П рез Средновековието изключително почитан по българките земи е бил светецът Михаил Воин. Той също е бил почитан като убиец на ламя както Св. Георги и Св. Теодор Тирон. Така българският светия е един от тримата змееборци в целия християнски свят. Този легендарен факт обаче, както и неговата самоличност и родно място, остават забулени през вековете след XI век, когато праведникът вероятно е живял.
Пловдив или Батак
Единствените сведения за него са от няколко български агиографски текста от XIII-XIV век. От тях става ясно, че по произход той е бил българин, родом от град Потука. Като местонахождение изследователи локализират това селище между Пловдив и Сливен. Но някои оспорват това, като свързват рожденото място на светеца с днешния град Батак.
Според агиографите му Михаил е с добър произход и е благочестив християнин. Като млад мъж става примикюр на военна част във Византийската империя и с нея се проявява във война с мюсюлманите според някои интерпретации – в Южна Италия. Ето какво разкрива житието му за решителния момент на битката.
„В гръцката християнска войска се намирал и Свети Михаил Воин заедно със своя отряд. Той не се изплашил от неприятеля, не се обърнал в бягство, а непрестанно укрепявал и ободрявал своите хора. Като видял всеобщото бягство на гърците, той се просълзил, паднал ничком на земята и се молел на Господа за спасението на християните. След свършването на молитвата със своя отряд той неудържимо се устремил срещу неприятеля и се врязал в самия център на етиопците и агаряните, като жестоко поразявал враговете без всякаква вреда за себе си и отряда си. В същото време на помощ на християните се вдигнала внезапно буря: мълнии и гръм поразявали и плашели враговете така, че всички те се обърнали в бягство. С Божия помощ Свети Михаил разгонил всички врагове, а сам той и отрядът му останали съвършено невидими“.
Романия
Като благодарил на Бога за даруваната победа, той разпуснал войската си и сам с няколко слуги се отправил обратно към дома си в Тракия, известна в Средновековието като Романия. По пътя на връщане от войната се случило ново чудо. Той убива дракон, освобождавайки тормозено от него селище: „Свети Михаил се спрял на едно място за отдих. Там се намирало голямо езеро, от което излизал чудовищен змей и изпояждал хора и добитък.
Един от слугите му видял дим близо до езерото... Като взел хранителните запаси, той тръгнал натам и видял девойка, която плачела и чакала нещо. Слугата започнал да я разпитва и така се заслушал в разказа за страшния змей, че храната, която донесъл да сготви, изгоряла на огъня. Когато слугата се върнал, господарят му го попитал защо се е забавил и защо е изгоряла храната. Тогава слугата подробно разказал всичко, което видял и чул от девицата за змея.
Като изслушал разказа, Свети Михаил решил да отиде там... Помолил се на Господа, осенил лицето си с кръстното знамение, седнал на коня и препуснал към езерото, като взел със себе си най-старшия слуга... Сред езерото се появил змеят и започнал да се приближава към брега, като отворил паст на всяка от трите си глави. Светецът взел щита и меча и отсякъл трите глави на лукавия. Като замахнал с опашка, змеят ударил светеца, причинявайки му рана. Михаил паднал в безсъзнание, но скоро се свестил и станал.
Като видял това чудо, неговият слуга побързал да отиде в града и съобщил за станалото. Гражданите излезли от града и тържествено срещнали избавителя, а девицата връчили на родителите й“.
Победоносец
И така на Бога било угодно да прослави Свети Михаил Воин със същото чудо, извършено в древността от Свети Георги Победоносец. След всичко това, като дал наставление на гражданите твърдо да държат християнската вяра, той продължил пътя си и се върнал у дома“.
След известно време Михаил починал, тъй като раната от борбата му със змея била доста сериозна. При гроба му започнали да се извършват много чудеса и изцеления на идващите с вяра болни.
Цар Калоян
След много години през лето 1206-о, по време на Второто българско царство, българският цар Калоян превзел град Потука и решил да пренесе мощите на Свети Михаил Воин в своята българска столица - Търновград. Като чул за приближаването на светите мощи, българският патриарх Василий излязъл с цялото си духовенство и гражданите да ги посрещне с кръстен ход, свещи и кадилници. Българският цар и патриархът взели светите мощи, пренесли ги на ръце и ги поставили в храма. Първо те са положени в църквата „Свети Четиридесет мъченици“, а след това в патриаршеската катедрала „Възнесение Господне“.
Празникът на Св. Михаил Воин всяка година се чества на 22 ноември.
Бил павликянин от Тракия
Безспорно култът към този светец е уникален. Филологът Анчо Калоянов предлага хипотезата, че Михаил Воин е павликянин и е обект на почитане от павликяните в Тракия. Той тълкува култа към него като опит на българските владетели да интегрират преселени от Калоян в Северна България павликяни. Някои автори дирят и мястото на неговото геройство и скорошна кончина. Предполага се, че това е чудотворнaта местност Аязмото в Стара Загора, където според легендите се е покръстил Св. цар Борис-Михаил, а след кончината си е бил погребан.
Макар да не е сред най-популярните светци в България, култът към Михаил Воин се запазва и през Възраждането. Известни са две идентични стенописни икони на светеца, рисувани от Захарий Зограф – в Преображенския и в Троянския манастир.
