Н а 21 януари Православната църква споменава в молитвите си Свети великомъченик Неофит. Той е небесният покровител на Негово Светейшество патриарх Неофит, който на 21 януари също е именник.
На 3 август 1975 г. Симеон Димитров, както е рожденото име на архиерея, приема името Неофит след монашески постриг в Троянската света обител от предшественика си на поста патриарх Максим. Съвпадение или знак свише - остава загадка. Второто кръщене, както се нарича тайнството пострижение, е под духовното старчество на тогавашния игумен архимандрит Геласий (бъдещият Ню-Йоркски митрополит). Само след 12 дена патриархът го ръкополага в йеродяконски чин, а през 1976 г. в столичния катедрален храм „Света Неделя" и за йеромонах. През 1977 г. отново патриарх Максим въздига младият монах в архимандритско достойнство, а през 1985 г в епископски сан.
Пример
Владици споделят, че Неофит през своя житейски път е имал за пример житието на своя небесен закрилник. Той бил роден пред III век в древния град Никея на малоазийската област Витиния в благочестивото християнско семейство на Теодор и жена му Флоренция.
Неофит още от десетгодишна възраст, когато посещавал училище, проявил изключителни за годините си качества. Той раздавал на бедните си другарчета взиманата от къщи храна и докато те ядели, той се молел пред изображението на светия кръст, което сам начертавал върху източните порти на родния си град. Надарен от детство с дар на чудотворство, малкият Неофит, подобно на Моисей, удрял с ръката си каменната стена и от нея бликвала вода за пиене, за което той забранявал на приятелчетата си да казват за видяното чудо. Негово дивно чудо било и възкресението на собствената му майка. И едва 15-годишен, Неофит живеел в една пещера на Олимп (в Мала Азия) с един лъв.
Диоклетиан
Но той особено се проявил като удивителен мъченик за Христовата вяра.
По това време в Рим властвал император Диоклетиан (285-306), при когото преследването на християните достигнало най-голяма сила. По случай някакъв езически празник местните управители -Декий и Уар - устроили всенародно жертвоприношение на идолите. Усърдието им било още по-голямо, защото във Витиния пребивавали самият император Диоклетиан и неговият кесар (съуправител) Максимиан Галерий - главният подбудител на кървавите гонения. По Божия промисъл и по ирония на историята, Галерий вече като император, малко преди да почине през 311 г., се разкайва за стореното и издава знаменития Сердикийски едикт, с който отменя преследванията на християните.
Ангел Господен
Всред разгара на празненството изведнъж на тържището се появил юношата Неофит с лице, осияно от небесна светлина, както някога греел образът на Моисей подир срещата му с Бога. Ангел Божий го пренесъл на площада, за да свидетелства пред всички истинността на християнската си вяра. Там той произнесъл дръзко изобличение на празната езическа вяра в идолите и благоговейно възхвалил истинския Бог. Занемелият от изненада и гняв Декий напразно увещавал момъка да принесе жертва на идолите. Тогава той употребил върху него всевъзможни свирепи изтезания. Провесили на едно дърво съблечения Неофит и жестоко го били с волски жили. Мъките само увеличавали вдъхновението на младия изповедник и той изричал все по-пламенни слова за покаяние и вразумление на обезумелите езичници. Раните на пребитото и стъргано тяло на мъченика поливали с оцет и ръсели със сол, а от устата му излизал само молитвеният шепот: "Сине Божий, помилвай ме!" Не помогнали и неизбежните ласкателни обещания за награди и лекуване от най-изкусните лекари. Изуменият управител се видял в недоумение пред това неустрашимо момче. Той го затворил в тъмница и изтичал до императорския палат.
Пещ
Императорът и неговият кесар решили сами да видят този чуден момък и на другия ден събрали населението на Херакловото игрище, където били поставени статуите на двамата императори. Самият Диоклетиан си присвоил прозвището Юпитер и изисквал да му принесат жертви както на бог. Но и разпалената пещ не уплашила непоколебимия млад изповедник. Три дни държали юношата в нея. На третия ден Неофит излязъл от пещта невредим, подобно на тримата момци от вавилонската пещ (Дан. 3:94).
Мечките лежали в краката му
Според легендарното житие св. Неофит излязъл невредим и на арената със зверове - зрелище, което римляните често устройвали за забавление, свое и на простолюдието. Завели юношата на арената и пуснали мечки стръвници, но те като укротени животни превили крака пред мъченика, а после се отдалечили. Накрая довели огромен и страшен лъв, но той се оказал същият, с който Неофит живял в Олимпийската пещера. Вместо да разкъса юношата, свирепият звяр близал нозете му и всички видели от очите му да се ронят сълзи. Поразеният мъчител в безсилна злоба заповядал да убият Неофит. Един от войниците с един удар на копието си го пронизал. Така мъченикът прославил Бога със смъртта си на 21 януари 290 година.
