости, започнали на 15 ноември. Според някои народни вярвания Богородица е родила Христос именно на Бъдни вечер, но съобщила за това на следващия ден.
Бъдни вечер събира цялото семейство.
На трапезата идния вторник по традиция се събира цялото семейство. Според обичая тя винаги се подрежда около огнището или в центъра на дома. Ястията задължително трябва да са постни и според повечето вярвания – нечетно число. Бройката им е: 7 - колкото са дните на седмицата или 9 - колкото трае бременността на жените. Има райони в България, където на празничната маса се поставят 12 ястия - колкото са месеците в годината. Това са сарми, варено жито, пълнени с ориз чушки, мед, баница с тиква, ошав, вино. На трапезата задължително присъстват и плодове – ябълки, круши, дюли, орехи, грозде. В различни краища правят също тиквеник или зелник.
Хлябът
Обредните хлябове са три вида - посветени на Коледа, на селските занаяти и за коледарите. Те се месят придружени с ритуали и песни. Стопанката на дома произнася молитва, а след това се разчупва питката със сребърната пара.
В някои краища на страната в хляба се пъха и дрян за здраве. Първото парче от питката се оставя на Богородица пред домашната икона. Вярва се, че най-голям късметлия в дома ще е този, на когото се падне парата. Според обичая никой не трябва да става от масата, докато трае вечерята. Освен това трапезата не се раздига след приключването, за да не избяга късметът. Вярва се още, че след това идват починалите, за да похапнат.
Кадене
Преди обаче да се седне на масата (или както е обичаят в някои села се седи на земята) вечерята непременно трябва да бъде кадена. Това е обичай, при който най-възрастният мъж или жена в дома прекадява с тамян. След това стопанинът обикаля и всички останали стаи и помещения в дома. Накрая излиза навън и минава през целия двор и обора. Според народното схващане с ритуала на каденето се прогонват злите и нечисти сили от дома.
Камбаните гонят злите сили
Празнуването на Коледа започва в полунощ, когато църковните камбани възвестяват раждането на Спасителя и гонят злите сили. Звънът им дава сигнал и тогава из селата тръгват коледарите, като обхождат домовете винаги в източна посока. Във всяка къща те изпълняват песни за прослава на стопаните. Същевременно коледарите разпъждат и злите духове, които според езически вярвания витаят през Мръсните дни от Коледа до Ивановден. Затова те пеят с цяло гърло и тропат с гегите си, за да разгонят нечистите сили.
Коледуването се извършва от млади мъже и ергени, които предварително избират своя водач, наричан още цар или станеник. Той трябва е по-възрастен от останалите и да е женен. При обикалянето домакините даряват коледарите с гевреци, месо, сланина, боб, ядки, хляб и дребни пари. За тях се грижи трохоберът или магарето, мъкнещо торбата с даровете. Тези ритуали са живи и до днес в някои села и читалища.
Константин Събчев
