Р епресираният от комунистите у нас екзарх Стефан е имал Лествицата на Йоан като настолно четиво. Духовници споделят, че Софийският митрополит, заточен през 1948 г. в карловското село Баня, е стигнал до доста любопитни прозрения за живота и делото на преподобния Йоан. Според него той е бил посветен свише в тайната на християнската мистика. А именно: „Да убиеш злото с добро; да видиш невидимото зад и във видимото; да се родиш духовно, след като умреш като плът; да постигнеш истините чрез добродетели; да се увеличаваш чрез умаляване и да богатееш чрез обедняване. И тая своя тайна той постигнал чрез послушание към своя духовен отец Макарий, който го научил да гледа на килията си като на отвор към небето и като място, където трябва да бъде победен в страстите и изкушенията многоликият дявол с многобройните му пълчища“.
Празник
На 30 март Православната църква чества преподобния Йоан Синайски (579-649), известен повече като Лествичник.
Той прекарва 40 години в една пещера над Синайския манастир в пейзаж, напомнящ безлюдната планета Марс. Пещерата е запазена и до днес, а поклонници я катерят, водени от бедуини. Водачите разказват, че Йоан там е живял в пост и молитва от 16-годишен. След своя подвиг слиза и става игумен на обителта. Именно там той написва своята „Лествица” (или „Стълба към небесния рай”). Тя съдържа в обобщен и систематизиран вид основните принципи на нравственото подвижничество и християнските добродетели.
Съвети
Всъщност свети Йоан Лествичник създава своята книга като духовно ръководство за монасите, но в нея се откриват безценни съвети и за миряните.
Според богослова 30 са символичните стъпала на стълбата, която води вярващия към пълно съвършенство. Праведникът например казва, че брачният живот са окови и на ръцете, и на краката. И дава съвети как човек да се спаси въпреки светските грижи: „Някои хора, които живеят в света нерадиво, ме питаха: "Как ние, живеейки с жени и заплитайки се в светски грижи, можем да подражаваме на монашеския живот?" Аз им отговорих: "Всичко добро, каквото можете да вършите, вършете; никого не укорявайте, не ощетявайте, не лъжете, пред никого не се гордейте, никого не мразете, посещавайте църковните събрания, бъдете милосърдни към нуждаещите се, никого не съблазнявайте, не се докосвайте до чуждо нещо, бъдете доволни от вашите жени. Ако постъпвате така, не ще бъдете далече от Царството небесно".
Чисти по сърце
Второто стъпало по пътя към съвършенството е безпристрастието, твърди философът. „Ако някой мисли, че не е пристрастен към някакъв предмет, а като се лиши от него, се наскърбява, такъв сам себе си лъже“.
Особено гневно Йоан Лествичник изобличава осъждането, злословието и клеветата (10 стъпало): „Да съдим, значи безсрамно да си присвояваме Божието достойнство; а да осъждаме, значи да погубваме своята душа. Както гордостта, и без друга страст, силно погубва човека, така и осъждането само по себе си може да ни погуби напълно, защото и фарисеят за това бе осъден. Както добрият градинар вкусва само зрели зърна, а зелените оставя, така и благоразумният и разсъдлив ум старателно обръща внимание на добродетелите, които вижда у някого; а безумният човек открива пороците и недостатъците. За него именно е казано: "Дирят неправди, правят разследване подир разследване" (Пс. 63:7). Макар ти с очите си да видиш някого да греши, не осъждай; защото често очите се лъжат.
За разврата
В своята Лествица богословът отдава внимание и на нетленната чистота и целомъдрието, които са голяма битка и цел най-вече за монасите. „Не мисли да победиш беса на блудството с възражения и доказателства; защото той има много убедителни оправдания, тъй като воюва против нас с помощта на нашето естество.
Който иска да се бори със своята плът и да я победи със собствени сили, той напразно се подвизава; защото, ако Господ не разори дома на плътската похот и не съзида душевния дом, то напразно бди и пости онзи, който желае сам да го разори. Представи пред Господа немощта на своето естество, съзнавайки във всичко своето безсилие, и ти неусетно ще получиш дара на целомъдрието“.
Мир в душите
Хората трябва да бъдат кротки и беззлобни, съветва още Йоан (в 24 стъпало): „В кротките сърца почива Господ, а размирната душа е седалище на дявола. Кротките ще наследят земята, или по-точно ще завладеят земята, а буйните в гнева ще бъдат изтребени от земята им. Кротката душа е престол на простотата, а гневливият ум е деец на лукавството. Тихата душа приема думите на премъдростта; защото е казано: „Господ насочва кротките към правда, а най-вече към разсъдителност“ (Пс. 24:8, 9).
За чревоугодието св. Йоан казва, че чудо би било, ако някой, преди слизането си в гроба, се освободи от тая страст. Като тънък душепознавач той изтъква, че човек пада в тая дяволска клопка, особено като посреща гости:
„Когато дойде гост, чревоугодникът се раздвижва от обич, подбуждан от буйството на стомаха; и си мисли, че случаят да даде утешение на брата е разрешение и за него. В присъствието на други хора той счита, че има право да си позволи да пие вино; и така, мислейки да прикрие своята добродетел, той става роб на страстта.“
Силата на любовта е в надеждата
Интересни са разсъжденията на мъдреца за плътската любов в 30 стъпало – тема, която в Средновековието е почти табу. „Който истински обича, той винаги си представя лицето на любимия и с наслада обгръща неговия образ в душата си. Това желание не му дава покой дори насън, но и тогава неговото сърце беседва с възлюбения. Така става обикновено при физическата любов, както и при духовната... Силата на любовта е в надеждата; защото с надежда очакваме наградите на любовта“.
