П реди дни Неврокопският митрополит Серафим служи в манастира „Света Богородица Спилеотиса“ (Св. Зона) над Мелник по случай празника в чест на Пояса на Богородица. Владиката отбеляза, че въпреки труднодостъпното място възстановеният древен храм се благоустроява – има вода, ток и градина. Но наред с това човек трябва да мисли и за облагородяването на своята душа, отбеляза духовникът. Ето избрани моменти от неговото слово.
Удобства
Разбира се, всички тези съвременни удобства ние ще се стремим да си набавяме, защото сме свързани с тях, хората, които днес живеем в 21-вия век. И след като можем на колко по-недостъпни места да осигуряваме всякакви добри условия, за да се чувстваме комфортно, защо да не направим това и на онези места, на които пък да можем по-често да присъстваме, за да се освещават нашите души и да се спасяваме...
Разбира се, обръщайки внимание на светините, които възстановяваме или поддържаме, които благоукрасяваме и благоустрояваме, трябва да знаем, че с една степен по-напред дори да се стремим да облагородяваме и нашите души с добродетелите, които извират от Словото на нашия Господ Иисус Христос, от Неговото свето Евангелие.
Тези добродетели да превръщаме в наша трайна придобивка и те да са украшението на нашите души... Всички тези неща, които придобиваме като ценност в нашите души, ще вземем със себе си, когато напускаме този живот. Храмовете, всички онези красоти, които създаваме с Божията помощ, разбира се, ще останат тук.
Скъпите и любими неща, които придобиваме за себе си - жилища, коли, дрехи, всичко това ще остане тук и то ще има своя край рано или късно. Единственото нещо, което няма да можем да оставим, дори и да искаме, това са нашите дела.
Дела
Защото и злите дела ще вървят с нас, ние не можем да се откажем от тях, да ги оставим, когато тръгнем. Сега имаме обаче този шанс да се освободим от тях чрез покаянието, чрез изповедта, чрез промяната на живота си, докато още ходим по тази земя и имаме дни живот в този видим свят. Когато обаче го напуснем, всичко спира дотам. Каквото сме изхвърлили от себе си чрез покаянието - изхвърлили, каквото не сме успели, то върви с нас. Каквото сме придобили като добродетели и то върви с нас. И въз основа на всичко това пък ще намерим и мястото си във вечния живот, дали по-близко до Бога или толкова далече от него, че да изпитваме безкрайно терзания и страдания.
Разбира се, всичко това е по Божия съд, но нашата надежда е в Божията милост. А още по-голяма надежда в нея имаме заради застъпничеството на Света Богородица.
Застъпничество
За да придобием нейното застъпничество и молитви, нейното благоволение като наша майка към нас, е добре да размишляваме какво трябва да направим. Ами най-важното е да се опитаме да подражаваме на нейната святост, скромност, добродетелност, смирение и послушание към Божията воля.
Макар и малко неща да са записани в Светото евангелие – малко нейни думи да чуваме там, но те са изключително важни. На слугите на сватбата в Кана Галилейска казва: „Каквото ви каже, сторете“. И те я послушали - изпълнили каквото казва Христос и водата се превърнала във вино и радостта на младоженците е продължила.
Чудо
Ако и ние изпълняваме каквото казва Христос, не само едно чудо, а ежедневно и постоянно ще пребъдва с нас Божието благословение и благодат по молитвеното застъпничество на Пресвета Богородица.
Искам обаче да обърна внимание и за облеклото, с което почитаме Божията майка. Апостолът ни казва, че жена в мъжки дрехи не трябва да се облича... Смирението се състои не само в това да бъде мълчалив човек, но да приема без ропот и възражение и съпротивление онова, което Бог е определил като норми и закони в нашия живот. Да не се опитваме да ги извращаваме и променяме според нашите удобства, похот и прищевки...
Съвременни нам човеци се опитват да внушат, че вярата и почитта към Бога нямат смисъл. И стигнахме дотам в нашето съвремие, че отнемайки на човека добродетелите, той не усеща как му отнемат и облеклото, и остава чисто гол. Ами не е ли подобно състоянието на Адам и Ева, когато вкусили от забранения плод и разбрали, че са голи и се засрамили.
Дяволска символика десакрализира тялото на човека.
Измислиха над 70 пола и много от тях се рекламират с прайдовете из Европа.
Състоянието на нашия съвременник е по-различно, защото той даже не се срамува, а напротив, парадира с това, прави паради, които нарича прайдове – гордости (от англ. ез.-б.р.). Парадира пред целия свят колко няма дрехи, колко е нашарено тялото му с всякакви картинки, в повечето случаи със сатанински изображения. Стига се и дотам, че наред със сатанинската символика мнозина изобразяват и християнска, като мислят, че това е свещено и достойно за почитане. А тялото е храм Божи, храм на Светия дух и той си има своето устроение и красота. А всички намеси, които правим, го обезобразяват, след което вече трудно може да се нарече обиталище на Светия дух.
Промяна
Тръгвайки от облеклото и външния вид, стигаме дотам, че вече може да бъде променен и полът на човека. Значи около 70 пола ни се предлагат и всеки може да избере един от тях и да се регистрира с него. Казвам всички тези неща, за да видим в какъв свят живеем и какво внимание трябва да обръщаме на посланията на празниците.
Ето днес почитаме една от дрехите на Св. Богородица. Нека да се замислим и за дрехите на съвременните жена и мъж. И ако се ужасяваме от силно навлизащата идеология, свързана с джендъра и тази либерална политика, която насилствено се натрапва на Европа и целия свят, трябва да се замислим, че и ние участваме по някакъв начин, приели без възражения и безрезервно тези промени...
ПоставяйтеБожията воля пред своята!
Преди дни дядо Серафим изнесе проповед в Мелник.
Четейки Словото Божие, разбираме как трябва да живеем, как да постъпваме в живота си и спрямо ближните. В това можем да подражаваме и ние на Божията майка, като следваме заръките на Господ Иисус Христос. Макар и с някаква съпротива да сме вътре в сърцето си, поради навика си към греха и злото, но да се опитваме да казваме: „Боже да бъде Твоята воля, а не моята!“. И винаги, когато отправяме молитвите си, да поставяме първо Божията воля като полезна и спасителна за нас. А не нашето само искане и желание, защото ние не знаем дали то е полезно за нас и дали такава е Божията воля.
Любомир Старидолски
