Д арението от собственика на нощен клуб в Москва на мощи на Свети Николай повдигна дискусия за търговията с фалшиви реликви, която е особено популярна сред заможни и суеверни хора, както и в някои църковни среди. Михаил Данилов, собственик на скандалния клуб „Мутабор“, подари частица от мощи на св. Николай на московски храм, като заяви, че е „против мракобесието и дяволщината, но подкрепя църквата“. Жестът, който безспорно е кризисен пиар след скандала с т. нар. „гола вечеринка“ на московския хайлайф и опит да се умилостивят властите, повдигна темата за злоупотребата с фалшиви реликви.
Собственикът на Мутабор Михаил Данилов с фалшивия сертификат на мощите на свети Николай.
Бизнесменът твърди, че е „купил във Ватикана“ частица от мощите, която подарил на протойерей Михаил Гуляев в московския храм „Знамение на иконата на Божията майка“.Той се стопанисва от администрацията на президента и доскоро беше недостъпен за вярващите. Дарителят твърди, че разполага със сертификат, потвърждаващ автентичността на реликвите. Той е издаден в епархията на Новара, в Италия, през 2018 г.
Опровержение
Ватиканът обаче не търгува с мощи. Документ от папската канцелария от 2017 г. строго забранява във всички римокатолически епархии да се извършва търговия с мощи в опит да се спре този корупционен бизнес. Разследване на руската секция на Радио „Свобода“ показа, че „сертификатът от Ватикана“ за мощите на св. Николай е подписан от лице с чин иподякон от епархията в Новара, който обаче е бил уволнен оттам през 2015 г.
Разследване
Ватиканът вече започва вътрешно разследване и италианската полиция няма търпение да си поговори с дякона, който отговаря за пазенето на мощите на свети Николай, дали е издал или не е издал сертификата за тяхната автентичност. Продажбата и разнасянето на реликви без съгласието на официалните структури на Ватикана води до отлъчване (съгласно чл. 1190 от Кодекса на Каноническото право на Римокатолическата църква) и до реално наказателно дело.
Внос
Друго обаче е интересно. Директорът на центъра за изучаване на светините на Санкт-Петербургската митрополия Михаил Артеев в свое интервю отпреди пет години каза, че повечето реликви, които попадат в Русия от чужбина, са фалшификати: парчета старо дърво, неизвестни кости и т. н. В Италия, Германия и Гърция съществуват цели артели, които правят подобни „светини“. Има и търсене. Един гръцки дякон например продаде в Русия четири куфара със стари кости, изкопани на гробището, и беше осъден на затвор, когато тази измама беше разкрита.
Доколкото разбирам, това, което идва при нас (в Русия -б.р.) от чужбина по официален път, е повече или по-малко контролирано: неслучайно историята с мощите на свети. Николай така бързо се разчу. В Русия обаче има голям брой реликви, които са внесени частно или са донесени отдавна. Колко внимателно е проверена тяхната автентичност?
След Втория Ватикански събор (1962-1965) е създадена комисия, която в рамките на десет години определи автентичността на всички реликви и мощи, съхранявани в манастири и църкви.
Не съм чувал обаче такова мащабно изследване да е правено от Православната църква. Наистина имаше подобен указ на патриарх Тихон, когато болшевиките започнаха да откриват боклук в мощехранителниците вместо реликви, но този указ се отнасяше само за целите мощи на светци.
Антиминс
Всеки православен храм притежава антиминс, а в него има частица от мощи приблизително с големината на нокът. Като се има предвид, че Руската църква има 41 000 църкви и други места, където се служи литургия, броят на необходимите реликви изглежда доста сериозен. Те идват централно от патриаршията, но никога не съм виждал или чувал към антиминса да има удостоверение за автентичност. Чудя се дали тези реликви се подлагат на сериозна проверка?
Скандали
Въпросът не е напразен, ако си спомним „тихия скандал“, когато патриарх Алексий през 1998 г. се поклони на тялото на неизвестен престъпник, което представяха като „мощи“ на Александър Свирски.
Руският патриарх Алексий II коленичил пред костите на обикновен бандит.
Или „историческият инцидент“, когато тялото на княз Дмитрий Шемяка, станал известен сред съвременниците си като безскрупулен и нечестен човек, в продължение на триста години беше почитано като мощи на брата на Александър Невски, блажения княз Фьодор.
