И зненада, случайност, неочакван обрат. Тази слова бяха използвани от миряни и клирици, за да опишат избирането на новия патриарх на България – Даниил. Самият той призна, че ако някой му бе казал преди няколко дни как ще стане наследник на покойния дядо Неофит, е нямало да му повярва. Но кой е този, който се крие зад случайностите, зад изненадите, зад неподозираните събития, зад преобръщането на човешките планове и прогнози с главата надолу, ако не самият Господ Бог.
Аскет
Доста знаци и един съдбоносен обрат личат в житейската пътека на Даниил. Случайно или не той се качва на върха на православието в най-бедната държава в ЕС, идвайки от една от най-бедните епархии – Видинската. Миряните разказват, че за разлика от масовите паркетни монаси в България, залитащи по чревоугодието и вещите на лукса, той ходи с евтино расо и скромни дрехи. В дъжд и пек е с обувки тип боти. Изключително деен е. Започва нещо и ако не се случва в срок или както иска, запретва ръкави и сам започва да копае буквално, хвалят го възрастни хора от крайдунавските селца. Там вярват, че той няма да се промени и сега, когато е на върха, ще бъде коректив за всичко със силния си глас относно лошите практики в държавата, погазващи Десетте Божии заповеди. Даже някои на него се надяват да се свалят безбожните цени на храните и тока, споделят свещеници.
Училище
Миряни и духовници го хвалят още, че за само шест години, през които е бил във Видинско, успява да намери дарители и да отвори начално православно училище, да ремонтира митрополитския храм „Свети Николай“, да възстанови почти всички селски черкви и настоятелствата към тях, да направи социална кухня за бедните .Която макар и да не действа толкова редовно, както в началото, все пак съществува. „Кръстосваше цялата епархия надлъж и шир, непрестанно разговаряше с хората по селата за техните проблеми. Възстанови църковните служби след години на духовна суша. Кърпеше покриви на черкви, като организираше местните“, разказа Павел Стоянов от района. По повод архимандрит Никанор, който в началото не одобри избора на Даниил за патриарх и последвалата миролюбива развръзка с братската им прегръдка, видински свещеници разкриха, че архиереят така действал. И като митрополит проявявал толерантност. Бил твърд характер, но винаги давал шанс на човека срещу себе си. Така, когато дошъл в началото във Видинска епархия, привикал всички свещеници и им казал строгите си изисквания и амбициозни планове. Сред тях било да отвори и най-малкия дом Господен в най-затънтеното селце, където да се служи, да въведе вероучение и неделни училища. Тези, които отказали да го последват в мисията му, постепенно новият владика разгонил. Напоследък Даниил започнал да подпомага издаването православни книги с грижа за духовното здраве на децата, да прави летен православен лагер за малчугани в Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“.
Фотоволтаици
Въобще каквото си е наумил, Даниил е свършил с едно изключение – инициативата му да слага фотоволтаици в църковните дворове. Бог бил дал безплатна енергия на всеки, но това обаче остава на хартия.
След старта на войната в Украйна по християнски Даниил наредил в цялата Видинска епархия при отслужване на Светата литургия да бъдат включвани особените прошения за мир във време на междуособни борби, раздори и безредия. През есента на 2022 г. разпространява Окръжно послание, в което описва основните си виждания за конфликта. А именно че дяволът чрез човеците го е подпалил години по-рано заради геополитически интереси. „Очевидно е, че политиката на лукавство, неискреност, посяване омраза, разпалване на вражда се води далеч преди месец февруари 2022 г.“, заключава Даниил. Заради тази му позиция той търпи доста критики. След избирането му на поста го поздравиха и двете православни църкви в Украйна – и считаната за канонична УПЦ (в духовната орбита на Московската патриаршия), и обявената от РПЦ за разколна ПЦУ (свързана с властта в Киев), която все още е непризната и от нашата БПЦ. ПЦУ вчера призова българския патриарх „да издига гласа на Българската православна църква срещу руските престъпления в името на победата на истината и на справедлив мир за Украйна, Европа и света“.
Смолян
Най-новият патриарх в православния свят е роден в Смолян през 1972 г. като Атанас Трендафилов Николов. Любовта към просветата дължи на майка си която дълго време работила като учителка по информатика в икономическия техникум „Карл Маркс”. По линия на бащата Трендафил – полковник от милицията - бил възпитаван в строгост, морал и респект към земните закони. След 1990 г. се оказа, че бащата е бил всъщност офицер от Държавна сигурност, което за мнозина не бе изненада предвид високия му пост в МВР. Съгражданите помнят семейството като народни и земни хора.
„...Аз помня от моите детски години, когато сме имали градина в околностите на Смолян. Идва време да се копае, идва време да се сади, имаме разни уговорки с приятелите някъде да отидем да играем. Аз трябва да отида с родителите си, защото възпитаван съм в послушание, но с голяма вътрешна борба съм проявявал това послушание да отида с тях. Това нещо ми е направило впечатление - когато човек прояви послушанието докрай, тогава настъпва една такава радост, един такъв мир", възкресява детството си Даниил и спомена за родителите, които вече са покойници.
Той завършва основно и средно образование в родния си град, след което отбива военната си служба. През 1996 г. започва да учи английска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, но на следващата година изненадващо се прехвърля в Богословския факултет на същия университет. Именно през 1997 г. постъпва като послушник в Хаджидимовския манастир „Свети Георги“. Негови близки разказват, че тази кардинална промяна в житейските приоритети била свързана с един инцидент в първата му година като висшист. Тогава негов близък приятел се самоубива, което разтърсва душата на Наско. На крехка възраст той започва да се пита за смисъла на човешкия живот, дава си сметка за неговата преходност и започва да търси път към онзи вечния живот в Христа.
Любомир Старидолски