Мародери
Гореспоменатото изследване на Александър Мусин, доктор на историческите науки и нещатен дякон на Руската православна църква, показва, че този проблем не е изчезнал.
„Култът към мощите“ се е превърнал в сериозен бизнес и затова дори извършените експертизи често се провалят или се бавят с десетилетия поради ниската квалификация на експертите.“Той придобива уродлива форма“, пише Александър Мусин. Крадат ги, понякога направо от гробището, както бяха откраднати останките на новоканонизирания архимандрит Георгий (Лавров) от монаси на Даниловския манастир през октомври 2000 г. Купуват ги и ги продават. Подаряват ги. Предават ги на държавни институции „за оптимизиране на работата“.
Пиар
През 2006 г. мощите на свети Макарий Желтоводски бяха преместени от местния Печорски манастир в Нижнегородската академия на Министерството на вътрешните работи, за да бъде „укрепена не само физически, но и духовно“. С тях се занимава президентската администрация и Дружеството на ветераните от военното разузнаване. Изпращат ги на „турнета“ по градовете като поп звезди.
Това, което трябваше да служи като свидетелство за истинността на Боговъплъщението и залог за предстоящото всеобщо възкресение - новото раждане на християните във вечен живот, където Бог ще бъде „всичко във всичко“, се превърна в удобен инструмент за решаване на многобройни светски задачи, които са много далече както от Бога, така и от вечността. Това незначително произшествие в клуб Mutabor за кратко разкри малко парченце от огромния айсберг, който, разбира се, няма да остане дълго на повърхността и с общите усилия на всички заинтересовани страни отново ще потъне там, където е изплувал.
***
Текстът е от Фейсбук профила на автора и е публикуван в Двери.бг. Заглавието е на редакцията на „Телеграф“.
Злата Мъгленска за $1520
Проблемът далеч не е само руски. Мощи и реликви се предлагат и у нас в различни сайтове, в Ebay, в Christie's и редица други. Например към настоящия момент в сайт за търговия с мощи може да се закупи частица от мощи на св. Злата Мъгленска „великомъченица“, на стойност от 1520 долара, макар да се знае, че мястото на нейното погребение е неизвестно, а мощите й не са откривани.
Продават мощите на Злата Мъгленска за $1520.
Сериозен спор се разгоря през 2022 г. около мощите на Светите Солунски братя, по-точно на Методий.
Историците отхвърлиха изцяло съществуването на мощи на свети Методий.
Чийто гроб въобще не е открит. И цял век бе нужен, за да се потвърди автентичността на мощите на Свети Патриарх Евтимий
Цял век оспорваха мощите на патриарх Евтимий.
Симонията предизвиква Реформацията
Проблемът със симонията съществува от самото създаване на Църквата. Първоначално под този термин се е разбирало купуването и продажбата на духовен сан или привилегия. Названието идва от Симон Магус, магьосник, който се опитал да си купи властта да отдава чудеса от апостолите (Деяния 8:18). Постепенно симонията започва да се отнася преди всичко за продаването и купуването на църковни реликви. То достига до чудовищни размери през средните векове и се превръща в истински кошмар за Римокатолическата църква. Симонията е осмивана не само в народния фолклор, но и и в литературата.
Симонията също е довод на Лутер в критиките му срещу Ватикана.
Ето как Хенри Сенкевич описва в култовия си роман „Кръстоносци“ как скитащият продавач на „реликви“ Сандерус хвали стоката си: „Имам копито от магаренцето, с което е станало бягството в Египет, копитото е намерено около пирамидите. Арагонският крал ми даваше за него петдесет дуката чисто злато. Имам перо от крилата на архангел Гавриил, паднало от него по време на Благовещението; имам две глави от пъдпъдъците, изпратени на израилтяните в пустинята; имам от дървеното масло, в което езичниците искали да пържат свети Йоан, и стъпала от стълбата, която сънувал Яков, и сълзи на Мария Египетска, и малко ръждица от ключовете на свети Петър“. Тази масов „бизнес“ с реликви наред с продажбата на индулгенции подронва авторитета на Църквата и става една от основните причини за Реформацията през XVI век.
